Музикално ревю: Човекът от Ла Манча

Обичам мюзикълите, още откакто в гимназията поставяхме “Парижката Света Богородица”. Има нещо в комбинацията между музика и актьорска игра, което прави мюзикъла по-висш жанр от останалите. Но той е и достатъчно неофициален, че да те кара да се чувстваш удобно в залата – за разлика от опера, където очаквам всеки момент да дойде строга разпоредителка и да почне да ме изпитва на официални маниери на поведение.

Обичам мюзикълите, но досега не бях гледала мюзикъл на български – докато на 17 октомври не се озовах в зала 1 на НДК очаквайки началото на “Човекът от Ла Манча”. Постановката живее на Бродуей и е отличена с 10 награди “Тони”, през 70-те години е преведена на български и записана като телевизионна постановка с Коста Цонев. От 1 година “Човекът от Ла Манча” присъства на сцената на Пловдивската опера, но се появи за пръв път на софийска сцена сега.

Сюжетът: в затвора в Севиля се появяват Дон Мигел де Сервантес (Орлин Горанов) и неговият прислужник Санчо (Мариан Бачев). В очакване да се явят пред съда на Светата инквизиция, те се изправят първо пред съда на затворниците и в своя защита изиграват постановка за приключенията на Дон Кихот и Санчо Панса. Театър в театъра, в който постепенно са въвлечени всички от Губернатора (Кръстю Кръстев) до красивата затворничка, която се превъплъщава в Дулсинея (Елена Атанасова).

Нямам с какво да сравня мюзикъл на български, затова просто ще дам лична оценка: хареса ми. Орлин Горанов е особено подходящ да представи финия хуманист Сервантес, Мариан Бачев балансира идеално между смешното и лиричното в Санчо. По принцип имам проблем с българските актриси и рядко намирам някоя, която да ми допадне – Елена Атанасова обаче има невероятен глас. А самото наличие на повече от 50 човека на сцената създава усещане за мащабност и нещо по-различно. Към сценографията имам леки забележки, но имайки предвид, че постановката се е пренесла от Пловдив, явно се налага повече модуларност за сметка на по-детайлен декор. Оказва се, че подходът е сходен и при поставяне на мюзикъла в чужбина, но си намерих и значително по-интересни декори.

Това, което малко ме натъжава, е че в залата имаше толкова малко хора. Предполагам, че зала 1 беше пълна на малко повече от половината. Да, мюзикълът не е популярен жанр, а и в България нямаме традиции в него. Но мога да кажа без притеснение, че който не е дошъл, е загубил една приятна вечер. За сметка на това, точно до нас имаше около 15 ученици, които явно не бяха доведени под строй от госпожите. Надежда има

___
снимки: НДК

Постът Музикално ревю: Човекът от Ла Манча е публикуван в Васи ли?!. Ако искате да получавате повече съдържание от блога, абонирайте се за нюзлетъра.

Прочети цялата новина http://feedproxy.google.com/~r/vasvalch/feed/~3/-Ezbv9ywkMY/

Свързани новини: