Средностатистически български град. По нищо не личи, че неделята е съдбовна за избора на управник на голямата община, който ще върти кормилото й през следващите четири години. Хората сякаш не се вълнуват, че двама от 12 мераклии за кметове са на поправителен за народното доверие. Както всяка неделя и тази черковните камбани бият за празничната богослужба, а малко по-късно известяват и началото на светата литургия.
В храма са се събрали обичайните верни християни, които са тук всяка неделя и на голям празник за общата молитва. Изключение прави само млада жена, която друг път не е забелязва, но и тя чинопоклонно участва в богослужението и гледа кога другите се кръстят и се покланят, за да го прави и тя. Чак после бабите разбират, че това е половинката на единия от кандидатите за кмет на града, за когото на тоя ден пак ще се гласува. Разпознала я е една от жените, които обичайно след служба се събират на кафе, за да обсъдят градските работи. Тоя ритуал се нарушава само когато някоя от тях е взела причастие и се съобразява със задължението да си отиде първо у дома с Божията благодат. От постоянната компания липсва и един от дядовците, който между двата тура на местните избори у нас е отлетял за Щатите. Там живеят двете му дъщери със семействата си и понеже изтичала зелената му карта го привикаха преждевременно , защото друга година той отива при тях едва след имения си ден през януари и се връща по Великден.
„Всяка власт е от Бога”, започва разговорът след като дългото кафе вече е сервирано на масата една от бабите с най-богат житейски и църковен опит. Веднага обаче си намира опонент: „А бе така е. Пише го в писанието, ама се отнася за властниците, които имат страх от Бога и срам от хората. А нашите не са такива, та затова властта у нас не е от Бога, а от Мамона. Парите решават кой да управлява.”, казва Почитателката на врачките. Другите веднага се съгласяват с нея и Пенсионираната счетоводителка разказва как синът на комшийката й бил кандидат за общински съветник и отишъл при майка си да я инструктира как да гласува за него, а тя го питала къде са й 50-те лева, за да го подкрепи.
Смешна работа са тия избори, включва се в темата и Мълчаливата баба. Тя рядко взема думата, но сега разказва чутото от внука й, който работи във фирма за озвучаване. Момчето ходило по митингите заради работата си и после само смешки разказвало в къщи. На предизборна среща в малък град кандидатът на една от партиите държал реч пред трима човека на площада, а след него на сцената се качил оркестър, но като публика останал само един човек с инвалидна количка, който явно не успял да се изнесе. Въпреки това преди да запее певицата обявила, че поздравът е за всички, които са на площада. Оркестърът пък изглеждал като изскочил от филм за вампири. В същия град и друга партия правила предизборен концерт, но на цената имало тениски, шапки и други подаръци и едва, когато певицата казала „Това беше краят на нашия концерт.”, народът се втурнал към подаръците.
„Чакайте да ви кажа аз един виц.”, намесва се Аптекарката и започва: Чул Господ молитвите на българите изборите да не ги спечелят лошите и събрал на извънредно заседание ангелския съвет - да се консултира с ангелите кои са лошите. Открива заседанието и обявява, че св. Петър ще е протоколчик. Ключарят на рая и ада взел да записва присъстващите, но по едно време поискал думата и обявил:
- Господи, пропуснали сме да поканим дявола! Поради този пропуск закривам заседанието!”
Жените се усмихват, сръбват от кафето и питат единствения си кавалер дали е успял като кандидат за съветник. Беловласият надзорник също се усмихва под мустак и им отвръща, че това е било само една авантюра на стари години, а за властта си има абонирани други.
В това време звъни телефона на Мъдрата баба – от Америка се обажда отсъстващия да провери как вървят изборите, защото само той от цялата компания още се вълнува искрено като дойде ред да се избират властници. Уверяват го, че като си изпият кафето ще идат да дадат гласа на „правилния” кандидат, за когото той ги е агитирал. Той честити на компанията Деня на будителите и специално на Мъдрата баба - празника на светите безсребреници Козма и Дамян, защото тя е и лечителка, но пари за това не взима, а като се върнел щял да разказва за Хелоуин в Малибу, където е едната от щерките му. Бабите почват да си разказват как са раздавали лакомства на маскирани дечица предната вечер и се информират, че в един от хипермаркетите на промоция има шоколадови бонбони за по 2 лева кутията.
На съседната маса седят цивилно ченге и партиен активист и също бистрят изборната обстановка. Те се връщат от една от секциите, където на всеки избори циганите ходят да гласуват под строй, водени от тарторите на махалата от блокчета, строени преди 100 години от местната мина, но оставени на доизживяване. Ромското население обаче не е единно и резултатите в тая секция винаги са шарени. Едва ли някога ще се спре купуването на гласове, коментират си двамата мъже, а Беловласият надзорник ги пита дали това са тръгнали да проверяват, но те му казват, че търсят нарушители на забраната за употреба на алкохол в изборния ден. Те изборите да не са празник за обикновените хора, та да се черпят, казва им той и тръгва с бабите за евтини шоколадови бонбони. По пътя разговорът пак се връща на темата дали всяка власт е от Бога и Мъдрата баба казва, че добрите християни са длъжни да напомнят на управниците за тези норми и закони, които те самите на думи признават за себе си, но не не ги изпълняват на практика. А ако това стане, Божията воля ще е на Земята, както е на Небето и Лукавия няма да ни въвежда в изкушения. А дотогава слънцето ще е за всички и най-вече за дребните дечица с чисти души, а властта ще е за тези, които са се изкушили от нея.