Еволюционни октомврийски размисли на революционния 7 ноември

„Тъпият човек се познава по това, че не може да си смени стратегията, когато се променят обстоятелствата. Слава Богу мафията в България се ръководи от тъпи хора. Може би са много силни, може би имат много пари, но не умеят да си сменят стратегиите.”

Това е цитат от интервю на Радан Кънев пред Нова телевизия вчера, 6 ноември.

Ще се изразя по-радикално: способността да се променя е накарала четирикракия ни прародител да се изправи.

Който не вярва да отиде в зоологическата градина и да се види с висящите в клетките наследници на онези, които са останали верни на маймунската си същност. За тях всички ние сме предатели. Ако имаше начин, щяха да ни накарат да си сменим местата от двете страни на решетките. Макар че- знае ли Човек? На приматите може и да им харесва да живеят в затвор с осигурена дневна дажба, а друг да мисли вместо тях, включително за сигурността им, дресировката и медицинските грижи ( особено ако са родени в зоопарка и не познават свободата)? Човешко е някак си, както знаем от репликите на носталгиците по комунизма.

Поводът да се върна към казаното от Радан Кънев и да се съглася напълно е всъщност в това, че много пъти съм твърдял същото, макар и с други думи и аргументи, загатвайки и за личния си опит, който няма как да сваля от плещите си като изцапана дрипа. Тъкмо напротив, ползвам си го и изстисквам от него противоотрова. Въпросът не е в това, дали го имаш или не, а какви изводи си правиш от него и накъде те води анализирането му.

Да си на 60 години ( или изобщо „възрастен”, което е различно за различни хора) и да нямаш негативен опит за осмисляне, означава, че или си пребивавал в някаква епруветка, или не си в състояние да разбереш, че си тъп. Човешки живот в епруветка обаче няма, така че…

На практика чувам ехото от несъстоялия се разговор в дясното пространство за необходимостта хората да бъдат съдени по делата им, а не по формални признаци за принадлежност към реални или мними колективни вини с повече от четвърт век давност.

За де не прозвуча единствено като възторжен почитател на автора на цитираната по горе мисъл, ще остана верен на критичния си подход в коментара си. Държа да се „заяждам”, нали знаете.

Изглежда, че умни хора, като Радан Кънев, поставят на масата твърде болезнения и дискусионен за мнозина въпрос за съюза с ГЕРБ в името на властта. Най-вероятно този разговор се води някъде на партийно ниво и с партийни активисти, но в публичното пространство е приглушен като в стая с облицовани срещу самоубийство стени.

И все пак ми се ще да попитам хората, които не са тъпи, дали максимата за умението да си сменяш стратегиите според обстоятелствата ще бъде някога приложена от тях не само като самозащитен рефлекс в оправданието за принудителното им общуване с едни примати, но и като универсален принцип? Важи ли тя, иначе казано, за всички останали грешници, които животът е принуждавал да бъдат какви ли не ( често пъти без да са имали друг избор), но все пак са решили да бъдат демократи, плащайки съответната цена за избора на губеща стратегия заради единия принцип да са на страната на умните и на лелеяния от тях прогрес?

Границата между нагаждачеството, интересчийството, и умението да си сменяш стратегиите според обстоятелствата като вид човешко достойнство и признак за интелигентност е тънка като нерв в гръбначния стълб, уязвим за най-малкото трепване на скалпела в ръката на хирурга, водещо до пълна парализа на пациента.

Понеже умните не са тъпи, сигурен съм, че няма нужда да обиждам тяхната интелигентност с въпроса дали знаят колко пациенти, боледували от комунизъм в различна степен в инфекциозния лагер с названието НРБ, бяха парализирани от брадварската хирургическа намеса през годините на първоначалното награбване на капитала под претекст, че не отговарят на високите критерии за чисто минало. След голямото кастрене, погрешно наричано люспене, на върха в обезлесената гора ( „ когато сечеш гората, хвърчат трески”, според Сталин) останаха само най-извисените, оказали се доста самотни срещу бурята на реваншизма, посята като вятър на промените.

Отговорът на въпроса „колко точно” са парализираните пациенти ( все пак да кажа) е кратък, но зашеметяващ: точно милиони. Представителна извадка на този океан от хора беше морето от българи на Орлов мост в София преди четвърт век. Някои от тях изтекоха в чужбина, други емигрираха вътрешно. В резултат на умните им се налага днес да търсят с фенер съюзници като Диоген , но намират това, което е останало на дъното и изплува на повърхността- и което не се гнуси от нищо, поглъщайки умните до степен, че им се налага да се оправдават за оцеляването си в такава компания.

В този задочен диалог витае темата за недовършената декомунизация като условие за истинската демократизация на България. Знаете ли защо тя си остана половинчата? Не, не е заради Иван Костов, който не ни е решил проблемите ( всичките за 4 години), макар по дефиниция няма как да бъде изключен от разговора за вините и отговорностите за недовършената работа.

Уви, обяснението е много просто- направо стърчи пред очите и над главите ни.

В България декомунизацията забуксува защото не е започнала десъветизацията.

Надявам се умните да съобщят тази „новина” на едни тъпунгери, които ни\ги управляват и заедно да си променят стратегията според променените обстоятелства – да се огледат какво става в Украйна. Само така, а не чрез магистрални подкупи с европейски пари, може да се осъществи чудото част от парализираните пациенти на куцащия ни преход към ( истинска) демокрация, да възкръснат като Лазар и да проходят отново с бързи стъпки към бъчвата, в която си седят с фенера, търсейки Човека.

Ако не съм се изразил достатъчно ясно, нека синтезирам: не можеш да очакваш ентусиазирано ехо на лозунга „Долу БКП” ( и милионите отрепки от епохата на БКП), когато на практика участваш в мълчаливия крясък „ Да пребъде КПСС”, живуркайки в унизително за националното достойнство мълчаливо съгласие със съветската символика.

Приемете тези разсъждения като тематичен коментар по случай „Великата октомврийска социалистическа революция” на днешния 7 ноември. За нея 365 дни в годината безнаказано ни напомнят подигравателно монументалните пазители на съветското статукво, пръснати и дори множащи се напоследък в България.

Share on Facebook

Свързани новини:

• И Видин обявява грипна епидемия
• Без безплатни бързи тестове за грип
• Приложение на „Майкрософт” ще ни предупреждава за сайтове с фалшиви новини
• Опозиционерът Хуан Гуайдо се обяви за временен президент на Венецуела
• Жената, нападнала медик в Горна Оряховица, е с повдигнато обвинение
• Руската ВТБ: Заложници сме на нарастващ конфликт между Тръмп и Конгреса
• Ивелин Попов се настани в хотела на "Ростов" в Доха, ще подписва

• Алберт Попов спечели втория слалом за ФИС
• Паредес се отдалечава от ПСЖ
• Прекратиха търсенето на самолета със Сала поне за днес
• Погба носи тузарски костюм със своите инициали
• Зафиров: Цената на Неделев е висока
• Емери: Арсенал работи по трансфера на Суарес
• Зафиров: Неделев отхвърли ЦСКА и Лудогорец, търсим нападател и ляв бранител