Театрално ревю: Семеен албум

В момента получавам професионални препоръки за представления, затова и с ускорена честота попадам на чудесни постановки. Последната от тях е “Семеен албум” в Младежкия театър – постановка написана и режисирана от невероятния Малин Кръстев. Интересно е, че той явно може да заема талантливо всички роли в театъра.

Сутрин е, навън вали проливен дъжд. Появява се първата драма: кафето е свършило. Единият от двамата братя Сис и Пони излиза, за да поправи тази несправедливост. Междувременно през отворената врата нахлува непознато момиче, което иска да се скрие от проливния дъжд. До края на вечерта в старинния апартамент спокойствието изчезва, лъжи и истина се преплитат, саксии с цветя се събарят, а на масата се появява един стар семеен албум, който по Чехова традиция трябва да гръмне до края на постановката.

“Семеен албум” е история за семейството, тишината и лъжите, с които не бихме си позволили да затрупаме никой друг освен най-близките си. Сюжетът не присъства в конкретно време и място, може да се е случил навсякъде – а дали не се е случил у вас? Текстът е писан още в средата на 90-те, но звучи актуално и предполагам, че ще продължи да звучи актуално още дълго.

Тримата актьори, които изнасят постановката на гърба си, са Искра Донова, Владимир Пенев и Герасим Георгиев. Приятна изненада за мен беше да видя Геро в роля различна от широкоразмахна комедия. Искра Донова гледах твърде дълго, без да се сетя, че я харесвам още от “Любов и пари” – тя създава пълен образ и по нищо не отстъпва на доминиращото мъжко присъствие на сцената. Владо Пенев не е никаква изненада – свикнали сме да очакваме много от него и той винаги да го доставя.

Когато колелото на действието се задвижва, сюжетът е насечен с един монолог на всеки от героите. Тяхното присъствие дава допънителен контекст на случващото се, а самите текстове са много истински и поднесени майсторски. Единственото, което бих намалила в “Семеен албум”, е тонът на някои от диалозите между героите – високите викове плашат цветята.

В духа на европейската традиция, финалът казва неща, без да ги казва открито – послания за тези, които внимават. От залата излизаш с малко натежало сърце, но и с удоволствието от истинска, човечна, жива и правдоподобна постановка.

___
снимки: Младежки театър

Постът Театрално ревю: Семеен албум е публикуван в Васи ли?!. Ако искате да получавате повече съдържание от блога, абонирайте се за нюзлетъра.

Прочети цялата новина http://feedproxy.google.com/~r/vasvalch/feed/~3/0Poi75QPJgE/

Свързани новини: