Вместо да излезе и да каже две думи, ББ се скри зад Руми

11/09/15 09:05
(http://ivo.bg/)

Вместо да излезе и да каже две думи, ББ се скри зад Руми

От филмите ( американските, с извинение) знаем, че с терористи не се преговаря.

А с туристи, преоблечени в цивилни дрехи, дошли с автобуси в София, въоръжени с ултиматум към властта от името на въоръженото полицейско съсловие в България?

Да, с тях у нас се преговаря след пълната и безусловна капитулация на тази власт пред полицейския произвол. Защото да се налагаш със сила от името на силовата група хора, овластени с оръжие да въвеждат ред в страната и да налагат спазването на закона, нарушавайки го демонстративно, е произвол с предвидими последици за ерозията на държавността.

Къде се крие в тази открита картинка „Батман”, „бат Бойко”? Къде е неговата уж силна ръка? „Баш бабаит” е срещу по слабите, но се оказа слабак срещу силовите структури. Нали уж обича лично да се намесва и да решава конфликтите- чак през границата прекрачи през миналия си мандат да демонстрира твърдост срещу стачкуващите гръцки шофьори, с което събра още веднъж овациите на лековерната публика с всички електорални бонуси след това. В центъра на София обаче Вездесъщият никакъв го нямаше да каже на протестиращите : „ и вие сте милиционери, и аз съм милиционер, значи ще се разберем”.

Водачът, какъвто театрално претендира да бъде Борисов, се познава именно в критичен момент. Това го знае всеки редник, помирисвал барут. Изглежда обаче отлично го знаят и полицаите, познавайки своя бивш главен секретар. Добре го сметнаха и го преметнаха. Преценили са го и не сбъркаха в преценката си.

Още по-жалко е пълното мълчание и отсъствие на „силния човек” в българската политика на фона на големите хвалби за тоталната му победа на току-що отминалите избори. Победителят се оказа победен в собствения му заден двор- но не партийния (засега), а професионалния ( доколкото той и до днес се изживява като генерал на полицаите). И сега имаме право да се запитаме за какво му е дадената власт, ако не да я упражнява именно при кризи. Защото властта се дава от народа заради обществения интерес (МВР най-после да бъде реформирано), а не заради оцеляването на овластения на високия пост.

Не силна, а лека ръка е Борисови. С лека ръка похарчи ценния ресурс от доверие.

Колкото до факта, че изтика пред строя дамите да го защитават ( когато цивилните му бивши подчинени не особено цивилизовано го наричаха педе…на жълтите павета), това би трябвала да бъда обеца на ухото за онези, които вярват на слуховете за неговото кавалерство, в каквото е незаслужено набеден заради склонността му да тика залци в устите на момичета в народни носии ( „няма не искам, няма недей”) при рязането на лентички.

Защо не пробва номера със залците и с разгневените полицаи?

Иначе е петимен да прегръща покровителствено пред публиката ентусиазирани симпатизантки, но патерналистичния му порив се изпари в момента, когато друг(а) трябваше да влезе в огъня на протеста и да полее с шланга на отстъплението пламналите надежди, че правителството ще удържи на рудиментарното си намерение да реформира милицията, маскирана вече повече от четвърт век като полиция.

Освен всичко друго ГЕРБ вече не е и милиционерска партия. Изпари се илюзията, че родната полиция я пази. По-скоро се видя, че я мрази. Защото полицаите може да имат всякакви недостатъци, но по дефиниция разбират от фалша на демонстрираната твърдост, която омеква при първото посягане към палката. Посегнаха и се увериха, че насреща си имат пъзльо, който така и не посмя да размени с тях две думи и се скри зад Руми.