За джуджетата на Вроцлав (Полша – 1 част)

Днес Деси ще ни води до Полша – като за начало ще разгледаме Вроцлав. Приятно четене:

За джуджетата на Вроцлав

и някои други градски обитатели в Полша

част първа

Вроцлав

• Магистрали и винетки

След последните посещения на любимата ми Швейцария не бях пътешествала, което не значи, че ми е липсвало желание. Впоследствие възникна и необходимост – крайна цел – Вроцлав, Полша. В тази част на Европа нищо не ми звучеше познато, нищо не ми беше грабвало сърцето. Нормално. Човек си живее в нашата мила малка държавица и си мисли … много погрешни неща

Та, с кади-то и сума багаж за пореден път тръгнахме рано сутринта, с надеждата, че по границите няма да има много народ (уикенд в средата на август тази година). И наистина – на българо-сръбската минахме доста бързо, като дори взехме един от сръбските гранични полицаи – човекът бил от Ниш и пътува това разстояние (около 100 км), за да отиде и за да се върне от работа. Слънчево, приятно, още не беше напекло. Този участък от пътя (преди магистралата) е доста коварен – пътят е лош, шофьорите се изнервят от ограниченията на скоростта и ремонтите, има тунели и доста завои.. Жестокото въртене в Белград да търсим метанстанцията вече не ни се случва (cng.europe е страхотен сайт), знаем си пътя, но местните карат зверски. Из Европа за мен няма такава агресия на пътя – в смисъл карат хората, не се шегуват, плътно зад теб и напират; за престрояване, толеранс, мигач… няма смисъл да отварям дума. А аз си живеех с мисълта, че в София карат гадно…

В Сърбия винетки няма,

плаща се на няколко пункта. В нашия случай – на три места, около 12 евро, може и в динари, и в евро да плащаш. Крайната цел за деня не беше определена, тъй като имахме леки опасения за

границата с Унгария

На отиване изпреварихме турския поток, но … 6 часа в най-голямата жега – между два следобед и осем вечерта, 36 градуса, 4 км коли в три ленти. Най-дългото ни чакане досега. Около теб прекрасни коли, отрупани до горе с покривки, чаршафи, одеала, от прозорците се подават крака, ръце, забулени жени и врещяши деца, мустакати мъже… Красота. А потта се лее от теб. В един момент всички се изнервят и стъпват на клаксоните. Ако някой направи забележка, го освиркват още по-жестоко.

Появи се по едно време голям микробус и някакви поляци на около 45-50 години яко се забавляваха – усилиха тяхната си музика, танцуваха си, единият се качи да си пие коктейла отгоре… Радвах им се около 5 минути, после пак почнах да стискам палци да минем по-бързо. Едно нашенско момче, пътуващо за Германия, каза, че наблизо имало и друга граница, но вече нямаше как да обърнем и да видим как е положението там. Покрай сърбите минахме хипер бързо, унгарците проверяваха и багажите, но при нас само надникнаха и ни попитаха за цигари. Удобството е, че там има един пункт, където можеш да си купиш винетки не само за Унгария (там е електронна), но и за Словакия, Чехия и Австрия. Но се плаща в евро и в брой. За една седмица – унгарска, 12,90, другите две пак са горе-долу толкова.

В Будапеща

пристигнахме късно, заредихме метан и тъй като нямахме резервация за спане, а всичко по пътя ни беше пълно, тръгнахме към Братислава. Аз обаче в един момент се уморих и си намерихме едно мотелче на магистралата. От втори опит, защото при първия ни поискаха 60 евро за двойна стая и ни се видя много. В крайна сметка попаднахме на възрастни унгарци, при които беше хубаво направено (немски образец), но леко захабено с годините, сравнително чисто. И имаше читав интернет. На сутринта мъжът ни пита дали сме от България и ни направи кафе – ей така, щото мъжът на жена му бил от Югославия. Унгарският, както знаете, няма много общо с българския, но всичко си разбрахме. Стана ми мило също както на границата, сърбите викат: „брато”…

Тук е моментът да вметна, че обикновено си правим разчети да спим в Будапеща и хем да си починем, хем да видим нещо от града. Първото ми впечатление не беше много добро, най-вече заради персонала в Mercure Hotel и проблемите с паркирането, които имахме там, въпреки че бяха обещали паркинг, но след това бях избрала едно хотелче в центъра на града и минахме през нощта покрай Дунавската променада…

Страхотно е. и оттам нататък промених мнението си и всеки път откриваме нови неща. Тук пих една (очевидно известна на любителите на бирата) много приятна

тъмна Delirium Tremens – с розови слончета…

Тук пробвахме отново и услугите на airbnb – апартаментът беше на приятно място близо до Дунава. Имайте предвид, че имената на улиците се повтарят и имат само малки разлики в изписването, за да не се залутате – в центъра през лятото винаги има ремонти, като се добави някоя сватбарска колона или участък от тесните, криволичещи улички карането си е зор.

Та, към Бърно,

където ни е следващото зареждане на метан. За магистралите няма да отварям дума – унгарските са прилични, чешките и словашките – не чак толкова, но пак по-добре от нашите. Най-хубави по маршрута са полските. Там и разрешената скорост е 140 км/час, стига да има аварийна лента и да няма ремонт. Винетки няма, плащаш на пунктове, като до Вроцлав ни е само 16 злоти (ок. 8 лева – за да не се повтарям, злотите е най-лесно да превръщате в левове, като делите на две). Тук карат бързо и енергично, но с внимание и съобразяване към останалите на пътя.

• Вроцлавчето

Общи впечатления

И най-накрая … Вроцлав. Не знам какво съм очаквала, но на пръв поглед ми се стори като в София – улици, сгради, трамваи, автобуси, светофари и пешеходни пътеки, жици… Личи си, че и Полша е била комунистическа, ама личи и че е била под немско. Защото няма сграда, боядисана в петнадесет различни цвята – всичко е с идея. Красиво и хармонично. На места старото, макар и санирано, е подчертано – за да напомня какво е било и откъде са тръгнали поляците. И е пълно с градинки, дървета… зеленина. И всичко се поддържа. Разбира се, трябва да поясня, че преди 5 години е било малко по-различно, но напоследък доста компании (най-често големи банки и компютърни гиганти) отварят големи офиси и това много е раздвижило пазара на труда. Освен това има добри университети.

И … приликите свършват тук

Усещането и хората са различни. Кипи живот, макар и не като в твърде голям град или столица, но цари и спокойствие. Няма припряност, не се чуват викове и клаксони.

Хората

са нормални, общуват помежду си, не те блъскат в бързината да се качат в трамваите и автобусите. Ако попиташ нещо, стараят се да ти отговорят. Повечето млади хора знаят английски език и го ползват свободно, възрастните разбират, но като цяло предпочитат да не говорят на него. Като цяло мъжете са по-склонни да са официални. Изключително елегантни жени почти не видях, преимуществено са в по-скоро удобни отколкото делови дрехи, без кой знае колко грим – очната линия категорично е на почит. Обувките на висок и тънък ток са рядкост, носят се най-вече сандали и балеринки, големите деколтета и изобщо вида ала фолк звезда тук няма къде да видиш. Спортуват доста и карат колелета. Ако нямаш свое колело, може да ползваш градско – има паркинги за такива из целия град – после видях и в други градове – и автомат, през който плащаш. Първите 20 минути са безплатни и можеш да го оставиш на който и да е друг такъв паркинг в града.

Скъпи возила по улиците не се виждат

– тук там някой лъскав мерцедес ще изръмжи, бмв-тата по шофирането ще ги познаете, но тук не са толкова стари и раздрънкани. Но дребни какички в огромни джипове още не съм съзряла. Най-любопитното е, че това е градът, в който червеното на светофара държи адски дълго… дълго… дълго. Никъде не ми се е случвало подобно нещо – зеленото светва, секунди след това започва да примигва, че ще изгасне, а червеното не се сменя поне 5-6 минути. Не съм проверявала има ли оповестена конкретна причина за това, ние си го обяснихме с това, че карането трябва да е спокоен процес и не е нужно да си нонстоп на педал, докато чакаш светофарът да ти светне. И като цяло не видях много хора, които да не спазват правилата. Направи ми впечатление, че на пешеходни пътеки невинаги спират – не че ще те сгазят, но особено там където трафикът е по-натоварен, самите пешеходци са склонни да пропуснат колите и тогава да пресекат. Изобщо – мир, любов и спокойствие.

Спирките на градския транспорт

са обозначени, обикновено има къде да се подслониш при лошо време, разписание и описание на маршрута на превозните средства, които минават. Има и нощни автобуси, за които се доплаща, иначе нормален билет струва 3 злоти, като имаш опция да си го купиш за едно пътуване или с опция за прикачване в рамките на 30-минути. На повечето спирки има автомати за билети, които приемат монети, банкноти и карти. На по-ключовите спирки има и табла, които изписват след колко минути ще дойде транспортът. Разписанията като цяло се спазват. В превозните средства също може да си купиш билет. Най-важното е да не забравиш да валидираш билета си, след като се качиш. Има машинки за целта, а в по-модерните автобуси и трамваи на табла ти се изписва и подсещане. Изписват се и се казват имената на спирките, както и датата, денят и часът, също и празнуващите имен ден.

Магазините са като при нас

– във входа, квартални, за деликатеси, хипермаркети – най-често Кауфланд и Лидл, и тяхната Бедронка, обикновено в моловете – веригите Петър и Павел и Алма, по-големите Теско и Карфур. В края на града са изнесени автосалоните, мебелните магазини и големите магазини за техника, паркоместата са така очертани, че голяма кола спокойно спира и се помества с отворени врати. И тук като в Цюрих се учудих откъде си купуват делови дрехи, защото по моловете има основно обичайните Манго, Зара, НМ, различните марки дънки и обувки, но магазини, от които да си купиш – особено жените – костюм за работа почти не се виждат в центъра на града. В моловете има и кина, и, разбира се, джънк фууд. Тук-там някоя от известните вериги за кафе.

Храната не е особено впечатляваща

Супите са страхотни – гъсти, плътни, питателни, но сармичките с доматен сос и бигосът (кисело зеле с наденица) не ми допаднаха изобщо. Пирогите биват, но предпочитам италианския им вариант, салатите не са кой знае какво. Тук много ползват моркови, зеле и цвекло. Пиците им не стават, освен ако не отидеш вероятно в истински пица ресторант. Тестото им е дебело, плънката мижава… Колбасите са от месо, а сиренето – полското е жълто, знаете – пълномаслено. Неясно защо тук полусладките вина се радват на известна популярност – може би заради достъпната цена, водката е в изобилие, а бирата – няма нищо общо с нашата.

Кръчмите и ресторантите

са като повечето в Европа – има ресторанти с бели покривки и множество по-непретенциозни с дървени маси. Това може би по-силно ме впечатли – някак в София съм свикнала да има много повече цветни и различни заведения, много повече разностилност при избора на обзавеждане, много повече идейност. Тук тертипът е един и същ – дървени маси и пейки (тип солидно и устойчиво на времето), за лятото – леки столове и маси, нищо свръх, нищо набиващо се на очи.

Не бих се определила изцяло като типичен турист, тъй като не робувам на идеята да разпечатам списък с всички най-популярни атракции и да отмятам с чавка. Повече ме привлича възможността да усетя и разбера нещо за хората и начина им на живот, търся уж по-непопулярните местенца и закътани улички, но конкретно тук все още имам малка езикова бариера.

Не влизам във всички църкви и музеи, търся местни и по-интересни кафенета и ресторанти; ако има дворец обаче, там съм

И така –

Вроцлав – културни мероприятия – начало

Не се спирам на хотели – има много, както и хостели, както и сайтове с други опции за пренощуване – за всеки вкус по нещо. ЖП- и Автогарата са почти в центъра, а от летището има автобус на 20 минути през деня и почти на всеки час нощем. Характерен за по-големите полски градове е централният площад, квадратен – Rynek.

Вроцлав, Краков, Познан, Варшава… като пощенска картичка са

Няма да ми омръзне да ги обикалям и разглеждам детайлите на сградите един по един – рисунки, цветове. Най-големият е в Краков, тук е доста по-компактен.

Sn. Rynek Ratusz

Rynek Ratusz, Wrocław, Полша

И веднага си идваме на думата –

джуджетата. Най-голямата атракция в града.

Особено ако сте с деца, можете да си купите карта с джуджетата и да започнете да ги търсите – най-често са долу, в ъгъла на някоя сграда, но се намират и такива по прозорци и дори на уличен фенер. Играта е забавна, а и така ще успеете да разгледате централната част. Не пропускайте да потъркате главичката на Флорианек за късмет. Ако случайно знаете колко са служителите в офиса на Гугъл тук, то ще знаете и общия брой на джуджетата, тук ги наричат краснале Първите няколко си имат имена, а по-новите са тематично свързани с мястото, на което ги поставят – има двама Сизифовци, пожарникар, мелничар, турист, джудже, на което ще му се пръсне коремчето от преяждане, и много, много други.

Първоначално те са били рисунка върху бялото петно боя, с което милицията е покривала антикомунистическите графити, после по време на протести местните са се обличали като джуджета. Свързват се с т. нар. движение Orange Alternative. Първото джудже статуя Papa Krasnal се появява през 2001 г. През 2005 Томаш Мочек, завършил месната Академия за приложни изкуства, получава задачата да направи още 5 джуджета и така … до днес, когато са над 250.

Другото характерно за полските градове и доста

специфично за Вроцлав са мостовете

Мисля, че тук те са най-много. И красиви. Няма начин да не се снимате и на моста с катинарчетата. Не съм виждала парижкия, но много се надявам този тук да не тръгне да пада, защото и по него няма свободно местенце. Може да се разходите с корабче, а наблизо е и Ботаническата градина, в която, ако си вземете сандвичи, може да прекарате цял ден.

Като дунавско чедо явно имам слабост към крайречни градове, така че непременно трябва да стигнете и до

остров Тумски

(пясъчен остров, който с годините вече е приобщен към територията на града), има още няколко миниатюрни такива наблизо, по които можеш да се разходиш. .

Тук видяхме и първата опашка за сладолед… направо не повярвахме на очите си – имаше поне 50 души… Сладоледът е страхотен и наистина се яде по всяко време на годината. Катедралите са красиви, внушителни и гостоприемни. Тук религията е силно застъпена в ежедневието, неделните служби са много посещавани. Няма как да не ти направи впечатление, че в тях просто си добре дошъл – да постоиш, да се помолиш… Ако и да не е най-подходящата, думата, която ми се върти в главата, е гостоприемни.

Ако се изкачиш най-горе, ще видиш града като на длан. Аз го направих в

църквата Св. Мария Магдалена, на моста на вещиците –

късичка отсечка, която свързва двете части на църквата и за която легендата разказва, че там са изтърпявали наказанието си онези жени, които не са искали да бъдат послушни съпруги, а нещо повече. Имайте предвид, че стъпалата за изкачване са доста. Входът беше 5 злоти.

Привечер

градът е очарователно осветен, все още стоят и много неонови надписи от едно време и, ако сте се уморили от обикаляне, поседнете край фонтана. През лятото между осем и десет има светлинно шоу и различна музика – от класика до метал. Там е и Хала Стулеция – нещо като конгресен център. Там ще видите и безумния паметник Iglica, който не служи за нищо, веднъж е успял да стресне всички, като е прихванал гръм. Той е от онези свидетелства за отминалото комунистическо време, чиято концепция не е много ясна, но пък са мащабни.

Ако имате време, хвърлете едно-две очи на

зоопарка – страхотен е

Има африканариум и жирафи на една ръка разстояние. Слоновете си ги знаете, а ако сте имали съмнения, че някои маймуни имат червени дупета и обичат да се пощят, то тук ще ги преодолеете.

2 – 3 дни са напълно достатъчни за опознавателна обиколка, ако имате повече време, то можете да наблегнете на музеите и парковете.

Преди да си тръгнете и най-вече, ако обичате замъци, идете да се снимате пред Wroclaw Glowny – гарата е реставрирана прекрасно, през деня покрай фонтанчетата децата пищят и подскачат, нощем светят интригуващо.

Не знам доколко е редно да вметна, че и тук като в повечето европейски градове паветата като настилка в центъра са силно застъпени. Не че не съм виждала жени с токчета да вървят успешно, но все пак – обуйте си удобни обувки. Чарът на града се губи, ако трябва да куцукаш с подбити крака J И за да не ме упрекнете в суха фактология, ето някои от местата, които препоръчвам:

За хапване:

• Kurna Chata, ul. Odrzanska 17, kurnachata.pl – обстановката и готвенето

са наистина подобни на тези на баба ви J препоръчвам гулаша (апропо, хапвала съм го тук, в Унгария и в Колковна, Прага – и трите варианта ми допаднаха)

• Greko, Rynek 15, grecja.pl – това, което най-често си поръчваме тук, е

uczta miesna – за двама е: четири предястия – салата, гръцки таратор, предястие с пасиран патладжан и сирене, лозови сармички; три филийки, препечени с подправки и зехтин, два вида месо по избор – шишчета, кюфтета…, поднесено с куп пържени картофи и половинка вино; стига, че и преяждаш, а цената е 75 злоти.

• Bulka z Maslem (Хлебче с масло), ul. Wlodkowica 8A – това е малка и

симпатична комбинация между кафе, ресторант и клуб, има хубава градина. Може да хапнете нещо леко, тъй като менюто е доста кратичко.

• Zupa, ul. Szewska 24/26, сега я има и на още едно място пак близо до Ринек.

Няма начин да не опитате поне супите – не предлагат zureк, но можете да избирате между няколко други местни и безместни. На мен любима ми е мексиканската.

Около и на самия Ринек са съсредоточени и повечето иноземни кухни – корейско-японска, индийска, мексиканска, френска, италианска … Ако пък решите, може да тествате някой млечен бар, имайте предвид обаче че през уикенда са с по-ограничено работно време. Млечните барове са т. нар. остатък от комунизма и в момента мога да ги оприлича на заведения за обществено хранене на социално слаби. Срещу немного пари получаваш първо, второ и трето в обстановка … като на студентски стол, разбира се, чистотата не е толкова съмнителна, колкото беше едно време в 33, в Студентски град, или в Мензата. Някои млечни барове пък са поосвежени и всъщност е доста приятно – в такива хапвахме в Катовице и Краков, но ще стигнем и дотам.

Кафе за тонус и връщане на жизнените сили

– на Ринек има куп местенца, затова тук ще спомена няколко други:

• Cocofli,ul. WLodkowica 9 – малко и много уютно, с книги (на полски), когато е топло, изнасят масички навън. Може да избирате между кафето, бирата и сладкишите.
• Vinyl café, ul. Kotlarska 35-36 – малко, ретро и приятно.
  

  Vinyl Cafe

• Lulu Café – да, в мол е, на закрито, но си заслужава – и препоръчвам повече това, което е в Galeria Dominikanska, а не това в Arkady Wroclawskie (не че е лошо, просто другото е по-хубаво). Тук изборът е най-голям, креслата – най-големи и удобни, цветовите комбинации и цялостната концепция са невероятни.

Бира

– без да съм фен, намирам, че полската бира е доста приятна, няма нищо общо с българската.

• Bierhalle, Rynek Ratusz – бирата си я правят на място и наистина е страхотна, могат да се гледат мачове и тук ще видите в един или друг момент повечето немски туристи.
• Mleczarnia, ul. Wlodkowica 5 – приятно, с много хубава градина във вътрешен двор местенце.
• Academus – тук фламкухенът е страхотен, много по-хубав от онзи, който хапнах в Цюрих навремето, и почти като този в Германия

И за финал на престоя във Вроцлав може да се отбиете в

Аквапарка

– има всичко – от минибасейнче за бебета до водна пързалка, от плаж и палми за лятото до страхотен саунариум за всяки сезон, фитнес и козметични процедури. Най-атрактивното са церемониите в сауната – 15 минутен сеанс, в който момче или момиче добавя малко аромати и грациозно нажежава въздуха, размахвайки кърпа или ветрило. За несвикналите може да е малко тежичко, затова прилагайте с мярка Отпуска тялото и душата и създава условия за спокоен сън преди следващото пътуване.

И така, благодарение на хубавите пътища и магистрали има много места наоколо, към които да поемете, включително Дрезден и Берлин (около 300-300 и нещо км), но за тях в друг пътепис.

Очаквайте продължението

Автор: Десислава Хвърчилкова

Снимки: авторът

Други разкази свързани с Полша – на картата:

Полша

Прочети цялата новина http://patepis.com/?p=63383

Свързани новини: