АБСУРДНИТЕ ПОЛИЦЕЙСКИ ПРОТЕСТИ

11/13/15 11:48
(http://asenov2007.wordpress.com/)

АБСУРДНИТЕ ПОЛИЦЕЙСКИ ПРОТЕСТИ

Радио SBS, Мелбърн, Австралия – разговор на Фили Ладжман с Пламен Асенов, политически коментатор на SBS за България

Към сайта SBS на български: http://www.sbs.com.au/yourlanguage/bulgarian

/Фили/ След незаконни улични протести на полицията в България, правителството оттегли от новия бюджет предложенията, насочени към ограничаване на полицейските социални привилегии и реализация на поне частична реформа в системата на МВР. Какво всъщност се случи – обсъждаме с Пламен Асенов.

– Пламен, кой пазеше законността и реда на онези места, където полиците протестираха през последните десетина дни?

– Пазеха ги техните колеги, които бяха дежурни, Фили. След това се сменяха – тези от площадите, които до момента съзнателно, организирано и безцеремонно нарушаваха закона, навличаха униформите и се захващаха със зъби и нокти да го защитават, докато колегите им, които до този момент бранеха закона, събличаха униформите и цивилни отиваха на площадите да го нарушават. Картинката звучи сатирично, но това изобщо не е словесен похват, а просто описание на поредния случай, в който се проявява сложната и абсурдна природа на българската реалност.

– Казваш, че полицейските протести са незаконни, самите полицаи пък ги наричат спонтанен опит да защитят правата си. Къде е истината?

– Първо, Фили, не аз определям протестите като незаконни. Така ги определиха почти всички анализатори, както и самият министър на вътрешните работи. Незаконни ги нарече и премиерът Бойко Борисов, който, строго погледнато, е пряк работодател на полицията. Същото казаха и редица депутати, а точно Парламентът пък е институцията, която определя правилата на играта, тоест, цялостната законова рамка, в която полицаите се трудят и заради която получават заплати. А всъщност, Фили, когато тълкуваме законността на полицейския протест, няма нужда да цитираме авторитети, достатъчен е фактът, че за акциите си в центъра на София и други градове, полицаите дори не си направиха труда писмено да уведомят, както е по закон, съответната община. Да, в друг случай те самите биха разпръснали подобна демонстрация като незаконна – и с право. Само че сега кой да я разпръсне, мирните граждани ли? Ето как в ХХІ век изведнъж се върнахме към суровата реалност на Древния Рим и към знаменития въпрос на сатирика Ювенал – кой ще ни пази от пазачите.

– Пламен, всъщност какво се случи, за да избухне така силно протестът в МВР?

– Случи се, Фили, че при оформяне на бюджета за следващата година правителството заложи да се реализират отдавна назрели промени за ограничаване на привилегиите, от които се ползват служителите в системата на МВР. Става дума за частични промени по отношение изплащането на 20 заплати при пенсиониране, добавките за стаж, платеният отпуск, добавките за храна и безплатното ползване на градския транспорт, които имат полицаите. Освен да спести малко пари, така правителството планираше да постигне известна диференциация, като разграничи правата на хората от системата, които са изложени реално на рискове или работят при тежки условия, от онези, които имат чисто административни функции. Защото сега такава разлика няма и МВР е твърде неефективна структура до голяма степен заради прекалената си бюрократизация. Това дори няма нужда от особени доказателства. Достатъчно е човек да погледне структурата на МВР, в която за 12 оперативни дирекции се грижат 11 административни дирекции. Числата сочат също, че в системата работят 27 хиляди редови полицаи, но общо има назначени близо 50 хиляди души. Както самите полицаи ги наричат – чантаджии. Те ползват същите социални придобивки, както останалите и гълтат обществен ресурс, без да вършат полезна работа – тоест, вредят.

– Добре, но защо тогава самите полицаи се противопоставят на такъв тип реформи, които ще поставят „чантаджиите” на истинското им място?

– Тук е другият огромен парадокс, Фили. Всъщност, тъй наречените „чантаджии” са в огромна част от случаите съпруги и съпруги, сватове, други роднини и близки хора на самите полицаи. Системата не е реформирана от комунистическо време насам и на практика се ръководи от закон, издаден по времето на Вълко Червенков. Някога МВР пазеше тоталитарния режим, но тоталитарният режим пък се отплащаше с привилегии. Така че част от функциите на министерството отдавна са и чисто социални – да се намери хляб и топло място за „нашите момчета и момичета”. Официално тази груба обвързаност се обяснява с необходимостта да се опазят уж големите милиционерски тайни, но истинската цел е ясна – преданост срещу заплащане. Това е една от главните причини вече 26 години след промените, в МВР да не може и дума да се издума за някакви реформи.

– Какви са другите причини?

– Другата основна причина, Фили, е ролята, която МВР играе като център на топлата връзка между организираната престъпност в България, подкупните прокурори и съдии, както и продажните политици, тоест, като център на мафията. Всяка, дори най-малката реформа в МВР, заплашва да доведе до разпад – или поне до сериозни затруднения, дейността на тази мафия. Това министерство, освен че е силово, е и силно оплетено кълбо от интереси, така че вътрешната съпротива срещу външни промени е неизбежна. Просто в нашия случай тя би трябвало да се предвиди и да има мерки за реакция на властта спрямо незаконните протести на големи групи въоръжени мъже в центъра на столицата, а не министрите да се оказват изненадани и без план за действие.

– Пламен, в резултат на уличния натиск, правителството оттегли изцяло съответните точки от закона за бюджета. Като слабост ли се оценява тази стъпка или като разум?

– За броени часове, Фили, особено след като полиците на улицата започнаха да издигат лозунги за оставка, правителството реши, че може буквално да бъде свалено, ако не отстъпи и не загърби намерението си за реформи. И то отстъпи, с други думи – поддаде се на стандартен полицейски рекет. Тъй като по начало сегашното управление няма ясна политическа физиономия и не защитава твърди принципи, демонстрираната от него повратливост вероятно за пореден път ще го спаси и няма да се стигне до големи сътресения във властта, въпреки очакванията или желанията на определени кръгове за това. От друга страна обаче, поне според мен, случилото се покрай полицейските протести отвори – и остави отворена – голяма рана в самата тъкан на българската демокрация. Първо, защото отдавна необходимите реформи в МВР се отлагат…..кой знае, може би дори за още 25 години, и второ – защото за пореден път в България силата на разума и общото благо, която по принцип управлява демократичния свят, бе заменена от грубата сила на частния или групов интерес, характерна за друг вид общества. Още по-лошо от това е само фактът, че всички тук се правят на разсеяни и дават вид, че не разбират какво всъщност става.

Забележка:
Всички читатели, които, освен от политика, се интересуват и от литература, могат да намерят нови и интересни текстове на другия ми блог – Оксиморонният свят /написано в Гугъл/ или на адрес http://www.passenov.wordpress.com