11/13/15 08:30
(http://ivo.bg/)

Мръсният номер с руската мръсна бомба хвана в размътената ни медийна среда доста шарани

С текста, който ще прочетете, ще си разваля още повече дипломатическите ( отдавна развалени и без това) отношения с българските медии. Особено заради обобщението, пишейки за медиите у нас изобщо. Читателите на ivo.bg обаче са ми по-важни.

 

Много пъти съм отбелязвал, че не изтъквам положителните изключения от общата медийна картина в България именно, за да не заставам в позата на „еднолично жури”. В този случай обаче положението ( ми) е още по-лошо от гледна точка на онези, които дразня: просто не виждам изключение от налапването на руската дезинформационна стръв, която българските медии захапаха вкупом за т.н. гаф с на практика демонстрираната , а не „случайно” показана заплаха от руска ядрена мръсна бомба, “случайно” демонстрирана в руския телевизионен ефир от руски генерали.

 

Изобщо не „кокетнича”, а наистина бих се радвал да бъда опроверган с факти, които да показват как някоя българска медия е реагирала бързо и не се е хванала на подхвърлената й дезинформация. Но не с днешна дата. Днес вече тук се цитират западните медии и тяхната реакция на мръсния номер с мръсната бомба, рекламирана на практика от всички , които тиражираха безкритично новината.

 

Нямаше такава реакция. А толкова ли беше трудно да се досети човек? Нима не е известна руската управленска параноя и мания за засекретяване, особено по отношение на въпросите, свързани с войната- любимата, върховната, най – ценната тема на руските режими, чрез която се борят да консолидират своя манипулиран народ поради липсата на възможност да постигнат патриотична гордост чрез друга обединителна , но градивна кауза?

 

Получава се следният парадокс: от една страна претендираме да сме си близки с Русия, т.е. да я познаваме и дори се самопредлагаме не рядко ( без някой да ни е молил за това- най-малко пък самите руснаци) да послужим като мост, посредник в отношенията между Запада и Русия. А в същото време не сме в състояние да разчетем елементарната истина под руската камуфлажна пропагандна мрежа, която се оказва рибарска за българските медии защото се набутват в нея вкупом на мига.

 

Ако за Русия тези манипулации са стар трик за хващане на лековерни, то за нас, „познавачите”, е още по-жалко, че не сме се научили да го разпознаваме.

 

Помните ли историята с показаното по БНТ обезглавяване на руски войник от някакъв чеченски изверг? Беше чиста проба пробутан от руските служби видеозапис с цел да се привлече симпатията на света към руската политика в Чечня, където в крайна сметка огромната държава смачка един миниатюрен народ с цялата мощ на огромната си армия без оглед на цивилните жертви чрез масирани артилерийски обстрели и въздушни бомбардировки по лично разпореждане на изгрялата от нищото звезда Владимир Путин.

 

Видеозаписът беше автентичен, но толкова ужасяващ за гледане от нормални хора, че нито една нормална медия в света не го излъчи иначе, освен с кратки, замъглени и заглушени по отношение на писъците кадри. Операцията на руските служби, подхвърлили видеокасетата къде ли не в Европа, успя единствено в България и в Република Сръбска, чиято телевизия също завъртя нечовешката картина на обезглавяването едно към едно.

 

За разлика от доста философстващи нашенски експерти моя милост съм видял „на терен” ( както е модно да се казва днес) лично какви ли не ужасии през онези дълги 4 години война в Ливан ( които ми се водят като форма на „облагодетелстване” от комунизма и причина да бъда обругаван за тази „привилегия” от  страна на всякакви страхливци, най-вече о срдите на онези, които нее посмяха да заминат за Бейрут през онази 1983 г.). Работех в софийския офис на радио „Свобода Европа” по време на демонстративното клане, показано по БНТ и напуснах стаята с телевизора ужасен както никога преди. Но въпреки очевидният факт, че подобно зверство не може да се демонстрира пред широка публика, а още по-малко в централните новини от 20 ч., намериха се доста защитници на руския пропагаден номер с обяснението, че истината трябвало да се показва такава, каквато е.

 

Истината, щом е сготвена от руските пропагандатори, повече от 15 годни по-късно, отново не беше разпозната на прима виста от нашите медии като трик на московските дезинформатори.

 

А защо аз не се хванах и реагирах така, както после реагираха от Би Би Си например? Няма нужда обяснявам сам – и без това, щом не желая да влизам в руските капани, сигурно отново съм заподозрян в русофобия, т.е. в критичен анализ на подхвърляните от кремълските войнолюбци примамки.

 

Ако някой все пак се вълнува от отговора на въпроса, да пита в Брюксел. Там от 1 септември функционира ново звено за противопоставяне на руската дезинформация, което на 26 октомври публикува първия си бюлетин с конкретни факти. Член на екипа от българска страна е пишещият тези редове, който имаше честта да бъде споменат за своя принос към каузата за разбиване на руските пропагандни лъжи в първото издание на бюлетина.

 

Не подхожда много за финал, но понеже неминуемо ще стовари като клевета върху клетата ми глава, бързам да контрирам най-важното за клеветниците: не ми плащат и дори не знам как от новото звено в Брюксел са стигнали до предложението към мен – свързахме се след покана за това на английски в коментарната част на блога ми ( т.е. не съм някаква „официална кандидатура” от „квотата на България”).

 

За мен е чест, пък и съм свикнал – работата ми за ivo.bg на повече от пълен работен ден без почивен такъв 365 дни в годината, довела до над 4000 авторски публикации и 26 милиона посещения към днешна дата също е гарантирано без грантове. Точно това вбесява най-много глутницата от лаещи по скромното ми информационно возило, които съдят по себе си и не могат да повярват, че е възможно да се бориш за друго, освен за господарския кокал.

Share on Facebook

Свързани новини:

новини от България
graphic
спортни новини
graphic

Бързи връзки


Търсене


Архив

RSS Абонамент

Новини от Грамофон

"Новини от Грамофон" - Следете последните новини от България и чужбина обединени на едно място. Обновяват се през 1 минута.

 

  •  

Ново: Публикуване