11/14/15 09:14
(http://ivo.bg/)

Бейрут беше “малкият Париж”, а Париж се превърна за една нощ в големия Бейрут

Какво може да напише като първа реакция в личния си блог за извънредното положение в далечния Париж един българин, един зрител, читател и слушател на новините, един журналист, един Иво Инджев?

 

 

Един друг български коментатор оприличи Париж днес на Бейрут от 80-те години., оприличаван преди войната там на “малкия Париж”.Пишещият тези редове беше там цели 4 години – не че някой много се интересува от подобен натрупан опит.

 

Ще ви изненадам, но в тази ситуация ще спомена нещо далечно от темата и във времето. В досието ми, което прелистих и с което запознах при първа възможност и веднага запознах с него публиката по свое желание много преди с мен по повод самото наличие на това досие да се занимават всякакви коментатори на личния ми живот, не намерих знаци от интерес към опита ми в допира с онзи Бейрут, за който днес се споменава в контекста на терористичния ад в Париж.

 

За какво изобщо им е било нужно да ме карат да подписвам напълно ненужната на тогавашната българска държава декларация за сътрудничество с тях, при положение, че не съм им бил потребен като арабист и журналист? Ей така, заради процедурата навярно.

 

Не е ли малко странно това?

 

Един пример. Бях, смея да твърдя, ЕДИНСТВЕНИЯТ ЖУРНАЛИСТ, попаднал по една случайност във вътрешността на взривената база на американските морски пехотинци в Бейрут през октомври 1983 г. Просто отидох на място и въпреки забраната – поради своята неопитност вероятно- преминах забранителната линия покрай изпаднал в шок американски постови и видях с очите си димящите руини от атентата, който буквално промени геополитиката.

 

В резултат на онзи самоубийствен атентат с камион, натъпкан с взрив, 4 западни държави ( САЩ, Великобритания, Франция и Италия) изтеглиха умиротворителните си части от Бейрут и околностите му поради съображения за сигурност. Раната в Ливан продължи да кърви до…днес. Но моите впечатления изобщо не са интересували разузнаването на комунистическа България. С какво, по дяволите, са се занимавали тогава в сърцето на световния тероризъм?

 

Отговор на този въпрос явно е доста страховит , щом практически никой не смее да го зададе. По-скоро има много желаещи да запушат устата на някой, който се опитва да го повдигне.

 

Онзи ден в Бейрут беше извършен двоен атентат – отново и по начин, който ми е до болка познат, защото съм преживял десетки, ако не стотици подобни взривове ( двоен атентат често означаваше не атентат на две места, а повторно взривяване на заложена бомба на същото място с цел да убие колко може повече пристигнали спасители и журналисти).

 

Вчера терорът се пренесе в самия Париж, където шепа терористи принудиха една от най-могъщите държави в света да обяви извънредно положение в столицата си- т.е. „арестува” собствените си граждани по домовете им. Това е признание за неспособност за справяне с други средства.

 

Какви са изводите за нас? Какво да правим? Да се радваме, че сме бедни и незначителни, поради което ще се поснишим ( по израза на Живков) като при съветската престройка? Или ще напуснем провинциалната черупка на охлюв в международното състезание за акули и ще се включим активно в овладяването на галопиращите събития?

 

За да се борим със злото трябва да познаваме корените му. Само че ми се струва, че и днес българската държава се занимава не с това, което би трябвало да е приоритет. Не силната държава, а силните държавни институции в служба на слабия отделно взет човек би трябвало да е първата ни грижа.

 

Вместо това виждаме олицетворение на саркастичната максима „прост народ, слаба държава”, оглавява от някой, който може да се самообяви безнаказан за прост като форма на подмазвачество към подобните му, което се е превърнало в печеливша изборна стратегия.

 

На това мога само отвърна: не съм прост и няма да се разберем така!

Share on Facebook

Свързани новини:

новини от България
graphic
спортни новини
graphic

Бързи връзки


Търсене


Архив

RSS Абонамент

Новини от Грамофон

"Новини от Грамофон" - Следете последните новини от България и чужбина обединени на едно място. Обновяват се през 1 минута.

 

  •  

Ново: Публикуване