В БСП прозряха за “кресливата прокремълска реорика”, а в ГЕРБ я поощряват

На пленум на БСП вчера се е случило нещо незабелязано от българските медии като новина. Виден представител на партията се е изказал в духа на нейния основател Димитър Благоев, който е бил ярък критик на руската политика и на лъжите за руското „освобождение” на България.

Благоев , както и всички основатели на социализма тук, основателно са обяснявали, че Русия е водила война за достъп до Проливите, а не за свободата на българите. Днес българите, които си позволяват да изрекат тази очевидна истина, биват обругавани като „русофоби” и дори като „уроди” ( като моя милост, определен по този начин в предаване на ББНТ на 9 май тази година от Татяна Дончва).

Да припомня какво е казал „уродът” Димитър Благоев:

“Русофилството е грубо политическо суеверие, умишлено култивирано сред народните маси; политическо знаме, вървенето и воюването под което неизбежно води към предателство и национална катастрофа. Защото русофилите, плувайки безогледно във водите на руската дипломация, неизбежно и фатално правят от България едно сляпо и послушно оръдие в ръцете на руската завоевателна политика на Балканите”. („Принос към историята на социализма в България, С., 1976)

Ето че за първи път от много десетилетия се намери един последовател на дядото на българския социализъм ( нещо което констатирам, но не бързам да аплодирам, преди Найденов да покаже последователност). Цитатите от изказване на Ангел Найденов на пленума са от Faktor.bg:

“БСП е заприличало на руско село от времето на княз Потьомкин”,  заявил Ангел Найденов, един от първите изказали се на заседанието на Националния съвет.

Бившият военен министър директно заявил, че налице е рекомунизация на БСП и залитане по Кремъл.

“Позволихме да останем с “Атака” единствени на пистата с кресливата прокремълска реторика”, казал Найденов.

„Залитане по Кремъл”?

„Креслива прокремълска реторика”?

Вярна диагноза.

По скромното ми мнение, тя е поставена ( за първи път публично и на високо партийно ниво, с изтичане на информация) не за друго, а заради най-сетне осъзнатият факт, че заиграването с примитивизма на русофилството у нас е всъщност губеща ( изборна) тактика, от която БСП „печели” измиращи невежи гласове, но губи осъзнати и информирани за лъжите и митовете български гласоподаватели.

Не искам да подсказвам на БСП, глуха по рождение, но Найденов очевидно подсказва, че е време столетницата да се върне към столетната си традиция на „русофобия” ( както днес се нарича осъзната истина за враждебността на руската политика спрямо България).

Повтарям за читателите със слабо политическо зрение, четящи този текст: русофилството ( „грубо политическо суеверие” по Благоев) е форма на примитивизъм и невежество, което не печели очакваната политическа подкрепа в уж русофилската България. Някой в БСП най-после е осъзнал тази истина и Найденов вероятно е говорител на това закъсняло прозрение.

Автентичността на казаното от Найденов беше косвено потвърдена днес от шефа на БСП Михаил Миков, който дори си приписа авторството на думите за „потьомкинските села” в БСП като основателна критика срещу неефективността на отделни партийни организации. За съжаление обаче интервюиращите го от Нова телевизия не направиха следващата стъпка да го попитат за залитането по Кремъл и кресливата прокремълска реторика в БСП. Щеше да бъде интересно да видим как адвокатът ( на руското влияние в България) Миков би извъртял и този въпрос, и би го задушил в прегръдките си, както темата за „потьомкинските села”.

Официозът на Борисов, Цветанов и Пеевски в интернет обаче компенсира днес недостатъчната (според най-залитащите по Кремъл тук) кресливост на русофилщината. Надминавайки Сидеров и компания в крясъците в защита на Русия от България ( и нейния президент например) , главният редактор на т.н. агенция ПИК Крачунов се е подписал под истеричен коментар срещу държавния ни глава заради негов призив към западните съюзници да не допускат Путин да дестабилизира Балканите.

НА СНИМКИТЕ: КРАЧУНОВ И БОРИСОВ, КРАЧУНОВ И ПЕЕВСКИ …

Интересно е също да ни бъде обяснено, как Крачунов съвместява топлите си и ръкостискания ( демонстрирани на публични места) с главния атлант на евроатлантическата ни ориентация Борисов, а в същото време същият Борисов ползва кресливата му атака в стилистиката на Атака не просто срещу Росен Плевнелиев, но и срещу „колонизирането” на България като “американски щат” – щат, в който се разпорежда еднолично въпросният премиер, обект на обожание в ПИК, поради което би трябвало да бъде обект на булевардното порицание, а не на неговото обожание.

Че има разпределение на ролите в упражняването на властта  на интригантско ниво чрез обслужващия медиен персонал на Борисов се вижда и от шизофреничната ситуация, при която Борисов публично “кътка” реформаторите, но неговият Цветанов, заедно с жълтите му медийни партньори, ги гълчат и заливат медийна помия.

На въпрос за тази шизофрения Борисов обясни ловко веднъж в телевизионно предаване, че не можел да попречи да го обичат медиите на Пеевски. Браво за тази гъвкавост, дори и Миков може да се поучи от нея, макар да е наследник на традицията в партията, в която беше възможно ласкателство от рода на „другарю Живков, никой не може да ми забрани да ви обичам”!

Обаче въпреки това виси въпросът: ако Борисов не може да забрани да го обичат в най-агресивната булевардна медия в днешното българско виртуално пространство, може ли поне да даде знак, че се разграничава от нея, когато тя едновременно прегръща него и Цветанов (когото ПИК издайнически брани от пишещият тези редове например), кълнейки прозападната политика на правителството му чрез реториката на Кремъл?

Мълчанието на Борисов по тази тема означава „не”. Не може да се разгранич и за това трябва да има сериозни причини като се знае с какъв хъс и злоба е готов да нарита всеки, който му застане на пътя, включително „грешници” от собственото му обкръжение.

Тази „причина” за топлите прегръдки с нечистоплътни негови булевардни защитници е доста видима или корпулентна, както се изразяват научно наблюдателните коментатори, когато говорят за затоплянето на отношенията между ГЕРБ и ДПС. Келепир е кодовата дума, с която може да се обясни далаверата да разчиташ на жълтите медии да ти вършат черната работа от кафяво-червен тип с крясъци в защита на Кремъл от България и нейния президент.

А после Местан пак ще се сърди и ще тропа с крак с настояване „Ню Йорк таймс” да му се извини,, че ДПС е проруска партия, както посочиха от влиятелния вестник миналия декември. Следващият път, ако доживеем нашите западни партньори да кажат цялата истина, ще напишат същото за Борисов и неговата партия. И тогава булевардните му медийни ортаци ще могат да се поздравят, че са му помогнали да се освободи от американския хомот, който си е наденал сам като златен ланец, за да отрича приликата с мутрите.

Share on Facebook

Свързани новини:

• И Видин обявява грипна епидемия
• Без безплатни бързи тестове за грип
• Приложение на „Майкрософт” ще ни предупреждава за сайтове с фалшиви новини
• Опозиционерът Хуан Гуайдо се обяви за временен президент на Венецуела
• Жената, нападнала медик в Горна Оряховица, е с повдигнато обвинение
• Руската ВТБ: Заложници сме на нарастващ конфликт между Тръмп и Конгреса
• Ивелин Попов се настани в хотела на "Ростов" в Доха, ще подписва

• Алберт Попов спечели втория слалом за ФИС
• Паредес се отдалечава от ПСЖ
• Прекратиха търсенето на самолета със Сала поне за днес
• Погба носи тузарски костюм със своите инициали
• Зафиров: Цената на Неделев е висока
• Емери: Арсенал работи по трансфера на Суарес
• Зафиров: Неделев отхвърли ЦСКА и Лудогорец, търсим нападател и ляв бранител