Театрално ревю: Каквато ти ме искаш

Започвам това ревю с уговорката, че по принцип не си падам по твърде авангардни пиеси – по същия начин, по който не харесвам и твърде модерно изкуство (разбирай, черната квадратна дупка в бяла стена, която гледахме в Pompidou). В началото на “Каквато ти ме искаш” се притесних, че точно това ни чака. И донякъде бях права. Казвам “донякъде”, защото въпреки авангардната визия и сюжет, постановката на Теди Москов говори за ясни и важни неща: колко от това, което показваме на света е маска и, далеч по-интересно, има ли въобще нещо под тази маска или, конструирайки желания си образ, всъщност конструираме себе си?

Историята, както повечето невероятни истории, всъщност е вдъхновена от реални събития. Пирандело прочита история любопитна и я вплита в своя текст. Така получаваме Непознатата – наричайте я Елма или Лучия, както прецените. Тя живее в Берлин в дома на писател и неговата дъщеря, докато една вечер далечен познат не идва и не я информира, че всъщност нейният дом е в Удине, където я чакат роднини, съпруг и наследство. Тя отива в Италия, за да се срещне със семейството си, но и сама не е сигурна коя е всъщност.

Непознатата се материализира на сцената (където всъщност седим и ние, зрителите) под вещото ръководство на Снежина Петрова. Тя е красиво отчуждена от всичко, което се случва и като че ли взима решения, само за да изпита нещо ново от живота. В първата част на постановката, в апартамента в Берлин тя е сякаш нищо не я интересува особено. Когато отива в Удине, тя е малко по-колеблива, но до последно не сме сигурни дали това не е просто маска, за да стане по-мила на своя Бруно. А всъщност точно в това е идеята на постановката.

Това, за което Москов ме накара да се замисля, е как толкова често губим себе си в желанието да се харесаме на другите. Нима това не е главният мотив за всичко, което правим?

Театралното пространство е друго главно действащо лице. Случващото се е отделено от зрителите с прозрачен екран, на който виждаме детайли от видимото на сцената. Там пък е създадена странна изкривена перспектива, за да се отдалечат героите още повече от зрителите – и един от друг, в духа на темата за отчуждението завладяла началото на 20. век. Постановката си заслужава гледането дори само заради сценичните решения на Теди Москов и Чавдар Гюзелев.

“Каквато ти ме искаш” не е за всеки зрител. Някои ще ги подразни маниерността и авангардността на пиесата, други може да не приемат смесването с кинематография. На мен постановката ми допадна, без дори да съм сигурна точно защо, но имаше елемент на маниерност, която можеше да се спести. Ако имате празна дата в графика за ходене на театър, опитайте – едно е сигурно, Москов няма да ви остави равнодушни!

___
снимки: Народен театър

Постът Театрално ревю: Каквато ти ме искаш е публикуван в Васи ли?!. Ако искате да получавате повече съдържание от блога, абонирайте се за нюзлетъра.

Свързани новини:

• И Видин обявява грипна епидемия
• Без безплатни бързи тестове за грип
• Приложение на „Майкрософт” ще ни предупреждава за сайтове с фалшиви новини
• Опозиционерът Хуан Гуайдо се обяви за временен президент на Венецуела
• Жената, нападнала медик в Горна Оряховица, е с повдигнато обвинение
• Руската ВТБ: Заложници сме на нарастващ конфликт между Тръмп и Конгреса
• Ивелин Попов се настани в хотела на "Ростов" в Доха, ще подписва

• Алберт Попов спечели втория слалом за ФИС
• Паредес се отдалечава от ПСЖ
• Прекратиха търсенето на самолета със Сала поне за днес
• Погба носи тузарски костюм със своите инициали
• Зафиров: Цената на Неделев е висока
• Емери: Арсенал работи по трансфера на Суарес
• Зафиров: Неделев отхвърли ЦСКА и Лудогорец, търсим нападател и ляв бранител