Liberté, égalité, fraternité.

Не съм сигурен кой е авторът на мотото, в чието име немалко хора са били подкъсени с една глава, но никога досега през последните 200 години Франция не е била под по-силен натиск да го наруши.

Помня шока от бомбените атентати в Лондонското метро преди 10 години. Но помня и как местните не позволиха агресията да наруши начина им на живот - в град, превърнал посланието на популярния плакат от Втората Световна война Keep Calm and Carry On в свое верую, това е невъзможно.

Французите обаче са друга бира.

Не мога да поставя на преден план своята мъка и състрадание, защото нищо не може да се сравнява, нито да смекчи трагедията на жертвите в Париж и близките им. Знам само две неща. Едното - това е ужасяващ провал на френските служби за сигурност, по-малко от година след Шарли Ебдо, в която не липсваха подобни инциденти и на фона на уж засилените мерки преди срещата на върха за климата. Другото - терористите искат да ни накарат да се страхуваме всеки ден, да променим навиците си, да променим начина, по който виждаме света около нас. Вярвам, убеден съм, че французите обичат живота толкова, че няма да се подадат на това и няма да отстъпят и крачка назад от принципите си.

А виновните ще бъдат наказани, най-малкото, защото онези девици са с мустаци до кръста.