“Третият Рим” и “третата световна”

На път ли е един малък арабски диктатор да се окаже големият победител и дори „световен обединител” ( на несъвместимите САЩ и Русия) в т.н. трета световна война, детонирана от собствените му зверства срещу собствения му народ, който въстана, но съпротивата му беше спряна с помощта на Русия и Иран, фрагментирана, вътрешно противопоставена и изродена от изродите на ислямска държава в нещо, което едва ли не представя диктатора „целият в бяло” като незаобиколим ( отново с руска и иранска помощ) фактор в световната борба срещу тероризма ?

Това въвеждащо изречение е дълго, но в него се опитах да събера базисните въпроси, свързани с развоя на (анти)терористичната война. „Дългото изречение” напомня термин от историята на дипломацията и геополитиката, без да има претенцията да се сравнява с „Дългата телеграма” на Джорж Кенан. По-надолу ще обясня, но преди това да се огледаме и да се ослушаме за управленската тишина, която цари в царството на Борисов насред уж избухналата „трета световна война.”

В България настана вакуум откъм лидерство. Вакуумът е породен от безшумното взривяване на бомбата със закъснител, състояща се от въздух под налягане, вкаран на върха да държавата чрез поверяването на толкова много власт и популизъм в ръцете на един неук човек, чийто интелектуален хоризонт се припокрива с интересите на онзи, когото вижда в огледалото. Липсата на лидерство е парадоксално явление тук именно в момент на поредното утвърждаване на едноличното управление на Борисов (обичам да го наричам така простичко по фамилия- точно както той, подражавайки на надменността на своя ментор Сакскобургготски, се научи да нарича господарски без уважителни обръщения на „господа” и „госпожи” членовете на своята свита и малцината им опоненти).

По липса на лидерство тук на повърхността изплуват разни повърхностни кандидати за лидери. Не си заслужава ласкателството да я изваждам пред скоби, но доколкото е представителна за тези напъни , се налага да посоча Татяна Дончева като пресен пример, свързан с нейна поредна изява тази сутрин в националния ни телевизионен ефир. Както при всяка пропагандна атака, част от адвокатстването на руските опорни точки, формулирани като нейни лични, бяха гарнирани с отделни истини- например за отсъствието на Борисов от терена на лидерството.

Няма да се спирам особено на лъжата й за вината на Америка ( вероятно за всичко, но ) конкретно за свалянето на Кадафи, срещу когото изригна всъщност част от собствения му народ в рамките на арабското възмущение от изтеклата в Уикилийкс информация за корумпираността на арабските режими: най-напред в Тунис ( декември 2010), после в Египет и Либия (началото на 2011) и накрая в Сирия ( март 2011). Такъв лъжлив пример даде тя с Либия , за да обоснове тезата си за американската намеса навсякъде, включително и тук, възмущавайки с до небето от президента Плевнелиев като „марионетка”, защото си позволил да говори срещу руската хибридна война на Балканите.

Ако тръгна да защитавам Америка от Дончева ще изпадна до нейното ниво на адвокат на Путин, макар тя да не го спомена лично.

По-важното, заради което си правя сатиричния експеримент в един текст да смесвам името на Дончева с това на Джорд Кенан, е концептуалният й извод заради неговата все по-нарастваща значимост сред опорните точки на Кремъл у нас и по света. В прав текст Дончева призова да признаем Башар Асад като фактор на стабилността в Сирия, което би означавало пълно поражение на всички досегашни усилия на Запада да противостои на тази кремълска концепция. Иначе казано, тя призова за безусловна капитулация пред Путин.

В заключение: опорната точка за надигащата се трета световна война съдържа подтекста на сравнението и опита от Втората световна война, когато западните демокрации правят компромиса да се съюзят с диктатора Сталин, за да победят заедно по – голямото зло, диктатора Хитлер. Ерго, казват сега разни другари и другарки, дошло е време да забравим за агресиите на Путин в Грузия, Украйна ( за спонсорираното от него оцеляване на Асад в Дамаск да не говорим) и да постъпим по аналогия със заметените под килима на целесъобразността агресии на Сталин в навечерието и в течение на началната фаза на Втората световна война ( като агресията му срещу някаква си Финландия или участието му в подялбата на някаква си Полша с хитлеристите).

Може дълго ( и ненаучно, доколкото историята не признава условното наклонение в минало време) да се спори, дали светът щеше да се справи с Хитлер без СССР и на каква цена евентуално. Онова обаче, което е безспорно, е че на базата на консумирания горчив опит демократичният свят не бива да повтаря следвоенната си капитулация пред Сталин, поробил половин Европа от позицията на безнаказан диктатор, легитимиран веднъж като съюзник. Именно върху тази легитимност паразитира и днес Путин, който иска да се представи в ролята на съвременния Сталин и да спасява света от друго по-голямо (от него) зло, като Ислямска държава.

Тази концепция е квинтесенцията на онова, което Кремъл и отекващите му пропагандни камбани у нас и по света, се опитват да наложат като нов световен приоритет.

За да не се повтори в пристъп на оглупяване историята обаче, тя преди всичко трябва да се знае и осмисли. Точно това е направил със своята „Дълга телеграма” , изпратена от посолството на САЩ в Москва на 22 февруари 1946 г. младият американски дипломат Джордж Кенан. В текст от пет части този ерудит, владеещ шест езика и разбиращ в дълбочина руската параноя, стъпил на анализа на руската история, за да ограмоти американското ръководство във Вашингтон що е то Сталин и СССР.

„Дългата телеграма” е имала ефекта на студен душ за болните от неразбиране глави във Вашингтон преди самата студена война да „избухне ( датирано спрямо речта на Чърчил във Фултън по-късно) едва ли не от нищото. Концентрираният анализ и съответните препоръки на Кенан за сдържане на съветската агресивност изтичат в американския печат и за кратко време се превръщат във водеща концепция за американската и западната политика за десетилетия напред.

Ето какво пише Кенан за комунистическата догма и руснаците, както и за невротичния страх от чужденците и външния свят като причина за противопоставянето на Запада, и прочее, и прочее …аналогии с днешния „Руски свят” на Путин и кликата му, които отговарят точка по точка на дисекцията от „Дългата телеграма”, събрана в няколко изречения в следния цитат, в който някогашният марксизъм може да бъде заменен от днешния руски държавно изповядван шовинизъм- новата руска национална доктрина на противопоставяне на Запада, чието превъзходство се възприема от наследниците на руското средновековие не като градивен пример , а като смъртна опасност за тяхната власт от сталинистки тип с близо 100 процента одобрение от целокупното руско население.

„В тази дълбоко алтруистична по същността си догма те намират оправдание за инстинктивния си страх от външния свят, за диктатурата, без която не знаят как да управляват, за жестокостите, които не смеят да не извършват, и за жертвите, които се чувстват длъжни да изискват. В името на марксизма са пожертвали всички морални ценности в своите методи и тактика… В дъното на невротичния възглед на Кремъл за световните отношения стои традиционното и инстинктивно руско чувство за несигурност. Първоначално това е била несигурността на един мирен селски народ, който живеел из безбрежните открити отвред степи, изложен на набезите на жестоките съседни варварски племена. Когато Русия установява контакт с по-развития в икономическо отношение Запад, към този страх се прибавя и страхът от по-компетентните, по-могъщи и по-високоорганизирани общества в тази част на света. Но този втори вид несигурност засяга не толкова руския народ, колкото неговите владетели, защото те несъмнено си дават сметка, че властта им е относително архаична по форма, крехка и изградена върху изкуствена психологическа база, неспособна да издържи сравнението или контакта с политическите системи на западните страни. По тази причина те изпитват вечен страх от чуждо нашествие, от пряк контакт между западния и техния собствен свят, опасяват се какво ще се случи, ако руснаците разберат истината за останалия свят или чужденците разберат истината за техния. И те се научили да търсят сигурност в търпеливата, но смъртоносна борба за пълното разрушаване на съперническата мощ, а не във връзките и компромисите с нея.”( Джорж Кенан).

^{Всяка прилика с днешна Русия, чиито задни мисли за задния й двор на Балканите имаме основание да държим на фокус в центъра на нашето внимание, не е случайна. Защото претенциите на Русия да  бъде “Третия Рим” чрез доминираща роля в “трета световна война” за нас означават второ пришествие на “освободителите”, от които почти се освободихме преди четвърт век.}

Share on Facebook

Свързани новини:

• И Видин обявява грипна епидемия
• Без безплатни бързи тестове за грип
• Приложение на „Майкрософт” ще ни предупреждава за сайтове с фалшиви новини
• Опозиционерът Хуан Гуайдо се обяви за временен президент на Венецуела
• Жената, нападнала медик в Горна Оряховица, е с повдигнато обвинение
• Руската ВТБ: Заложници сме на нарастващ конфликт между Тръмп и Конгреса
• Ивелин Попов се настани в хотела на "Ростов" в Доха, ще подписва

• Алберт Попов спечели втория слалом за ФИС
• Паредес се отдалечава от ПСЖ
• Прекратиха търсенето на самолета със Сала поне за днес
• Погба носи тузарски костюм със своите инициали
• Зафиров: Цената на Неделев е висока
• Емери: Арсенал работи по трансфера на Суарес
• Зафиров: Неделев отхвърли ЦСКА и Лудогорец, търсим нападател и ляв бранител