11/17/15 09:10
(http://ivo.bg/)

Перестройка с престрояването по русофилска линия тече между БСП и ГЕРБ

Ако заглавието на тази статия не отговаря на истината, защо тогава в ГЕРБ няма нито един протестиращ, нито един защитник на Плевнелиев от нападките на Борисов, който предупреди президента “да си мери приказките” по отношение на Русия? Отговорът е: в ГЕРБ няма реакция не защото всички гербаджии споделят мисленето на вожда, а защото никой не смее да го сподели публично, щом се различава от неговото.

 

Точно това отношение в БСП се появяват небивали досега сигнали, от които е видно, че критиките срещу руското влияние в тази партия са възможни, докато в ГЕРБ-не.

Кой сега е “по-русофил” в състезанието между ГЕРБ и БСП по тази линия?- да попитам аз адвокатите на Борисов, които се хващат за спирането на руските енергийни проекти като единствен “аргумент” в защитата му като премиер, който се бил противопоставил на руското влияние?

За втори път в рамките на два дни двама души, при това емблематични за БСП, споменават в критичен аспект вековните опити на БСП\БКП да експлоатира русофилството. Първият с такова изказване стана бившият военен министър от тройната коалиция Ангел Найденов. На партийния пленум на 15 ноември той осъди „залитането към Кремъл” и „кресливата прокремълска реторика” на БСП.

 

Последва…мълчание. Никаква реакция. Типично пашкулиране срещу ерес, на каквото столетницата е свикнала. Защо обаче и извън нея всички мълчат? Не вярват на ушите си или на себе си, като латентни русофили, с каквито е пълно в ГЕРБ?

Соловата акция обаче май „повлича крак” . Днес, макар и далеч не толкова ясно, в подобно отношение се обозначи и Румен Овчаров (който няма нужда от представяне).

„ Не се направи нито една стъпка в БСП, за да видят какво е новото ляво – то се изроди към внезапна любов към Русия, но това може да е национална черта, а не политика. Путин ясно показа на БСП, че Москва не вярва на сълзи”, каза пред БНТ бившият колега на Ангел Найденов в същото онова правителство, само че като енергиен министър.

 

„ Изроди ( !) към внезапна любов към Русия”? Това малко отклонение от догмата да се говори за любовта към Русия като нещо вечно и непреходно е всъщност доста „голяма работа”, в света на доминиращия червен планктон, в който самодостатъчно живеят другарите и другарките, стъпили върху основния кит на своята легитимност: традицията на съветизацията на партията, датираща от 1919 г., когато Сталин я болшевизира и прекършва за сто години напред духа й на съпротива срещу руското мракобесие, характерен дотогава за нея.

Споменете си , че БКП до такава степен беше съветизирана в НРБ, когато антисъветизмът се смяташе за най-ужасяващото политическо престъпление за един българин, че на командата от Кремъл да се самоубие партията отговори безропотно и дисциплинирано със „слушам”!

 

Не просто нито един комунист ( а често безпартийните комунисти бяха най-фанатичните борци за комунизъм в личната си борба да се докажат като такива)- нито един човек в България не защити българския вожд Живков в деня на преврата и седмиците след него. Защото на заповедите от Москва тук не се противоречеше- те се изпълняваха безпрекословно. Сега , когато установиха, че не са заплашени от възмездие или репресии , се появиха много „храбреци” с претенция за „въстание” ( с каквото се заканват например на пишещият тези редове в коментарната част на блога, обещавайки разправа с моя милост, но след като Путин нахлуе тук с войските си).

Интересна е също малката подробност, че Овчаров се произнася така без да го питат ( у нас журналистите не задават такива опасни въпроси, знаят си, че не бива) – сигурен знак, че си го е намислил, което пък означава, че го е осмислил, а не импровизира по толкова основна тема.

 

Ще бъде интересно да проследим дали еманципацията от мантрата за любовта към Русия ще получи и други проявления под формата на подобни просветления. Но и споменатите пробиви в пашкула на русофилщината вече подсказват, че в БСП текат процеси на осъзнаване на вредата от интровертното вглеждане в миналото, което обрича БСП да се самозакопава все повече като партия без бъдеще.

 

Както обаче знаем добре, природата ( на политиката също) не търпи вакуум. Ако в БСП текат плахи процеси на освобождаване от преклонението пред „освободителите”, то управляващата ГЕРБ заемат освободената ниша все по – откровено. Тон за тази песен даде самият Борисов , който премина от традиционните за него поклони към Русия от името на народа в най-общия смисъл на думата, към конкретно ангажиране със защитата на Русия от …президента Плевнелиев ( и от българите, които мислят като него за агресивността на Кремъл и опасностите за България, произтичащи от нея). Но и за това се мълчи. Не е тема?!

 

Друго си е да се надпреварваме да предлагаме един през друг как да бъдат спрени с телени огради, че и с оръжие бежанците ( които и без това не се натискат да остават в България в резултат на „прословутото българско гостоприемство”). Ето това сега е любима тема на надвикващите се коментатори с партиен билет или журналистическа карта. Зер да сриташ хероично бежанец е по-лесно и хваща моментално дикиш пред зажаднялата за български победи публика, отколкото да посегнеш на най-милото на т.н. управляващ елит, мимикриращ като съюзник на Запада, но обърнат с влажен поглед на Изток.

 

 

 

Share on Facebook

Свързани новини:

новини от България
graphic
спортни новини
graphic

Бързи връзки


Търсене


Архив

RSS Абонамент

Новини от Грамофон

"Новини от Грамофон" - Следете последните новини от България и чужбина обединени на едно място. Обновяват се през 1 минута.

 

  •  

Ново: Публикуване