11/18/15 07:17
(http://ivo.bg/)

Каква е “играта” на Кремъл в заиграването с и против ислямския екстремизъм

Докато целият свят е втренчен в ситуацията след атентатите в Париж в Москва някак между другото потвърдиха една от онези очевидности за целия свят, които от Кремъл затаяваха, за да признаят накрая в удобен контекст: катастрофата на руския самолет над Египет не е катастрофа, а е резултат от терористичен акт. Това признание, направено след многобройни изявление на западни експерти и политици за почти 100 процентната им увереност във версията с атентата, закъсня с цел да се уталожи покрусата на руснаците от загубата на 224 сънародници и да се отложи “за по-добри времена” трудният за преглъщане от Москва извод, че акцията на Путин в Сирия не само не е безкръвна за Русия, но и се плаща с кръвта не невъоръжени нейни граждани.

 

Русия, понеже не е Франция или САЩ, изпраща самолети и войници в Сирия по волята на вожда, който не дава обяснение на народа си за началото и края на подобни акции, а още по-малко иска разрешение от него чрез механизмите на демокрациите на Запад. По същата схема вождът решава дали да признае или не някакъв факт от национално и международно значение, като атентатът над Синай. Защото за Кремъл военната намеса е предмет на търговия с влияние- вътрешно за пред зомбирания с параноята за вековната руска традиция националната гордост да се кове с чука на войната , а не с плуга на съзиданието, както и външно за пред света, от който Москва изисква уважение като “незаобиколим фактор”, демонстриращ (отново военна) сила.

 

И ето че вождът е преценил, че сред пукота на куршумите и бомбите в Париж е дошло време да обясни “необяснимото”  за руските власти до вчера внезапно падане на огромния пътнически лайнер от 10 000 метра височина след явно предварително и мигновено разпадане във въздуха.След това “прозрение” руските бомби и ракети последваха френското отмъщение срещу Рака , столицата на главорезите, които се похвалиха с атентата срещу руския самолет.Това, разбира се, е добра новина за борбата срещу злодеите от Ислямска държава, но как да бъде разчетена тя извън рамките на официалната пропаганда на Кремъл.

 

Ето реакцията на руския критик на режима Марк Солонин:

Днес, 17 ноември, Върховният главнокомандващ обяви публично, че причината за катастрофата на руския самолет в Синай и смъртта на нашите съграждани е терористичен акт. След като властите официално признаха очевидното, могат да не си правят труда да дрънкат за “пукнатина от умора на метала”, която за части от секундата е разцепила 100-тонен самолет, е време за обсъждане на много по-важни въпроси.

 

Изразявам категоричното си несъгласие с мнението на много уважавани и достойни хора, които преди и след трагедията, която се случи на 31 октомври в небето над Синай, призоваваха за самоотстраняването на Русия от борбата (и по-конкретно – от войната) срещу ислямо-фашизма. До този извод стигнах вчера. Точно преди четири години, през ноември 2011г., в два броя на седмичника “Военно-промишлен куриер” публикуваха моята статия – “Докато фронта е далеч от Москва”. След тази публикация, получих поредната партида от възмутени отзиви (на сайта на “ВПК” коментарите са запазени) на тема “ционистът и антисъветчикът Солонин подло се опитва да ни включи в еврейско-арабскитре разпри”. Надяваме се, че глупаците са намалели, а средноинтелигентните би трябвало вече да са разбрали, че това не са “еврейско-арабски разпри”.

 

Някои харесват повече израза “война на цивилизациите”. Дори на словесно ниво не трябва да се допуска такава небрежност в терминологията. Агресивния ислямски фундаментализъм не е “цивилизация”, а дивашко средновековно варварство. Това е зловеща тоталитарна идеология и терористична практика, които открито отричат ​​ценности като свободата и човешкото достойнство, това е стремеж планетата ни да се превърне в мравуняк, в която живота на “мравката” не е струва нищо.

 

Ако тези думи – заради неразбиране – предизвикат възмущение сред някои от моите сънародници в Казан, Уфа и Махачкала, моля не се обиждайте напразно. Ако вие, приятели мои, не знаете смисъла на понятията “джихад”, “газават”, “дар ал-ислам”, “дар ал-харб,” или поназнайвате нещичко, но го възприемате като красива поетична метафора, като някакъв “словесен орнамент” – всички казано по-горе, няма нищо общо с вас. Между другото, ислямофашистите изобщо не ценят и живота на своите събратя – достатъчно е да си припомним дивите кланета в Судан и Сомалия.

 

Напълно подкрепям и одобрявам думите на В.В.Путин от 28 септември пред Общото събрание на ООН: “Лицемерно и безотговорно се опитват да манипулират екстремистки групи, да ги използват за постигането на собствените си политически цели”. Тези думи имат особен смисъл заради факта, че са произнесени от президента на Русия – страната-правоприемник на Съветския съюз. Точно Съветският съюз през 1939-1940гг. провежда безотговорна (без никакво лицемерие, тогава всичко се прави с демонстративна наглост) политика чрез използването на нацистката агресия за постигане на собствените си егоистични политически цели; това мародерство (огромно при това, ако си припомним площа на окупираните територии) закономерно доведе до трагедията на 22 юни 1941г., а сметката за възторжения “брестнаш”, “талиннаш” “виборгнаш”, беше живота на милиони хора.

 

Надявам се, че сега с политиката на подкрепа на “добрите и правилните” ислямски екстремисти е приключено завинаги. Русия вече няма да се ангажира с въооръжаване и политическо “покровителство” на Хамас и Хизбула. Надявам се, че руският заместник-министър на външните работи, г-н Богданов, заявил едва преди два дни (!), че Русия не смята Хамас и Хизбула за терористични организации, защото “никога не са извършвали терористични актове на територията на Русия”, ще бъде уволнен след не по-късно от два дни. Надявам се, че от този момент нататък политиката на Русия към Израел – форпостът на цивилизацията – ще престане да бъде комбинация от лицемерни усмивки с едва прикрита подкрепа за всякакви злодеи, които обещават да изтрият еврейската държава от лицето на земята.

 

Днес Вие, Владимир Владимирович, заявихте: “Ние ще ги търсим (терористите), където и да се крият. Ще ги намерите и ще ги накажем”. Веднага ще Ви дам точен адрес, съвсем наблизо: град Москва. Тук редовно идват лидерите на Хамас (на 5.08.2006г., дори им организираха обиколка из кремълските музеи, а на следващия ден лидерът на терористите беше приет от Патриарха на Москва и на цяла Русия), идват на големи групи, така че специалните части на ФСБ могат да ги арестуват под строй.

 

Днес ръководителят на Федералната служба за сигурност Бортников Ви доложи, че бомба с 1,5 кг тротилов еквивалент е убила 224 руски гражданин, включително 29 деца. Последиците от иранският “мирен атом” могат да бъдат напълно различни. Надявам се, че Русия няма да продава най-новите си системи за противовъздушна отбрана на ядрените съоръжения на Иран, че няма да блокира анти-иранските резолюции в Съвета за сигурност на ООН, а ще обедини усилия с другите велики сили за да гарантира, че светът никога няма да се изправи пред ислямо-фашистки ядрен шантаж.

 

“Не можем да бъдем заедно, ако не споделяме общи ценности” – написа на 14 ноември тази година Михаил Ходорковски. Много вярно. Русия не е само Сталин и Ежов. Русия – това е Пушкин и Цветаева, Толстой и Булгаков, Чайковски и Рахманинов, Менделеев и Жуковски, Корольов и Гагарин. Руският свят (без кавички, колорадски лентички и лугандонски бандити) – това е огромна, неразделна част от Цивилизацията. Русия има правото и задължението да заеме полагащото и се място в тази Цивилизация.

 

Марк Солонин

17.11.2015

echo.msk.ru

Превод от руски за ivo.bg Васил Костадинов

Share on Facebook

Свързани новини:

новини от България
graphic
спортни новини
graphic

Бързи връзки


Търсене


Архив

RSS Абонамент

Новини от Грамофон

"Новини от Грамофон" - Следете последните новини от България и чужбина обединени на едно място. Обновяват се през 1 минута.

 

  •  

Ново: Публикуване