Мъфини със зеленчуци и сирене и какви ги свърши Даниел през 2015

Много бързо мина една година от раждането на Даниел до първата му година. Още по-бързо мина времето от първия му рожден ден до втория рожден ден. За това време не съм споделяла особено много снимки с него, макар и дядо му да твърдеше още от първите фотосесии на новороденото дете, че Даниел „ще ни бие всички със снимки“, с което иска да каже, че той ще има повече снимки от общия сбор на снимките на всеки един член от нашето семейство до трето коляно.

Аз си мислех, че няма как да е иначе при дядо и баща любители фотографи и майка кулинарен блогър, която често снима как
во се случва в нейната кухня. И все пак, не бих могла да покажа всички кадри, затова реших да направя кратка ретроспекция в гастрономичен аспект на снимки с Даниел от изминалата една година. Накрая ще споделя и рецептата за солени мъфини с тиквички, моркови и сирене, която не веднъж ни е спасявала. Мен – да не полудея, Даниел – да се нахрани с нещо.

Започвам хронолично, някъде от средата на месец януари 2015.

Преди почти една година Даниел много често ми окупираше лаптопа, защото там е шарено и мърдат някакви неща. Точно в този момент съм браузвала във foodgawker.com. Той разглежда снимките, познава някои храни, посочва ги и казва „мням-мням“. Сега разполага с таблет (о, Боже, докъде се стигна!), на който си гледа детските филмчета, от които най-любими са му за Покойо. (Защо няма такива български анимации за малки деца? Алооу, хората от бранша да помислят по въпроса. Извините за острата реплика, но имам чувството, че ще бъдат много добри, след като видях какво може да се направи.)

Друго любимо място на Даниел (както ще се види и от други снимки) е кухненският плот. Първо, там има много и все пъстри бурканчета за разглеждане. Второ, когато правя нещо там, той винаги иска да ме наблюдава. Взимам го, слагам го да седне на плота и дори му позволявам да „помага“. На тази снимка той държи да си разбърка овесената каша сам.

Малко преди да започна да правя това видео, снимах някаква храна (за блог, за книга, помня ли вече!). Не помня и каква беше храната, обаче е било необходимо да я гарнирам с резени лимон. В момента, в който срязах един лимон на две, Даниел дотича до масата, където правех снимките и си го поиска. Това е вторият лимон, който опитва и мисля, че му харесва.

Честно, изобщо не си спомням какъв е този десерт в рамекини, който и тримата ядем, но все си мисля, че е бил крема каталана, който съм приготвила за снимки за анонсирането на курса за испанска кухня. Изглежда всички сме доволни от десерта.

Малко след като навърши една година, Даниел прояви желание да се храни сам. Като казвам „прояви желание“ означава, че изобщо не ми даваше аз да му давам пюре с лъжицата. Той трябваше сам да си слага в устата, при това с две лъжици. Да, половината храна отиваше по лигавника, но това изобщо не е проблем. По-страшно стана, когато отказваше (и до този момент отказва) да му сложа лигавник. Наложи ми се да открия най-добрия препарат за петна върху дрехи.

Докато си бяхме и двамата у дома, аз обикновено готвех докато той спи следобед. Когато стане от следобедния си сън, първата му работа беше да провери какво има във фурната или в тенджерата на котлона.

В този период си изяждаше вечерята за следобедна закуска, но и аз бих направила същото, когато ми ухае вкусно и манджата е все още топла.

Никакви обноски и както прави майка му – яде плодове ръфайки ги, дори без да се белят, отстраняват семена и режат. Е, тук с портокала нямаше как поне да не го обелим.

Имаше един период, в който много обичаше да бърка в чаши пълни с нещо. В случая седи на бюрото (защото стола за хранене е само за хранене, нали?), гледа детски филмчета, а едната му ръка е в чаша с вода. Това с чашите и течностите продължи докато не изля една друга чаша с вода (слава Богу, вода!) върху дивана. (Имам и един добър препарат за дамаски и килими.)

Какво се случва, когато си играеш, отвориш кухнеския шкаф да провериш какво има вътре и намериш в него пакет с пудра захар? Ядеш на корем, какво друго! Детето после най-съвестно отиде да вземе метлата за да помете пудрата захар по пода. Излишно е да казвам, че се наложи реорганизиране на продуктите в кухненските шкафове, особено ниските.

В разгара на лятото какво да правиш? Ядеш диня и пиеш вода.

Даниел закусва с кайсии и мъфини с боровинки.

Така както не ми даваше да го храня, така и не ми даваше да режа хляба на филии. Трябва да се яде цял. Но защото има цел. Изяжда се само кората. Всичката кора на този половин хляб. Не е глупав. Яде частта с най-много вкус.

Даниел обожава американски палачинки. В събота или неделя винаги му правя някаква разновидност на тази рецепта (между другото и с настъргана тиква стават мнооого хубави). Тук за закуска има и праскови, но винаги ако има няколко различни храни пред себе си, той ги яде последователно. Кога ли ще открие сандвичите?

Вечерята не винаги е само ядене, преди всичко е игра. Нарежда печените картофи от чинията в едния ъгъл на масата за хранене, после си ги връща в чинията и чак тогава може да ги яде. Деца!

От шарлотата за втория му рожден ден започна от бишкотите и изобщо не погледна крема отвътре. Ние възрастните направихме обратното.

Вече е много по-сръчен да се храни сам. В тази паничка са любимите му макарони със сирене. Но не от тези макарони със сирене, а най-обикновени – сварени макарони, минати за кратко през нагорещена мазнина, поръсени с натрошено краве сирене, но винаги допълнително поръсени от самия Даниел с настърган пармезан.

Тук няма нищо за ядене, но не мога да пропусна този сюблимен момент от късен неделен следобед, баща и син гледат Формула 1. Мъже! Имам чувството, че им липсва нещо. Бутилка бира?

Спомням си, че тук не му хареса храната, която бях приготвила за вечеря и се наложи много бързо да направя от неговите любими макарони със сирене. Той е разстроен, защото е гладен, но докато се свари пастата, очевидно трябва да се играе по някакъв начин.

Вероятно вече знаеш за този случай и все пак, в една събота сутрин си приготвихме тиквени тиганици за закуска. Даниел е много доволен. Аз също. Имам да изпържа още един тиган и вече мога да си изпия кафето.

Една вечер бях приготвила спагети карбонара и тогава всъщност забелязах колко много Даниел обича паста. Оттогава последваха редовните макарони със сирене и от време на време спагети със сметанов сос. Чесънът изобщо не го притеснява и слага допълнителен пармезан колкото има.

Естествено Даниел не се подвизава само на и около кухненския плот. Играта е преди всичко останало. Купихме му тази кола, малко след като проходи, уж да си упражнява все още нестабилните крачета. Не я погледна докато не стана на 2 години. Сега се е сраснал с нея и става все по-бърз и по-добър в карането. Чудя се как така още не си я качва в леглото да спи с нея. (Между другото, дядо му (любителят фотограф) направи фарчетата да светят. С малко жички и стабилна батерия. Уау! Как се фука пред другите деца! Хваща ме срам понякога от техните родители.)

След игри навън, когато се приберем у дома, той винаги е много гладен, затова винаги трябва да имам нещо готово за него. Но имаше (и все още има, няма как) периоди, в които проявяваше голям каприз към храната. Необяснимото за мен е че той е много гладен, но отказва да яде каквото и да му предложа. Имаше и един период, в който ядеше само хляб и краставици. Този период продължи много дълго. Никога не съм го насилвала да яде каквото аз искам той да яде, но след втората седмица, в която изкара предимно на хляб, краставици и ябълки, отказвайки всичко останало се принудих да похитрувам. Започнах да му приготвям мъфини с тиквички и сирене – напомнят му на хляб, но в тях има някакъв зеленчук и малко протеин. По-късно ги обогатих и с моркови.

Мъфините се приеха много добре от него. Обаче една и съща храна бързо омръзва, затова след първото приготвяне на 12 броя мъфина, половината от които застояха и изсъхнаха, започнах да приготвям само по 6 броя от тях и продължих разбира се да му предлагам други храни, току виж се е излъгал да ги опита. Така една вечер останах поразена, когато той изяде две паници с рибна яхния подобна на буябес, а на един семеен обяд в провинцията изяде половин наденица, ей така както се яде банан. Откакто започна да ходи на ясла, Даниел вече не е злояд, там се храни с всичко, макар у дома да проявява капризи от време на време. За такива случай остават вечните макарони със сирене, печени картофи и баница с яйце и сирене.

Такива ти му работи с Дани бой. Моята майка веднъж ми каза, че твърде много го глезим. Аз мисля, че му даваме възможност за избор, макар да е само на 2. В края на краищата необходимо е всеки сам да направи своя избор, а ние като родители може само да напътстваме и да даваме съвети. И когато се налага да прилагаме хитрости. Не е ли така?

Мъфини със зеленчуци и сирене

Рецептата е адаптирана от brighteyedbaker.com и всъщност представлява хляб с тиквички, жълто сирене и черен пипер. Направих някои промени при продуктите, така че да бъдат подходящи за малко дете и оформих мъфини, вместо хляб.

Отдавна не бях приготвяла тези мъфини за Даниел, защото не е имало нужда да проявявам хитрости и да му слагам зеленчуците и сиренето в тесто, но преди няколко седмици ги приготвих за закуска на курсистите на един курс за френски макарони. На тях също им харесаха и тогава им споделих, че това са спасяващите мъфини на Даниел. Рецептата ми беше поискана светкавично. Не само защото са спасяващи, но и защото се приготвят бързо и позволяват някои импровизации. Ето кои са те:

1. Пълнозърнестото брашно – опитвала съм рецептата с няколко вида пълнозърнесто брашно – пшенично, лимец и ръж. Обикновено, когато се приготвят с ръж, времето за печене се увеличава с 5 минути, но за да бъдеш сигурен, че са готови, проверявай мъфините с дървена клечка. Ако първият ти въпрос ще бъде дали не могат да се приготвят само с пълнозърнесто брашно, веднага отговарям, че това вече е друга рецепта и яз не съм я изпробвала все още.
2. Зеленчуците – мъфините могат да се приготвят само с тиквички, но аз най-често смесвам тиквички с моркови. Тиквичките настъргвам на по-едро ренде и ако те са големи и сочни ги отцеждам леко след настъргването. Морковите настъргвам на по-ситно ренде, просто за да не се виждат на големи ленти в тестото. Освен с тези два зеленчука, мъфните могат да се приготвят със сварен и добре отцеден спанак, със сварен грах или дори с настъргано червено цвекло. Варианти са още комбинация от нарязана на кубчета червена чушка + някакъв колбас и ситно нарязано сварено месо (това за по-големи деца или възрастни). Добавянето на пресни подправки като магданоз, копър, босилек, риган или мащерка може да бъде само в плюс за вкуса на възрастните.
3. Сиренето – Даниел обича бяло саламурено сирене, а отскоро и жълто твърдо сирене като пармезан. В мъфините може да добавиш каквото сирене обичаш, дори настърган кашкавал.
4. Добавки – няколко пъти съм добавяла по 1-2 лъжици семена чиа, пшеничен зародиш или смляно ленено семе. В този случай намалям количеството на бялото брашно с 1-2 лъжици. В тази връзка в сместа може да сложиш някаква добавка или семена, в зависимост от възрастта и нуждите на детето. Но ако мъфините са само за възрастни, направо се чувствай свободно да ги поръсиш с микс от семена – слънчоглед, тиква, сусам.

Важно! Каквито и импровизации да предприемеш относно различните продукти, винаги спазвай грамажите за тях дадени в рецептата. Например, искаш да използваш червена чушка и шунка вместо тиквичка и морков, тогава общото им количество трябва да бъде 100 грама.

Дозите са за 6 мъфина. Рецептата лесно може да бъде увеличена двойно.

Продукти:

• 100 г бяло брашно
• 60 г пълнозърнесто брашно (пшенично, от лимец, от спелта или ръжено)
• 1 1/4 чаена лъжица бакпулвер
• щипка сол
• 1 голямо яйце
• 30 мл зехтин
• 120 г кисело мляко
• 100 г смес от настъргани тиквички и моркови
• 70 г краве сирене, натрошено
• разтопено масло за намазване на формите

Фурната се нагрява на 180ºC. Шест гнезда от форма за мъфини се намазват с разтопено масло.

В купа се смесват двата вида брашно, бакпулверът и солта.

Отделно се смесват яйцето, зехтинът и киселото мляко. Разбъркват се с телена бъркалка или вилица.

Течните съставки се изливат при сухите и се разбъркват с дървена лъжица докато се образува гъста смес.

Разбъркването трябва да бъде за кратко време, колкото сухите съставки да се навлажнят.

Добавят се настърганите зеленчуци и сиренето и се разбъркват за кратко, само докато се разпределят в тестото.

Сместа се разпределя в шестте гнезда, като те се покриват изцяло с нея (не е необходимо сместа да запълва 3/4 от формите или изобщо да се оставя някакво пространство за набухване). Формата се слага на средно ниво в предварително нагрятата фурна и мъфините се пекат 30-35 минути. Проверяват се за готовност с дървена клечка, която забoдена в центъра на един мъфин трябва да излезе суха.

След като се извадят от фурната, мъфините се оставят за десетина минути във формата и тогава се изваждат. Ако е необходимо се минава с нож по периферията на гнездата, за да се отделят мъфините, ако са залепнали за стените.

Охлаждат се напълно върху решетка.

Все си мисля, че ще има и коледен публикация по темата Даниел. Да видим дали ще успея да се подготвя. Засега планувам още един есенен десерт за тази година, който обаче изключва тиква, но ще бъде с много алкохол. Есенното в него ще бъдат дюлите, затова ако ги харесваш, нищо не пречи да се заредиш с тях и дори да си направиш есенна декорация върху кухненския шкаф, докато изчакаш рецептата.

Мъфини със зеленчуци и сирене и какви ги свърши Даниел през 2015 е публикация на Йоана Петрова от блога Кулинарно — в кухнята с Йоана

Прочети цялата новина http://feedproxy.google.com/~r/kulinarno-joana/feed/~3/_eOdeOtEB9Q/

Свързани новини: