През 20-те години на миналия век съветският писател Алексей Николаевич Толстой се захваща с превод на Приключенията на Пинокио от Карло Колоди. Преводът се затлачва, Толстой намира историята за твърде скучна и започва да я доукрасява, добавя и няколко сюжета. Така се ражда Златното ключе или приключенията на Буратино.

Преди около месец на пазара се появи книгата на Гюнтер Бауер Снайперистът. Убивай, за да оцелееш от издателска къща Прозорец (ISBN: 9789547338548). Според описанието, това е "изключително вълнуващо четиво, завладяващо съзнанието на читателя с автентичността на преживяното и трагизма на изтреблението. Уникален е и фактът, че Бауер воюва по фронтовете на Втората Световна война в Европа от първия до последния й ден, при това сражавайки се на предната огнева линия в най-опасните военни операции на Вермахта: нахлуването в Полша, щурма на форт Ебен-Емае, десанта на остров Крит, Барбароса и Тайфун на Източния фронт, боевете в Италия и защитата на Берлин." Впечатляващо, нали?

Логично, автобиографията предизвиква интерес сред определена група читатели и дори попада в Топ 10 на Хеликон за нехудожествена литература.

В книгата е посочено, че в оригинал заглавието е "Erinnerungen eines deutschen Scharfschutzen", всъщност обаче е превод на руското издание Смерть сквозь оптический прицел. Новые мемуары немецкого снайпера от Гюнтер Бауэр (Яуза-Пресс, 2009 г., ISBN: 9785995500889). В Русия мемоарите на Бауер попадат и в сборника Снайперская "элита" III Рейха. Откровения убийц (ISBN: 9785906716064), заедно с биографиите на известните германски снайперисти Сеп Алербергер и Бруно Суткус. Преводач и на двете книги е М. П. Свириденков.

Къде е проблемът ли? Снайперист с име Гюнтер Бауер не е служил във Вермахта по време на Втората Световна война и съответно не е писал мемоари.

Всъщност Смерть сквозь оптический прицел е изплагиатствана на 100% и се опитва да представи художествена измислица като историческа литература.

Както личи от заглавието, Grandfather's Tale: The Tale of a German Sniper от Тимъти Еренбъргър (iUniverse, 2001 г., ISBN: 9780595164622) проследява приключенията на Георг Фрик, дядо на разказвача, като немски снайперист по фронтовете на ВСВ в Полша, Белгия, Съветския съюз, Крит, Италия, Германия. Впечатляващо, нали? Романът на Еренбъргър обаче е фикция и не претендира за историческа достоверност.

Това е началото на разказа на Гюнтер Бауер:

Сентябрь, 1937

В тот день я, как всегда, был в булочной, принадлежавшей нашей семье. Вместе со мною там работали моя мать Анна и моя беременная жена Ингрид. Нам с Ингрид было обоим по восемнадцать лет. Мы поженились всего двумя месяцами раньше.

Я помогал моей матери вести дела в булочной уже несколько лет, и, когда я повзрослел, это стало нашим общим семейным бизнесом. Мать была рада, что часть ее забот я переложил на свои плечи.

В булочную вошли две пожилые женщины. Они долго рассматривали разные пирожные и печенье, тихо обсуждая между собой, что им лучше купить. В конце концов они определились с выбором и сделали покупку. На выходе им услужливо придержал дверь почтальон, направлявшийся к нам.

— Я принес тебе призывную повестку, Гюнтер, — сказал он войдя.

Услышав эти слова, я почувствовал, что в один миг моя жизнь круто переменилась. Я знал, что еще два года назад в Германии была восстановлена всеобщая воинская обязанность, но относился к этому как-то отстраненно, не представляя, что это коснется меня самого.

А това е началото на втора глава от дядовата история (в първа глава, която липсва в руската версия, се разказва за наши дни):

The Old Country,
September 1937

"I was working in the family bakery one day. Working alongside me were my mother, Anna, and my pregnant wife, Ingred. Ingred and I were both eighteen years old. We had gotten married only two months earlier.

"For years, I had helped my mother run the bakery. Now that I was grown, we ran it like a partnership. It was too much work for Mother to do on her own, and she was happy to be able to work alongside her beloved son.

"Two old women entered the bakery. They looked at all the different breads and pastries for several minutes, talking to each other in hushed tones. Then they selected some pastries and cookies and purchased them from Mother. As they left the store, the postman held the door for them. Then he walked inside.

"'I have a draft notice for you, Georg,' said the postman. That was the moment I remember the world changing. I had heard of young men being drafted, but never thought that I would be one of them.

Сама по себе си Grandfather's Tale: The Tale of a German Sniper и Еренбъргър (освен тази автор на няколко фентъзи истории за магьосника Абакар) са любопитен случай. Книгата е публикувана през iUniverse - не точно издателство, а платформа за самоиздаване. Ревютата в Амазон, над 200, са в двете крайности - еднотипни хвалби за алтернативния поглед върху този момент от историята и динамиката на сюжета и такива, които чистосърдечно я обявяват за боклук.

Миналата седмица изпратих мейл до издателство Прозорец - от там засега не са пожелали да вземат отношение. Писах и на Еренбъргър през Фейсбук (изключително любопитен акаунт - политическите предпочитания на Тимъти очевидно са силно десни и консервативни), той ми отговори, но в голяма степен звучеше примирен със ситуацията.