Български спомен за калашников, Сирия и спасителния руски фактор

Много „неща” се промениха през последните няколко десетилетия – цели държави изчезнаха, създадоха се нови, стотици милиони хора преосмислиха живота си спрямо тези събития. Но едно нещо май си остана такова , каквото беше: калашников. И някои други „неща”, свързани с калашников.

Това си помислих, когато се появи информацията за вероятността оръжието на масовите убийства в Париж да е било произведено в България.

Комбинацията от България, калашников и Сирия ме връща към една случка с 28 годишна давност, която съм споменавал. Рано ми е за мемоари, но все пак ще (си) я припомня.

Беше 26 октомври 1987 г. Оставаха дни до края на мандата ми от 4 години като кореспондент на БТА в Ливан.

Как съм запомнил точната дата ли? Чак толкова ли е била важна за мен? Не, имал съм и по-драматични епизоди през изминалите 4 години, сред които и такива на косъм от екзекуция от екзалтирани „бойци” от различни фракции ( поне веднъж откъм християнската страна на фронта в Бейрут, а друг път- откъм мюсюлманската, свързана с подчинение на сирийски началници ливански части). Да не говорим пък за двата пъти, когато колата ми беше крадена от въоръжени бандити с насочени към главата ми дула, за разпитите във фургон на „Хизбуллах” или за посещения на въоръжени емисари на групировката в дома ми с цел да покажат, че ме следят и да „внимавам” какво пиша ( западните граждани в Ливан ги преследваха като зайци и ги отвличаха, за да не видят никога повече бял свят или да бъдат изтъргувани за целите на терористите след години мъки по мазета и землянки, а представителите на „братски” страни, като мен, „само” ги заплашваха).

На 26 октомври 1987 г. в София на официално посещение беше сирийският президент Хафез Асад, бащата на Башар ( почти като в случая с непреходността на самия калашников е управлението на фамилията в Сирия).

В Бейрут течеше поредната хайка на сирийски специални части. Бях ги виждал от прозореца си на отсрещната улица как действат. Камион с командоси се движи бавно. От него те скачат и претърсват къща по къща. Ако намерят, каквото дирят, след тях остава кървава диря. Командосите се качват и продължават…

Сирийските командосите бяха обучени на безпрекословно подчинение като машини. Сутрин ги караха да тичат по крайбрежния булевард и изоставащите в този демонстративен крос ги биеха по главите с дървени тояги. Направо се чуваше как кънти. Местните казваха, че набирали за тази служба бедуински момчета- безпросветни и дресирани до пълен автоматизъм. „Ако им кажат да ти отрежат главата, ще го направят без да се замислят”.

При поредната хайка и моята кола попадна в сирийска клопка на централна бейрутска улица. Безмълвен командос изникна до прозореца и с обичайния за такива случаи жест ми поиска документите, заповядвайки да отворя прозореца. Забавих се и той започна да думка с приклада на автомата си попокрива.

Когато отворих прозореца, сириецът се опита да ми вземе документите от ръката, но аз ги дръпнах и му обясних на чист арабски ( само такъв знаех, т.н. фусха, на който се проповядва и в джамията), че съм чужденец, български, именно български кореспондент и не си давам документите-мога само да му ги покажа. Той насочи автомата си към мен и аз го попитах дали знае, че вероятно този калашников е българско производство и че неговият президент Хафез Асад днес е в България.

Командосът се впечатли, но не от думите ми, а от нахалството да не му се подчиня. Хвана ме за ушите и ми приближи главата в имитация на целувка в устата ( казват, че имало някаква така бедуинска хватка като израз на презрителен бяс ). После ми завря дулото на автомата си в устата ми и така получи документите, с които изчезна напред да ги предаде по веригата на някакво началство.

Използвах изчезването му, за да тръгна да ги търся. На първата успоредна улица стигнах до група минувачи, строени с вдигнати ръце пред заредените оръжия на сирийците. Ръмеше дъжд и на тротоара имаше купчина нахвърляни лични карти, където вероятно бяха и моите документи, включително и на моя български спътник в колата , новия кореспондент на БТА, който все още имаше само временно разрешение за работа, напечатано на лист.

Нямаше много време за умуване в рамките на ситуацията, която ми напомняше на хайка на Гестапо в Прага след убийството на нацисткия губернатор Хайдрих. Зададе се взвод сирийски командоси, които явно охраняваха зорко офицер без отличителни знаци. Застанах на пътя им към входа на сградата, към който се насочиха и моментално бяха неутрализиран от няколко опрени в корема ми дула. Подпъхнаха под колана ми мерниците на автоматите и започнаха да ме повдигат на пръсти до пълна безпомощност.

Но не бяха познали. В момент на отчаяние, вместо на арабски (който не веднъж ме е спасявал- например веднъж хвърли в смут войници от 6 ливанска бригада, които се скараха с извадени пистолети как точно да се разправят с мен и това ми даде време да избягам) , ми хрумна да се спасявам на …руски език. „Кто из вас главны”? –успях да извикам и от въпроса ми ефектът беше поразителен. Охраняваният офицер моментално се извърна. Това ми даде възможност да му кажа какво става и че си искам документите.

Началникът разпореди нещо и подчинените му се хвърлиха да ровят в купчината на тротоара. Намериха моята ламинирана карта и прогизналия лист с разрешителното на моя приемник. Връчиха ми ги без повече приказки.

Хукнах обратно към изоставената кола и по пътя срещнах моя познайник, който ми беше отнел документите. Преди да успее да направи нещо го излъгах, че го вика началникът му, чието (вероятно кодово) име бях дочул. Бях уцелил в десетката- тези хора действаха като роботи дори само при споменаването на името на командира им. Командосът се затича през глава, забравяйки ( временно) за мен. Но нямаше да е добре да го дочакам да се върне след като е установил, че съм го преметнал. Качих се на колата, изпреварих колоната от заклещени в автомобилите си нещастници, изоставяйки ги на съдбата им в тъмната улица, където сирийците бяха изключили електричеството.

Толкова за „братската дружба” със Сирия, фамилията Асад, калашников и руския спасителен фактор.

Share on Facebook

Свързани новини:

• И Видин обявява грипна епидемия
• Без безплатни бързи тестове за грип
• Приложение на „Майкрософт” ще ни предупреждава за сайтове с фалшиви новини
• Опозиционерът Хуан Гуайдо се обяви за временен президент на Венецуела
• Жената, нападнала медик в Горна Оряховица, е с повдигнато обвинение
• Руската ВТБ: Заложници сме на нарастващ конфликт между Тръмп и Конгреса
• Ивелин Попов се настани в хотела на "Ростов" в Доха, ще подписва

• Алберт Попов спечели втория слалом за ФИС
• Паредес се отдалечава от ПСЖ
• Прекратиха търсенето на самолета със Сала поне за днес
• Погба носи тузарски костюм със своите инициали
• Зафиров: Цената на Неделев е висока
• Емери: Арсенал работи по трансфера на Суарес
• Зафиров: Неделев отхвърли ЦСКА и Лудогорец, търсим нападател и ляв бранител