16 години откакто Америка откри България

11/21/15 11:22
(http://ivo.bg/)

16 години откакто Америка откри България

Някои ще оспорят моят изпреварващ извод в началото на този текст, но за мен България се появи необратимо ( надявам се) на демократичната карта на света чрез признанието на водещата световна сила. Това се случи, когато на 21 ноември 1999 г. в София пристигна за първи път на посещение американски президент.

Бил Клинтън не просто се „появи”. Той беше искрено приветстван от хиляди българи.

Бях говорител на Комитета по посрещането на американския държавен глава и без да си присвоявам правото да говоря от името на българите мога все пак да свидетелствам, че енергията на българите през 1999-та спрямо това събитие беше категорично позитивна.

Е, историкът Андрей Пантев не пропусна в интервю за БНР да иронизира от русофилски позиции, че Клинтън не бива да си въобразява, че може да се мери с руското влияние. Било достатъчно да се огледа, минавайки по „Цар Освободител” покрай Руската църква до едноименния паметник и храм-паметника „Александър Невски”. Но „вековна злоба на роба”, робуваща на руските „свършени факти”, наложени в България, звучеше маргинално и на ръба на отчаянието от ясната тенденция в ориентацията на българските национални интереси към Запада.Това е обективен факт.

А ето и субективния ми спомен, който за мен завинаги ще се остане най-важната част от следващия ден, 22 ноември. Вместо хор и военен оркестър, както беше предвидено, химните на САЩ и България изпя на площада в София Росица Павлова, която днес се подписва с „Инджева” като майка на две от децата ми. Случи се така…

Няколко дни преди да пристигне Бил Клинтън бяхме заедно с Роси в един софийски клуб, където обсъждахме програмата на концерта на площада. Ще пропусна подробностите около споровете коя да е финалната песен, която искахме да предложим на хилядите българи да запеят след концерта. Надделя обаче моето предложението това да е „Хубава си моя горо” . В това ще има допълнителна символика, защото я пяхме на единствената протестна демонстрация в края на управлението на Живков на същото място в столицата на 3 ноември 1989 г., казах аз и добавих, че преди всичко самата песен е много, много красива.

Красотата на една песен не може да бъде разказана и естествено възникна идеята още на момента някой да я изтананика. Погледите се насочиха към приносителя на идеята, но аз вметнах, че до мен седи млада оперна певица, без да си давам сметка за последиците.

Роси „маркира” , както се изразяват музикантите, но това беше достатъчно за светкавичната реакция на американците и за промяна в сценария. Предложиха й да изпее акапелно двата химна. Дадоха й два дни за подготовка и я поканиха на „прослушване” пред членове на екипа, подготвящ посещението.

Соловата й „генерална репетиция” се състоя посред нощ в х-л „Шератон”, превърнат в щаб на американската делегация, която ни очакваше в един апартамент. Беше като на кино да видиш американците на крака, развълнувани и с ръка на сърцето да слушат изпълнението, което пожъна пълен успех.

Останалото е факт, видян в целия свят чрез преките излъчвания от водещите телевизионни канали пред тяхната многомилионна аудитория.