На 16 ноември вечерта, тайна група от сирийски бунтовници, известни като "Бялата плащаница" се промъква в граничен град на иракската граница, управляван от групировката "Ислямска държава". В тишината на град Ал Букамал, те убиват трима души от прословутата религиозна полиция, известна с безпощадното налагане на "религиозното" право - и рисуват лозунги срещу екстремистката група по стените на училище. Когато пристигат на следващата сутрин, Повече [...]

Първите три сборника с разкази на Александър Шпатов “Бележки под линия”, “Разкази под линия” и “Календар с разкази” ще можем да четем през декември в едно пълно ново издание “Том 2.0” (изд. Колибри). Авторът сподели на своята страница във фейсбук и корицата на новото издание, която е дело на Росен Дуков и доразвива визията на сборника...

„Печатарят” на Силвия Томова („Жанет 45”), „Орлов мост” на Владимир Зарев („Хермес”) и „Кротките” на Ангел Игов („Жанет 45”) са последните три книги, които се класираха сред финалистите за литературната награда „Хеликон” 2015. Заглавията бяха определени от жури в състав Калин Донков (председател), Веселина Седларска, Бойко Ламбовски, Светлозар Желев и Юри Лазаров, а официалното връчване на грамотите на номинираните ще бъде на 25 ноември,...

Може да критикувам руската политика, но няма да злорадствам , че Крим е останал на тъмно в резултат на това, че някой е взривил електрически стълбове на украинска територия. Обаче…

 

Обаче кой все пак окупира Крим? Кой вкара чужди войски, а иначе непрекъснато (се) кълне как всяка военна акция в чужбина е незаконна без одобрението на ООН? Кой го направи там в момент, когато в Киев цареше безвластие? И как се наричат действията на гражданите на една държава срещу чуждите окупатори?

 

Отговорите са известни, но последният въпрос от тях заслужава малък коментар. Защото против чуждата окупация, срещу която държавата не се защитила с военни средства, обикновено се водят партизански действия. Точно на Русия и руснаците няма нужда да се обяснява това.

 

Какво излиза? Когато чужди войски окупират руска територия, тогава е патриотично и възвишено да се взривява всичко, което вгорчава животът на окупаторите. С какво е по-различна ситуацията около Крим в това отношение?

 

Искат да го признаят в Кремъл или не, но Русия е в ролята на окупатора и несъгласните с тази окупация имат законното право на самоотбрана с достъпните за тях средства при очевидното неравенство на военните сили. Колкото и да се напъват в Москва да говорят за украинците като за „фашисти”, не украинците окупираха руска земя с използването на армията по суша, въздух и море, а обратното.

 

За пореден път в Москва ще трябва да си преговорят поговорката „който сее вятър, жъне бури”. При бурите, като е битово известно и у нас, гасне токът. Докато тази проста връзка не „светне” в мозъците на онези в Русия, които са си направили криво сметката в Украйна, няма да има нито примирение, нито истински мир- не само за потърпевшите от руската агресия украинци, но и за техните „победители”, които толкова много се гордеят с вероломството „кримнаш”.

Share on Facebook

Share on Facebook

 

Докато в България адептите на руската пропаганда превръщат споменаването на руската хибридна война в „кощунство”, в самата Русия смели гласове говорят за буквално съучастие на Кремъл и лично на Путин в самата терористична война на Ислямска държава.

 

Ето какво казва в интервю за радио „Ехото на Москва” известният политолог Станислав Белковски, бивш съветник на Путин, който се превърна в един от неговите нй-ярки и често цитирани в световните медии негови критици.

 

Превод от руски за ivo.bg: Васил Костадинов

 

 

 

А.Наришкин – Днес в програмата “Персонально ваш” гостува политологът Станислав Белковски.

С.Белковски – Здравейте.

А.Наришкин – Водещи са Антон Орех и Алексей Наришкин.

А.Орех – Станислав, можем ли да забравим Украйна след последните събития?

С.Белковски – Не мога да я забравя, аз съм житейски свързан с нея, какво имате предвид?

А.Орех – Искам да кажа,например, че на 20.11.2015г., на съвместно заседание на Държавната дума и Съвета на федерацията, ще се обсъжда изпращането на наши войски в Сирия. Всичко днес е свързано със Сирия – Съвета на федерацията ни напомня – антихитлеристката коалиция беше съставена от държави с различни политически системи и се обедини срещу общ враг. Защо и ние да не се съюзим?

С.Белковски – Има един хубав анекдот за Рабинович. Ще ви го разкажа. Но преди това ще представя моята идея, която най-малко два пъти споменах в ефира на “Ехото на Москва” – на руския народ трябва да се даде “Нобелова награда” за литература за политически вицове. Защото са гениални, те описват абсолютно цялата реалност в нашия живот. И ако руският народ получи “Нобелова награда”, най-после би се отървал от комплекса си за малоценност.

А.Наришкин – Разкажете анекдота.

С.Белковски – Анекдота е как Рабинович раздава листовки до мавзолея. Мисля, че го знаете.

А.Орех – Разбира се.

С.Белковски – Раздава, раздава, приближава се сътрудник на КГБ: другарю Рабинович, какво раздавате? – Нищо, празни хартийки. – Защо ги раздавате? – Защо да пиша, и така всичко е ясно. Знаете ли, всичко, което говорите, аз, Белковски, говорех няколко месеца – Владимир Владимирович Путин ще изтъргува борбата с ИДИЛ и ролята си на борец срещу международния тероризъм за да се върне към преговорите със Съединените американски щати и Европейския съюз за подялбата на света, за връщане на Ялтенско-Потсдамският свят. Това се случва в момента.

А.Орех – Значи Украйна вече не е на дневен ред, а отива в раздел “разно”?

С.Белковски – По мнение на Путин – да, но не и от гледна точка на Запада. Защото върви психологическа война, игра на погледите – относително казано, Обама гледа Путин в очите: наистина ли си мислиш, че си ме излъгал? И в погледа на Путин се чете: да, мисля, че съм те излъгал. Но когато имаш усещането, че контрагента ти те баламосва и те мами, като правило, реакцията ти е обратна на очакванията му. Ще си затраем, не е фатално, ще се преструваме, че Путин е приемлив. Въпросът е – колко ще продължи това.

А.Наришкин – Западните страни – САЩ, Европа – никога ли няма да простят на Русия?

С.Белковски – Никога.

А.Наришкин – И Донбас?

С.Белковски – Никога.

А.Наришкин – Който и да управлява във Вашингтон и в Белия дом?

С.Белковски – Каква е разликата? Само Путин, който е напълно лишен от институционално разбиране на политиката, смята, че от личността зависи много. Америка се управлява не от личности, а от институции. Нищо няма да се промени.

А.Наришкин – И наземните операции в Сирия?

С.Белковски – Да, това е същото, за което писах няколко месеца. Извинете, че се саморекламирам, но съм си поставил тази цел – аз съм длъжен да се рекламирам, писах, че без въвеждането на 25-30 хиляди военнослужещи нищо няма да се стане. Това ще е “Афганизация” на тази операция.

А.Наришкин – Това отделни руски войски ли ще са? Както сега руската авиация е отделна?

С.Белковски – По-скоро ирански и руски войски.

А.Наришкин – А ще има ли коалиция със западните страни? Не?

С.Белковски – Вижте, животът на европееца е много скъп. Мислите ли, че някой ще изпрати хората да умират за него?

А.Наришкин – А след Париж, след терористичните нападения?

С.Белковски – От това живота на европейците не се е обезценил.

А.Орех – Може би ситуацията е променена?

С.Белковски – Само в Русия има идиоти. Разбираемо е защо Иран се бие на страната на Башар Асад. Защото за шиитски Иран е много важно да се запази шиитския режим в Сирия. Защо Русия ще се бие в Сирия, също е разбираемо, но причина е друга – заради личните амбиции на Путин. Съгласете се, че нивото на мотивация в двата случая е различно. И Иран, и Русия, са ясни. Но и всяко безумно действие също има обяснение: защото няма нищо по-рационално от безумието.

А.Орех – Това означава, че вярвате, че ще изпратим войски?

С.Белковски – Да, но не аз и вие.

А.Орех – Е, да, руската държава. Вярвате, че около 25000.

С.Белковски – Колко са бойците на “Ислямска държава”? Най-малко 60 000 само в Сирия.

А.Орех – Според различни експерти трябват да има 400 000 за да се гарантира контрол на територията.

С.Белковски – По мои данни 25-30 хиляди, което ще доведе само смъртта на значителна част от нашите войници. Но всичко това е символично. Защото Путин отдавна живее в символичен свят. Той живее в PR-свят, на който е продукт, а не на реалната политика от 1999. И както казва Еркюл Поаро в романа “Убийство на игрището за голф”, всеки е предвидим в престъплението, както в ежедневието. Както човек излиза в 9 часа сутрин на кафе. Емануил Кант също всеки ден в 9 часа ходел на кафе, а единственият път, когато пропуснал, било защото се зачел в книга на Емил Русо. Това е известен исторически апокриф – така се зачел, че за първи път пропуснал кафето.

Така е и при престъпниците. Почеркът на престъплението винаги е еднакъв. Случващото се в Сирия е същото, което се случваше при бомбените атентати в Москва през 1999г. Създава се провокация, посочва се враг, който всъщност е полу-приятел, и на база приятел-враг се започва политическа комбинация, чиято цел през 1999г., беше идването на власт на Путин, а през 2015г., е завръщането на масата за преговори със Съединените щати и Европейския съюз за подялба на света.

А.Орех – Възможно ли е такова завръщане, теоретически?

С.Белковски – Не. Кремъл не може да го разбере – не можем да се върнем върху руините на Берлинската стена и да я построим от тях. Имам апартамент в Берлин, той е точно до Берлинската стена. От прозореца виждам мястото, където беше Берлинската стена, където се се развива действието на филма на Вим Вендерс ” Криле на желанието”. Точнона на това място на 9-ти Ноември 1989 стариият свят се срина. И няма да се реставрира, каквото и да става.

А.Орех – До каква степен могат да си сътрудничат с нас?

С.Белковски – Психотерапевтична. Донякъде, докато Путин е на власт. Ще казват: спокойно, всичко ще бъде наред, сега, утре, вдругиден, утре вечер, вдругиден вечерта, започваме преговорите. Може и да започнат. Но бе резултат.

А.Наришкин – Може ли Русия да победи ИД без западната коалиция.

С.Белковски – Не. Как ще стане?

А.Наришкин – Ами, оръжията на ИД и оръжията на Русия са на съвсем различно ниво.

А.Орех – Нашият любим премиер каза, че би било хубаво да се обединим със запада, но можем да победим и сами.

С.Белковски – Е, живеем в епохата на масовата информация, на живото предаване – много искам да видя Медведев на танк, нападащ ИД.

А.Наришкин – На изтребител. A, на изтребител беше друг. Защо Путин обяви, че самолета над Синай е свален след терористичен акт след събитията в Париж?

А.Орех – Защо тогава, а не преди това?

С.Белковски – Ясно е като бял ден. Ясно е, че Путин е знаел за атентатите в Париж по-рано, защото има огромна агентура в ИД. Агентурата в ръководството на ИД се дължи на факта, че ИД се командва от баасисти, от бивши военни от армията на Садам Хюсеин. Това са хора много близки до Съветския съюз и до Русия. Това означава, че руските служби за сигурност имат широка агентура в тази среда още от войната между Иран и Ирак, и дори по-рано. Всичко това беше под надзора на Евгений Примаков.

А.Орех – Някога.

С.Белковски – Който през последните години се оказа най-близкият приятел на Путин, въпреки че в продължение на много години не беше такъв. Путин знаеше всичко за терористичната атака в Париж. Знаеше всичко. В петък вечер в Париж загинаха мои близки, извинявам се за това сантиментално признание, за мен тази история е не само политическа, но и лична. Пътувах до Париж, снимах филм за атентатите. В петък вечер, след атаките, Путин беше невероятно сантиментален. А Путин обикновено увисва, когато не знае какво да прави, или когато нещо го изненада .

А.Орех – Е, изчезва някъде.

С.Белковски – Изчезва. “Курск”, “Норд Ост”, Беслан – той винаги изчезва някъде. А сега, вднага след атаките, излиза изявление на Песков, че това е ужасна трагедия и Путин някак неочаквано се приобщава към тази история. Тази трагична сантименталност, която е присъща на жестоките хора и на бандитите в частност, ме наведе към печални размисли, които се потвърдиха от анализа на информацията, с която разполагам. Путин е знаел за това. Той веднага свърза взривяването на самолета с терористичната атака в Париж за да каже на света, че е необходима коалиция, че тя е неизбежна, че Русия, официална Русия, отново трябва да притисне световната общност към любящата си гръд. Не моята и вашата Русия, в която живеем и в студиото, където сме сега. Официална Русия. Всячески да започне преговори за подялбата на света и да го притисне към любящата си гръд. Операцията по принуждаване към любов продължава.

А.Орех – Ако се върнем две стъпки назад, казахте, че е провокация, както с взривените домове през 1999г.

С.Белковски – Да.

А.Орех – Заедно с всички версии, които се появиха след терористичното нападение в Париж, има една, която е налудничава, хиперконспирологическа – че Русия може по някакъв начин да има връзка към организацията.

S.Belkovskiy- Да, аз вярвам, че Русия може да е съпричастна към организацията. Защото Русия има голяма агентура в ръководството на ИД. Следователно – може .

А.Наришкин – Може ли Русия да е причастна в смисъл, че е знаела и не е предупредила?

С.Белковски – Във всеки смисъл. Виждаш ли, сега можем да си навлечем наказания по член 282 от НК, нека да бъдем внимателни в изказванията си, нали не искаме да закрият радио “Ехото на Москва”? Не искаме. Аз наистина не искам.

А.Орех – Ние двамата – още повече.

С.Белковски – Не, може да е причастна към цялата организация на атаките. Защото всички тези съвпадения силно напомнят 1999г., отново по принципа на Агата Кристи и Еркюл Поаро в “Убийството на игрището за голф”.

А.Орех – Добре.

С.Белковски – Путин е индивидуалист, действа така, както вече е действал успещно.

А.Орех – Ако преди е успявал, и ако можем да следваме мислите му, каква е следващата му стъпка?

С.Белковски – Преговори с Барак Обама някъде в Рейкявик, условно, за подялба на света. Това става сега. Наистина, през последните дни виждаме съобщения в медиите, не само в руските, но и в световните, че статуса на Путин рязко се повишава. Според Путин, той се е приближава към целта си.

А.Орех – Но това е неговото усещане?

С.Белковски – Да. Но на Запад няма такова разбиране. Защото представата за това, че западните лидери са идиоти е вярна, но само отчасти. Всички разбират, какво се случи. Много по-добре от мен. Съгласете се, че Барак Обама е много по-информиран от Станислав Белковски. Той разбира по-добре от мен. Затова е възможна само временна пауза в отношенията. Но това няма да промени стратегическата линия.

А.Орех – Добре. Ако изпратим 25-30 хиляди войници.

С.Белковски – Вие и аз няма да ги изпратим. Не искам да бъда отговорен за ничия смърт.

А.Орех – Добре, аз ще говоря, а вие ще ме коригирате.

С.Белковски – Това ми е работата.

А.Орех – Добре. Русия изпраща войски, 25-35 хиляди и затъва по афганистански сценарий. Нали така?

С.Белковски – Да.

А.Орех – Колко може да се проточи това? Афганистан продължи 10 години, което ни струваше разпадането на страната.

С.Белковски – Да. Това ще продължи година и половина и ще завърши със същото.

За A.Naryshkin- Това означава смяна на Путин и преформатиране на Русия?

С.Белковски – Посочихте точния термин – преформатиране. Не разпад, а преформатиране.

А.Наришкин – Благодаря ви.

А.Орех – Искаме подробности.

А.Наришкин – Как ще стане технически?

С.Белковски – С отцепването на Северен Кавказ и най-накрая, промяна на парадигмата на империята с тази на национална държава.

А.Наришкин – Путин сам ли ще си тръгне?

С.Белковски – Всичко е в Божиите ръце.

А.Орех – Осемнадесет месеца не е ли твърде кратък срок? Толкова скоро?

С.Белковски – С коефициент. Животът стана динамичен. Това, което отне 10 години през 80-те, сега ще стане за година и половина.

А.Наришкин – Но Путин има 90% рейтинг. Наистина ли ще се стопи за година и половина?

С.Белковски – А Брежнев и Горбачов какъв рейтинг имаха?

А.Орех – Любимото ми число е 99,6,помня. На последните съветски избори.

С.Белковски – Сам си отговорихте.

А.Орех – В този смисъл винаги казвам, че Путин е аутсайдер, защото има много малка подкрепа. При тези усилия има някакви си 90%.

С.Белковски – Написах книга за Леонид Брежнев, която беше публикувана наскоро – “Зюльд”, в която има един фантастичен сюжет, но има и някои реални подробности. Фантастичното е, че Леонид Илич е на балотаж за Върховния съвет на СССР за 1980 г., изборите са в края на 1979 г. Съперник в едномандатен район в Москва му е Андрей Сахаров. Сахаров сериозно изпреварва Леонид Брежнев по рейтинг, кооето би било съвсем реално, ако е имало свободни избори. Леонид Илич, за да не загуби от Сахаров, изпраща войска в Афганистан. Това се случва и сега с Владимир Владимирович. Съвпаденията са странни. Не искам да се обявявам за пророк, но книгата е написана преди три година.

А.Орех – Но кой е днешният Сахаров?

С.Белковски – Няма значение. Винаги ще се намери Сахаров. Свято място никога не е празно, както казва руската поговорка.

А.Орех – Доколко в обкръжението на Путин разбират накъде се движат?

С.Белковски – Имам някаква информация, но не е много. Всичко върви към Павел I и златната табакера с която го убиват.

А.Орех – Това вече е член от НК.

С.Белковски – Защо? Нищо не сме казали, извинете. Табакерата и Павел I наказват ли се по член 282? Нищо подобно.

А.Орех – Ако тогава, при Павел I, имаше такъв член, може би …

С.Белковски – Ако при Павел имаше такъв член, той щеше да разбере за него след смъртта си. Като цяло, окръжението на Путин, по мое мнение, е недоволно от ставащото, меко казано. Защото това обръжение е заложило на личната си и семейна легализация на Запад.

А.Орех – Да, а сега това със сигурност ще е голям проблем.

С.Белковски – Абсолютно.

А.Орех – Спомням трогателната история, как Тимченко каза, че съпругата му не може да плати операцията си с карта. Въпреки че може да отиде до банкомат и да изтегли пари.

С.Белковски – Това го каза лично Путин, а не Тимченко.

А.Орех – Да, той му се бил оплакал.

С.Белковски – Лично Путин, позовавайки се на Тимченко. На пресконференция.

А.Орех – Приятелски. Представяте ли си, каква беда – да не можеш да си платиш с карта.

С.Белковски – Да, голям проблем. Те имат деца, много е сложно.

А.Орех – Хубаво е да обичащ родина от разстояние.

С.Белковски – Да, разбира се. Изведнъж се оказва, че Путин, който не може да се легализира на Запад, при никакви обстоятелства, решава да започне трета световна война. Не всички ги устройва това. Едно е пропаганото бръщолевене как Русия се изправя на крака, а друго да положищ главите на децата си на олтара. Това е малко по-различно.

А.Орех – Някой има ли човешко влияние върху него?

С.Белковски – Не. След смъртта на най-близкиата му приятелка Кони Колгрейв, известна като лабрадор Кони, никой.

А.Орех – Значи няма човек с когото да си поговори сърдечно?

С.Белковски – Повтарям – не съм приятел на Путин, източниците ми на информация са ограничени. За това ще ви разкаже Алексей Венедиктов, той зане повече от мен. Но, по мое мнение, не. Самотата е съдба на тирана. Винаги е било така.

A.Naryshkin- Нашите слушатели ни връщат към вероятното включване на нашите военни в сирийския конфликт. “Уважаеми Станислав, може ли сухопътната операция доведе до гражданска война в Русия” – това, което вече казахте, но публиката иска подробности. Не сме забравили член 282.

С.Белковски – Аз не знам дали това ще доведе до гражданска война, но до преформатиране, както казахте – да.

А.Наришкин – Защо да ходим в Сирия? Слушателите жадуват подробности. Защо да ходим в Сирия, като имаме взривноопасния Кавказ?

С.Белковски – За да може Путин да преговаря с Обама за преформатиране – по вашата терминология – на света.

А.Орех – Министър Лавров каза, че прилагаме член, – знаем много членове, – Член 51 на ООН за правото на страната на самозащита.

С.Белковски – Коя страна?

А.Орех – Всеки член на ООН.

С.Белковски – В този случай, коя страна имаме предвид?

А.Орех – Сирия.

С.Белковски – Заради свалянето на самолета? Отговорихте на въпроса, защо падането на самолета неочаквано беше обявено за терористичен акт. Между другото, не бих изключил атаката да е организирано с участието на някой, избягвайки член 282.

А.Наришкин – Кой?

С.Белковски – Сигурен съм, че нашата публика разбра, кого имаме предвид. Домовете в Москва през 1999г., са със същия почерк. За да избегнем член 282, не казваме кой.

А.Наришкин – Каква може да бъде потенциалната полза от разбиването на самолета?

С.Белковски – А каква беше потенциалната изгода от взривовете на жилищните сгради в Москва? Където загинаха също руснаци, както и в самолета.

А.Орех – Имаше преформатиране.

С.Белковски – Да. Същото се случва и сега – по мнение на Путин. Но Руската федерация в лицето на Владимир Путин възпроизвежда сценария от 1999г., но не на вътрешно, а на международно ниво.

А.Наришкин – Казахте, ако съм разбрал правилно, че снимате филм за събитията в Париж.

С.Белковски – Да, снимах с колеги от фонд “Открита Русия”.

А.Наришкин – Какво е името, къде можем да го гледаме?

С.Белковски – Не знам как ще се казва, можете да го гледате на сайта на “Открита Русия” в следващите дни. Смисълът на този филм е обиколка на Париж и аз показвам някои важни места в контекста на терористичните атаки. Ключовото събитие на филма се развива на гроба на Шопен в гробищщето Пер Лашез.

А.Наришкин – Това беше малк отклонение, да се върнем към новините. Руското правителство реши от 1 януари да въведе продуктово ембарго срещу Украйна, съобщи министърът икономическо развитие Алексей Улюкаев. Всичко се дължи на факта, че Украйна въведе същите санкции, като Съединените щати и Европа.

С.Белковски – Разбира се, две години украинските политици говорят, че Русия води война с тях, и крайна сметка, се сетиха да наложат санкции – досети се Щирлиц – помните ли анекдота?

А.Наришкин – Киев, заяви, че руските санкции няма да се отразят на украинската икономика.

С.Белковски – Защото там е пълен срив. За умрелия пожарът не е опасен, напълно съм съгласен с това.

А.Наришкин – Защо? Ако руското правителство, както разбирам, превключва вниманието на руснаците от Украйна към Сирия, към тероризма – защо? За какво са тези санкции?

С.Белковски – Ами, накарай ме да страдам както се казва във вица за садиста и мазохиста. Защото Путин не обича Украйна и ще продължи да я пристиска.

А.Наришкин – Докога?

С.Белковски – Докато я смачка. Докато Украйна не се срине напълно, а украинската икономика има огромни активи, които могат да се разпродадат. Той иска да я впримчи така, че Украйна пълзи в краката му. В краката на които Русия се изправи наскоро. Той иска да смени властта в Украйна, или най-малкото да принуди украинските власти да действат в рамките на неговата логика. И вътршно е убеден, че това ще се случи.

А.Наришкин – С тези мерки?

S.Belkovskiy- С мерките, разбира се, с които действа от година и половина.

А.Наришкин – След санкции какво следва? С какво друго може да се обиди братския народ?

С.Белковски – Мисля, че може да го обиди с парижки сценарий, който ще се реализира много по-лесно, отколкото в Париж.

А.Наришкин – Накакъв по-лош Донбас?

С.Белковски – Укрепване на самия Донбас, но изведнъж в Киев нещо ще се взриви? Взрив в Киев е нищо от гледна точка на руските специални служби на, да ме прощава член 282.

А.Наришкин – По вашата логика, украинските власти трябва да дойдат при Путин и да молят за помощ, за защита?

С.Белковски – Не по моята, а по логиката на Путин. Нека не ги смесваме. Да, трябва да дойдат и да молят.

А.Орех – Оказва се, че нашият президент – той все пак е наш президент, можем да го нарече така, нали?

С.Белковски – Той е президент на Руската федерация – нека използваме неутрална формулировка.

А.Орех – Днес много сполучливо отделяме зърното от плявата.

А.Наришкин – Мисля, че демонизирате Путин и Кремъл. Дори с намеците, че руското правителство може да е причастно към нещо, или в бъдеще да е свързано с нещо.

С.Белковски – Не, винаги съм казвал, че когато ти казват, че изглеждаш като дявол, това означава, че си много красив. Защото дяволът винаги е много красив, дори Булат Окуджава казваше, че “кларинетистът е дяволски красив”. Аз не демонизирам Путин. Анализирам логиката на поведението му, и ако направите мониторинг на моите изказвания през последната година и половина, ще видите, че, като цяло, всичко, което се случва, е така както съм казвал. Той действа точно по логиката от 1999г. Той дойде на власт на вълната, породена след експлозиите в домове в Москва, сега иска да властва глобално след същата вълна, но разпростряла се над съседния свят.

А.Орех – Как смятате, той съмнява ли се в нещо изобщо? Той не се съмнява, по неговата логика, както я разбирате, че Западът все пак ще се договори с него, ще се притисне към гръдта му.

С.Белковски – Не се съмнява, защото, когато Путин уволняваше премиера Касянов през 2004г., според самият Касянов, му заяви публично – “Все пак ще те смачкам”. Тази фраза – “Все пак ще ви смачкам”, напълно отразява логиката на сегашните му отношения със Запада. Разсъждава така: Обама, Меркел и всички останали са слабаци.

А.Орех – Не са ли слабаци?

С.Белковски – Ще ви кажа. Те скоро ще си тръгнат – ще приключат конституционните срокове, когато трябва ще си тръгнат.

А.Орех – Да, а той има достатъчно време.

С.Белковски – Те си тръгват, а аз оставам. Може също да се оттегля, но когато аз реша, а не както повелява конституцията, законите, народа. Не, разбира се, че не са слабаци. Освен това той прави фундаментална грешка. И ако можех да го посъветвам, бих го посъветвал, въпреки че нямам такава възможност.

А.Наришкин – Радио “Ехото на Москва”.

С.Белковски – Няма да чуе.

А.Наришкин – Може да му донесат разпечатка.

С.Белковски – Едва ли. Но грешката на Путин е, че не разбира, че Западът се управлява от институции, а не от хора. Без значение дали на власт е Обама, Меркел, Пупкин и т.н. Логиката на функциониране на политическата система няма да се промени. Тя ще бъде насочена към пресиране на Русия. И тъй като ресурсите на Запада са по-големи от руските, ще успеят и да я смачкат. За мое съжаление, руски гражданин и патриот, живеещ в Русия. Въпреки, че много пъти можех да емигрирам. Няма място за спорове.

А.Орех – Путин е воден от прости човешки чувства.

С.Белковски – Да, ръководейки се от прости човешки чувства, иска преформатиране. Този израз много вярно отразява какво ще се случи с Русия. Путин твърдо уверяваше, че ще победи Запада.

А.Орех – Той разбира ли с какви ресурси разполага? Колко реалистично оценява икономическата ситуация, военните и финансови възможности, с какво ще побеждава?

С.Белковски – С беззаконие. Неговият основен ресурс е беззаконието. Защото Западът трябва да се съоразява определени конвенции, че има неща които не трябва да се правят.

А.Орех – Вие играете по правилата, а аз играя както са ме учили в петербургския ни двор?

А.Наришкин – Крим един от примерите ли е?

С.Белковски – Да, разбира се.

А.Наришкин – Как изглежда “смачканата от Запада Русия”? Това Русия от началото на 90-те ли е?

С.Белковски – Не, това е Русия с отцепен Кавказ и парламентарна демокрация – парламентарна република или конституционна монархия. Русия има нужда Запада да я смачка. Основната мечта на Русия е да бъде Европа. За да стане това, Путин трябва да загуби.

Когато Наполеон Бонапарт, доближава Йена-Ауерщат, където е решителната битка през 1806г., след която влиза в Берлин и съсипва пруската монархия, един човек публикува статия в пълна подкрепа на Наполеон. Този човек е немец. Познайте кой е написал, че за Прусия е абсолютно необходимо Наполеон да победи, “да загубим”. Този човек е Хегел, великият немски философ.

 

Аз съм абсолютно убеден, че ако Наполеон не бе победил при Йена-Ауерщат, нямаше да има обратната победа при Седан, където Бисмарк взима в плен император Наполеон III, нямаше да има Германска империя. Прусия би останала малка провинциална страна. Духът, който донася Наполеон в Прусия, разгромът на стария ред, създават Германия. Русия има нужда от същото.

А.Орех – Ще ни преформатират отвън?

С.Белковски – Както винаги. Ако анализираме руската история – и християнството идва отвън.

А.Орех – А перестройката?

С.Белковски – И тя дойде от Съединените американски щати, от желанието на Горбачов да копира някои западни модели. Разбира се, всичко идва отвън. И сега ще дойде отвън. Русия е нетен вносителя на модели.

А.Наришкин – Връщат ви към 1999г., въпрос на Виталий Авилов: правилно или неправилно постъпи Борис Елцин на 31-ви декември 1999г.?

С.Белковски – За какво?

А.Орех – “Уморен съм, напускам”.

С.Белковски – Е, от лична гледна точка беше прав. От гледна точка на националния интерес – не, но изборът беше направен и беше невъзможно да се промени.

А.Орех – И нище не е можел да направи.

С.Белковски – Да, разбира се.

А.Орех – Сега, разбира се, е нелепо да се връщаме към темата за коалицията, след като повдигнахте такива глобални, мащабни въпроси.

С.Белковски – Ще ви обясня – тук трябва да се разглеждат глобални, а не локални въпроси.

А.Орех – Все пак коалиция против ИД също е нещо глобално. Как Западът ще участват в това при руските въздушни атаки? Ще чакат ли докато изпратим 25-30 хиляди души?

С.Белковски – Нямам източници в обкръжението на Барак Обама, както и в обкръжението на Владимир Путин. Нямам надеждни източници. Но усещам, че така ще стане, че Западът иска от нас да се намесим в тази война, както в Афганистан. И когато затънем, тогава Запада ще започне преговори с нас с условие за сътрудничество по всички въпроси, когато няма да имаме друг изход. Извинете ме – не “ние”, а Руската федерация.

А.Орех – Това няма да е подялба на света, а капитулация.

С.Белковски – Да, мисля, че логиката ще е такава. Отново казвам, че това е мисловна преценка, нищо повече.

А.Наришкин – Елена ни връща към общите проблеми, към глобалните, но все пак руски – на какво се крепи Путин в Русия?

С.Белковски – Разчита на силата на инерцията.

А.Наришкин – Чия?

С.Белковски – Инерция на руската история. На монархическия ритуал. Че няма алтернатива. Крепи се на остарели деструктивни фактори. Никога в историята този тип лидер не е побеждавал. Печелил е на тактическо ниво, но не и стратегически. Наполеон Бонапарт е загубил, защото престава да бъде освободител на Европа и става привърженик на аристокрацията – когато се жени за Мария Луиза, дъщеря на австрийския император, когато започна да укрепва монархията в Германия, а не да я унищожава,

А.Орех – Но става император.

С.Белковски – Става император в друг смисъл. През 1804г., точно като освободител на Европа.

Винаги трябва да се използва енергията на възходящата история. А възходящата история вече е в ход, това е история на победата на идеите над технологията, над фиксираните зони на влияние, над войските. Това е историята, когато въпросът колко дивизии има папата, не е от значение, тъй като, както правилно папата отговоря на Сталин, “с моите дивизии Сталин ще се срещне на небето”. Това е историята за абсолютната победа на въздуха над земята.

Путин се опитва да направи земята победител над въздуха. Това е обречено на поражение. Но има два въпроса – колко скоро и колко ще ни струва това. Защото ние сме обикновени хора и сме заложници на тази политика.

А.Орех – Каква ще стане с Европа през това време? Защото тя изглежда объркана.

С.Белковски – Книгата на Освалд Шпенглер “Залезът на Европа” е публикувана през 1818г.

А.Орех – Отдавна.

С.Белковски – Европа не залезе, напротив, превърна се във водеща сила в света. Но от тогава, повтарят по 17 пъти годишно, че Европа скоро ще загине. Европа преживя и Втората световна война, какво ли не преживя, но още е жива. Тъй като тя е основният източник на образцови идеи за света. Така че, да, Европа малко ще страда, но ще се оправи. Всички големи неща се правят спокойно и хладнокръвно. Всяка грубост се изрича с учтив тон. И обратното. Затова Европа ще победи останалата част от света.

А.Орех – Не пусна ли “Троянски кон”? С всички тези хора, които сега са залавяни в Сен Дени?

С.Белковски – Да, разбира се, но този “Троянски кон”, тя ще отпрати обратно. Затова вярвам в силата на Европа – нищо няма да се случи. Защото има свещени неща, които няма да се променят.

А.Наришкин – Как “ще отпрати обратно” – в смисъл ще преглътне?

С.Белковски – Да.Вие сте напълно прав – ще го претопи. Ще го смели.

А.Орех – По американския модел?

С.Белковски – Да. Всичко ще бъде наред. Момчета, не се притеснявайте за Европа. Тревожете се за себе си, за тази нещастна Русия. За Европа ще се тревожат в базиликата Свети Петър в Рим и катедралата Сейнт Пол в Лондон.

А.Орех – И за долара се тревожат.

С.Белковски – Да, за краха на долара сме чували милион пъти.

А.Орех – Какво ще се случи с Европа и с долара.

С.Белковски – С Европа ще се случи същото, което и с долара.

А.Наришкин – Ако се притесняваме за себе си – време ли е да се изнасяме или не? От Русия.

С.Белковски – Не. Защото всеки инвестиционен банкер ще ви кажа, че активите трябва да се купуват при най-ниската си цена. Сега в Русия, цените са на дъното.

А.Наришкин – Каква ще е поуката за обикновените хора? От сегашното състояние?

С.Белковски – Аз също съм обикновен човек, но не знам какво мога да науча от това, въпреки че аз не смятам нищо да науча. Смятам, че трябва да останем в Русия, защото сме пред на голяма промяна. Не мога да кажа точно кога ще стане, но тази промяна трябва да бъде видяна. Великият Александър Солженицин – не иронизирам, когато казвам “велик”, сгреши само в едно – много късно дойде в Русия.

А.Орех – Дойде, когато на малцина вече им беше интересно.

С.Белковски – Абсолютно. Така че – не напускайте Русия.

А.Орех – След предаването ще тичаме за акции на “Сбербанк”, за да ги купим когато са на дъното.

С.Белковски – Мисля, че дъното на акциите на “Сбербанк” още не е достигнато, да ме прощава Герман Греф. Моля да не се приема като финансова прогноза.

А.Наришкин – Станислав Белковски, политически анализатор в програмата “Персонально ваш”. Благодаря.

Share on Facebook

Share on Facebook

„Всичко идва и си отива на тоя свет, все едно и също, хубаво и лошо. Всякога едно и също. Светът се повтаря и си прилича – с хубавото и лошото.“ Отдавна исках да прочета този роман, наричан „забравен шедьовър“. Български забравен шедьовър?, казах си аз, и закупих книгата в неизменния си опит да подкрепям родната литература...