11/28/15 12:31
(http://asenov2007.wordpress.com/)

De Profundis: НОВАТА ВОЙНА НА СВЕТОВЕТЕ ИЛИ ЗА ЛОГИКАТА В СФЕРАТА НА НЕЛОГИЧНОТО

Пламен Асенов, специално за Faktor.bg – http://www.faktor.bg/mnenia/lacheni-carvuli/61182-de-profundis-novata-voyna-na-svetovete-ili-za-logikata-v-sferata-na-nelogichnoto.html

Прав е унгарският президент Виктор Орбан да казва, че между тероризма и вълната от мигранти, заливаща Европа, има логическа връзка. Според мен даже не една, а няколко логически връзки има, включително такива, които са в сферата на нелогичното.
Но напоследък май и това минава за логично.
Например, дори лаик лесно ще сравни квалификацията и готовността за полагане на тежък труд от страна на класическия, но досаден полски водопроводчик, с тези на някой млад и дръзновен жител на остров Корекоредут, по отношение изграждането и ремонта на водопроводи. Така нормалният човек веднага разбира защо онези, които искат Европа да приема безкрайно много мигранти, се аргументират, че континентът има безкрайна нужда от работна ръка.
Или ненормалният човек разбира това, пък нормалният не го разбира – не знам, обърках се малко.
Също, за разлика от онези, които казват, че е прекалено трудно, дори невъзможно, да се узнае кой в сегашния мигрантски поток е същински бежанец и кой – икономически, аз смятам, че е прекалено лесно.
Методиката ми е проста: ако някой мигрант, застанал на коя да е европейска граница, има в джоба си по-малко пари, отколкото аз в моята банкова сметка, значи е истински бежанец, горкият. Готов съм да направя всичко за него – и го казвам без капка ирония. Ако обаче има повече кинти от мен, трябва да си търси късмета другаде. Защото нали се сещате – Европа е длъжна първо да оправи откъм бедност своите редови членове, а после да се грижи за нередовите.
Вервайте ми, практически никой няма да остане по границите ни, ако приложим този новаторски подход. Още повече, всеки лесно ще разбере и признае логиката му – както самите мигранти, така и онези солидно платени чиновници от Върховния за комисариат за бежанците към ООН, които с горки сълзи оплакват съдбата на всички други бедни хора, но не и моята.
В прилив на патриотизъм, готов съм да предоставя методиката си на нашите власти безплатно. Но ако Брюксел я вземе, за да я приложи в обща европейска полза, все пак ще искам солиден хонорар. Например – един процент от онези милиарди, които само през 2015 държавите от ЕС похарчиха за справяне с бежанската криза. Ето как ще реализирам старата си мечта – да купя на жена ми всички обувки, които тя иска и пак да ми останат достатъчно пари, за да си живея живота.
Да, ще кажат логичните хора, обаче ако получиш толкова пари на куп, това обезсмисля самата методика. Грешка, тя е гениална, защото се реализира пълноценно не само ако джобовете на бежанците се сравнят с моята банкова сметки, но и с тези на милиони българи, румънци, чехи, поляци, унгарци и прочие източно-европейци.
Същата ясна логика е валидна и по отношение на другото оправдание за смешния плач по бежанците, който чуваме от определени, за жалост – влиятелни, европейски кръгове. Идеята е, че ние сами сме виновни, задето бежанците се обръщат в терористи. Видите ли, не сме им осигурили добри социални условия за живот, няма за тях достатъчно грижи, внимание и сърдечност от страна на европейските общества, които да доведат до интеграцията, а не до радикализацията им.
Краставици на колелета.
Сякаш предците на френските преселници от Алжир са живели у дома не в палатки, а в палати. И са свикнали околните да им дават доброволно водата, жените и камилите си, не да им ги взимат с оръжие. Сякаш в Афганистан, край кокетните къщички и блокчета, в които живеят нашите бежанци с нежни души, талибаните навсякъде са нацвъкали градинки, детски площадки, магазини, паркинги и други социални екстри, за да им е по-лесно и удобно – а в Швеция и Франция това го няма. Сякаш в Еритрея лозунгът на враждуващите от столетия племена е хората да се обичат един друг, не да се избиват.
Но мой не можем ние, европейците от България и другите провинции на Брюксел, да разберем богатата и сложна душевност на онези хора, които преди дни на македонската граница най-неочаквано взеха, та си зашиха устата. Да, с игла и конец си ги зашиха.
По нашите географски ширини така правят само затворниците, когато се опитват да изнудят управата за допълнително кюфте в неделя. Но по техните географски ширини жестът явно има някакъв друг, сакрален смисъл. И май се използва като знак за коленопреклонна молба.
Така ще да е, по този начин всъщност изобщо не искат горките хора да ни изнудват, като с нашите демократични камъни ни замерят по собствените ни демократични, но неразумни глави. Не искат с жеста си да ни внушат чувство на вина заради неясно какви извършени от нас грехове, а просто се молят да ги приемем.
Вземете ме, аз ще съм добър и полезен член на европейското общество, казват ни с мълчанието си техните зашити устни. Не ще създавам проблеми, а ще ги решавам. Ще правя всичко възможно и ще сътруднича с европейските институции, за да подпомогна бързата и ефикасна борба срещу тероризма. Ще се грижа в джамията или медресето да не се развиват радикални идеи и, подведени от гнусна пропаганда, младежите да не мечтаят за самоубийствени атентати, водещи пряко към голите райски красавици – предимно 9-годишни, по примера на пророка Мохамед. Ще спазвам законите на дома, който ме е приел, а няма да се опитвам да му налагам своите. Ще съм отворен към всички, а няма да се затварям сам в гетото, където да възпроизвеждам онези красоти на живота, характерни за мястото, откъдето идвам. А после да обвинявам домакините, че те ми ги налагат, защото ме отхвърлят. И прочие добри намерения.
Аллах може и да е акбар, но нали всички се сещаме всъщност колко акбар глупости са това?
Още повече се сещаме ние, в България, защото вече сме виждали подобен подход и дъвчем резултатите от него покрай собствената си ромска общност. Говоря още за времето на Тодор Живков. След като им се смениха надлежно и с малко бой имената и паспортите /през 60-те години, мнозина читатели може дори не са чували за този ранен ромски „възродителен процес”/, първата идея беше да се разселват роми от гетата в панелните квартали, максимум по едно-две ромски семейства във вход, за да се социализират те и да се научат на хубав и правилен бит и душевност от заобикалящия ги български народ.
Е, стана обратно – не ромите се българизираха, а българите се циганизираха.
Затова следващата брилянтна идея на комунистите беше да построят панелки в самите гета и ромите да бъдат настанени масово там – защото, видите ли, покрай добрите условия за живот, те самите ще се загрижат за себе си, няма да цапат наоколо и прочие. Явно никой не беше прочел докладът на група специалисти, копие от който и досега пазя в архива си. В него се казва, че психологически и социално приемливо за ромите е например да пазят чисто своето лично пространство, своето „вътре”, но онова извън вратата смятат за обща територия, за която те нямат грижа. И други подобни.
Нищо расистко няма в това проучване, напротив, направено е съвсем добронамерено и като препоръка дава варианти как архитектурно и социо-културно да се подходи, за да се реши ефективно проблемът. Така или иначе обаче, не го беше чела държавната власт и затова резултатът от нейния социално-комунистически експеримент са сегашните ни наистина безумни ромски гета.
ОК, ето ви още една гениална идея за това как и те в крайна сметка да донесат полза на обществото, не само вреда. Предлагам Брюксел да въведе практиката през центъра на „Столипиново” да се прекарват на малка разходка всички мигранти, които се чувстват подтиснати от социалните условия, предложени им от Париж, които отказват да се регистрират или да изпълнят квотите, като останат в Швеция, а не напират само за Германия – явно заради по-лековития климат там. Само ще подчертая обаче да се прекарват те точно през центъра на квартала. Защото ако минат през покрайнините, където е гетото на гетото, всички мигранти ще избягат панически и мама Меркел ще остане на сухо в желанието си да се грижи за тях.
Като говори Виктор Орбан за логическа връзка между бежанците и тероризма, не знам дали и доколко включва в нея идеята за участието на Русия в създаването, развитието и поддържането в настоящия момент и на двете тези явления.
Че такова участие има, не казвам аз, каза го онзи ден пред радио „Ехото на Москва” Станислав Белковски, бивш съветник на руския президент Путин. Белковски припомни една изключително важна връзка – навремето КГБ имаше силна агентура и влияние в Ирак на Саддам, особено в армията му, а офицери от нея всъщност създадоха чудовището „Ислямска държава”.
Дори за миг да забравим всички други открити или прикрити актове на съпричастност на Кремъл с международния тероризъм от десетилетия насам, то само това стига като логическа причина да се заровим в темата и да си направим разумни изводи.
Е, да, в България подобен подход, който казва истината за мръсната роля на Москва в световните дела, се наказва – питайте президента Плевнелиев. Затова нека погледнем към нашите партньори от НАТО и ЕС – Литва, Латвия и Естония. Те, също като нас, наскоро заявиха, че няма да участват в исканата от Париж широка коалиция срещу „Ислямска държава”. Само че, за разлика от нас, го казаха под важното условие – ако в тази коалиция участва Русия.
Нали всички разбираме правилно логиката: не може агресорът, който води тежка хибридна война вътре в собствената ти къща, в двора да ти бъде съюзник. Няма как то да стане и едновременно с това да е правилно от човешка, морална, логическа, политическа, историческа и всяка друга възможна гледна точка. Нито пък някаква тактическа печалба от подобен ход може да компенсира стратегическата загуба, която задължително следва.

Забележка:
Всички читатели, които, освен от политика, се интересуват и от литература, могат да намерят нови и интересни текстове на другия ми блог – Оксиморонният свят /написано в Гугъл/ или на адрес http://www.passenov.wordpress.com


Свързани новини:

новини от България
graphic
спортни новини
graphic

Бързи връзки


Търсене


Архив

RSS Абонамент

Новини от Грамофон

"Новини от Грамофон" - Следете последните новини от България и чужбина обединени на едно място. Обновяват се през 1 минута.

 

  •  

Ново: Публикуване