Москва и Анкара развалиха дружбата, която русофилите тук даваха за пример

Един антисемитски виц намира за смешно как по германското нацистко радио предавали състезание по плуване от концлагер и дикторът осведомявал за бързото потъване на състезателите във всички коридори на басейна. „Даа, трудно се плува в сярна киселина, уважаеми слушатели”, възкликнал коментаторът.

На антисемитските вицове, които бяха особено популярни в СССР ( Кисинджър споменава в „Дипломацията” как Брежнев се опитвал да разсмее Никсън с подобен анекдот), могат да се хилят доволно само антисемити. Не бих ги преразказвал, но в случая има аналогия с антизападните нагласи, каквито се опитва да формира устойчиво в България проруската пропаганда чрез отровната среда, която налагат.

Налага ми се съответно и на мен да плувам сред кисели и злобни хора.

По принуда съм си формирал нещо като собствена улична социология. В зависимост от това, което съм си позволил да кажа публично по адрес на руската политика срещу България или изобщо каквото и да било критично за нея, нарастват и заплахите на минувачи към мен. Предполагам , че нещо подобно са изпитвали евреите , когато са били дамгосвани с жълти звезди. За мен омразата на русофилите е персонална, произтичаща като ефект от „популярността”, свързана с телевизионния екран ( колкото и рядко да се появявам в сравнение с всекидневното присъствие на десетки телевизионни звезди и отявлени петолъчки).

Личната ми социология бележи нов връх на уличната русофилска омраза. Откъде знам, че е русофилска ли? Първо, от съдържащите се в заканите словесни храчки. И второ, логиката го подсказва заради факта, че не съм коментирал друго в телевизионния ефир, освен руската политика срещу Украйна, намесата й в Сирия и сблъсъка й с Турция. Това ме канят да коментирам ( както от ЕС ме поканиха да стана част от екипа за борба с руската дезинформация), това и коментирам.

Защо ли от стандартните за мен от години една-две улични заплахи седмично, вече се натъквам на поне една всекидневно? Какво ново се е случило, че имам честта да бъда облайван от разни примитиви с блеснали погледи по улиците на София двойно и тройно повече от обикновено? Що за „Сталинград” се е случил на Източния фронт, че тукашните следовници на московския вятър разпънаха агресивните си платна толкова наперено с обобщението, че всеки противник на Путин е туркоман (т.е. фашист)?

Обяснението е в разпалването на черно-бялата искра в българските мозъци. Активирана беше координатната система „добър-лош”, „руснак-турчин”.

Тези мозъци са се възпалили особено от международната обстановка. Ако по отношение на руската агресия срещу Украйна все пак са малко объркани по славянско-християнска линия, то рязката промяна в отношенията между Русия и Турция ( чиято политика буквално до вчера русофилите ни даваха за пример за рационално, добросъседско, уважително отношение към Москва), предизвика истинско облекчение в обърканите души на русофилите. За тях сега вече всичко си дойде на мястото в чер(ве)но- белия пъзел. На примитивите не им се налага повече да се гърчат в търсене на обяснение за дружбата между Путин и Ердоган, които заедно откриха на 23 септември най-голямата джамия в Европа именно в Москва.

Кеф! Кремъл отново позволява българите с промити мозъци да мразят Турция официално. Путин даде сигнал за това, както Сталин за началото на въоръжената съпротива на българските се слуги през юни 1944 г. срещу българското правителство, съюзило се с Германия в периода, когато СССР имаше договор за дружба с Хитлер и караше комунистите по цял свят да повтарят, че националсоциалистите са работническо-селски братя по оръжие.

Ако съобщиш факта, че Русия е провокирала многократно Турция, веднага попадаш в полезрението на агресивната простотия, която има нахалството да се пъчи от патриотични позиции. Излиза, че не само не обичаш Русия, но и си влюбен в Турция и нейния днешен султан Ердоган.

Опорната точка на Москва за дългогодишното напрежение между Турция и Гърция, която обаче не е довела до сваляне на самолети, изведнъж се превърна в любима на промосковците тук. За тях няма значение „малката подробност”, че в руския случай не става дума за съюзник от една военна организация и за маневри, а за реални, масирани бомбардировки край турската граница от страна на външна сила, решила по своя воля да се разпорежда наблизо и доказала в Чечня, Грузия и Украйна, че действа безцеремонно с военна сила от позицията на силата за налагане на своята воля на слаби съседи и противници. Турция за поредната подобна покорна жертва ли трябваше да се обяви или Путин се надцени поради това, че му минават досегашните агресии безнаказано?

Българските политически спекуланти моментално се качиха на примитивната платформа на русофилството, градена с десетилетия като ешафод, на който е екзекутирана българската национална идентичност, заменена с преклонение ( на главичката) пред всичко съветското и руско. Социологическо, този път не „улично” и мое лично, а на Алфа рисърч, открои на първите места по харесване български политици, които правят точно това. Премиерът Борисов не слиза от върха на популярността чрез популизма на шикалкавенето, част от което е най-ярката му русофилска изява досега чрез репликирането на президента Плевнелиев да си мерел приказките спрямо Русия.

По петите на Борисов по популярност, според изследването, е „лицето на отношението с Русия” ( както го определя Шаренкова, наградена през януари от премиера Медведев в Москва за заслуги към руската пропаганда в България), е приятелят му Георги Първанов.

Ако за двамата раздавачи на порциите в лявото и дясното пространство от десетилетие насам това не е новина, любопитен лакмус е изстрелването към върховните рейтинги на Красимир Каракачанов, качен на руския спутник на пропагандистките приоритети. Формулата на успеха му? Все същата: правото мерене , без да си мери приказките, вкупом срещу лошите бежанци, циганите, турците и техния султан Ердоган. Върху тези три кита на българските страхове и комплекси е стъпил той в публичното си говорене и както се вижда, печели популярност

С какво обаче Каракачанов е по-различен от другите русофили, с каквито е пълно в българската политика? Ами с това, че ругаеше турците и Ердоган ( който си е за ругаене като домогващ се до османско величия автократ) още преди Путин да си развали отношенията с него. Другите русофили бяха стъпили изцяло на руските указания за приятеля на Путин да не се говори много лошо, а за турската политика на сближаване с Москва да се приказва с възторг. Ето че едно малко непослушание на Каракачанов чрез заклеймяването на Ердоган ( двойник на Путин по мегаломания и национализъм) го издига на пиедестала с надписа „казах ли ви”. Нищо, че същият Каракачанов не е казал и една крива дума срещу турския аналог на Ердоган в Кремъл—това също му се пише като плюс сред зомбираните по руска линия местни „патриоти”.

Какво да се прави, би попитал някогашният руски мислител Черни(шевски)? Бел(ковски) , днешен руски опозиционер, отговоря на този въпроса чрез прогнозата си, че с такава политика режимът на Путин е обречен до година и половина.

А иначе желаещите да черпят самочувствие от сбъднатата през 19 век прогноза , че Туркия ке падне, могат да продължават да черпят вдъхновение от целите, постигнати преди два века.

Иначе падането на Турция, с която сме свързани неразривно географски ( а не чрез влюбване в надзирателя ни в соцлагера, както в случая с Русия ), от края на онзи 19 век досега е последвано от относително добросъседски отношения, каквито не сме имали с никоя друга околна държава. В контраст с тях получихме „добросъветска” окупация. В рамките на едно-две поколения тя промени насилствено по чужд калъп чрез съветизация и русификация българите повече, отколкото ислямизацията и турцизацията по нашите земи за 500 години.

To be continued след като руския агресивен режим се срине, подобно на съветския. Тогава ще наблюдаваме как днешните путинисти скачат върху портрета на Путин в центъра на София, както тъпчеха и заплюваха в кошчетата за боклук по улиците портретите на Живков след 10 ноември 1989 г.

А дотогава не ми остава друго освен да не се крия – с всички произтичащи рискове от това. Няма да се „снишавам”, за да доставя удоволствие на глутницата, която лае по движещи се по софийските улици цели, разпознавани като вражески заради различното мнение, от това на глутницата, което си позволяват.

Когато преди 1989 г. отричах на публични места „възродителния процес” ( например при една моя лекция за международна политика в Разград) като срамен и вреден за България, също ме обявяваха за „национален предател”. После се оказах на „правилната страна”, но гузните завистници заподозряха, че хитро съм се позиционирал навреме. Ето, споделям своята хитрост с тях и сега, за да се „възползват” и те, когато дойде новият „10 ноември” : Путин ке падне ( както и Ердоган), рано или късно.

Путин и Ердоган: минало незабрадимо!

За онези, които си мислят, че рязката промяна в руско-турските отношения е моментно хрумване, ще бъде полезно да си сверят часовника с видеото, от което се вижда как Ердоган, доста преди свалянето на руския самолет, демонстративно отказва да се ръкува с Путин и му обръща гръб в присъствието на американския президент Обама.

Кадрите са от срещата на Г-20 в турския курорт Белек на 20 ноември. Домакинът Ердоган изразява презрение към Путин пред камерите, оттегляйки се настрани в момента, когато руският президент се приближава към него и Обама.

http://aig-humanus.blogspot.bg/2015/11/blog-post_55.html

Share on Facebook

Свързани новини:

• И Видин обявява грипна епидемия
• Без безплатни бързи тестове за грип
• Приложение на „Майкрософт” ще ни предупреждава за сайтове с фалшиви новини
• Опозиционерът Хуан Гуайдо се обяви за временен президент на Венецуела
• Жената, нападнала медик в Горна Оряховица, е с повдигнато обвинение
• Руската ВТБ: Заложници сме на нарастващ конфликт между Тръмп и Конгреса
• Ивелин Попов се настани в хотела на "Ростов" в Доха, ще подписва

• Алберт Попов спечели втория слалом за ФИС
• Паредес се отдалечава от ПСЖ
• Прекратиха търсенето на самолета със Сала поне за днес
• Погба носи тузарски костюм със своите инициали
• Зафиров: Цената на Неделев е висока
• Емери: Арсенал работи по трансфера на Суарес
• Зафиров: Неделев отхвърли ЦСКА и Лудогорец, търсим нападател и ляв бранител