Съд на ЕС: държавна помощ за цифрова телевизия

Стана известно решението на Общия съд по дело T‑461/13  Кралство Испания срещу Европейска комисия  с предмет искане за отмяна на Решение 2014/489/ЕС на Комисията от 19 юни 2013 г. относно държавна помощ SA.28599 (C 23/10 (ex NN 36/10, ex CP 163/09), приведена в действие от Кралство Испания за въвеждане на цифрова наземна телевизия  извън Кастилия Ла Манча.

Решението започва с абзац, посветен на предимствата на цифровото разпространение, ето го:  “Тази цифровизация, която може технически да се извърши посредством наземни или сателитни платформи, по кабел или чрез широколентов достъп през интернет, позволява по-ефикасно използване на радиочестотния спектър. При цифровото телевизионно разпространение телевизионният сигнал е по-устойчив срещу интерференции и може да бъде съпроводен от редица от допълнителни услуги, които дават добавена стойност на програмата. Освен това процесът на цифровизиране позволява да се получи така нареченият „цифров дивидент“, т.е. освободени честоти, тъй като технологиите на цифровата телевизия обхващат много по-широк спектър от аналоговите технологии. Поради тези предимства Европейската комисия насърчава от 2002 г. цифровизирането в Европейския съюз.”

Кралски декрет в Испания предвижда задължение за националните телевизионни оператори в рамките на съответния им териториален обхват да покрият в частния сектор 96 % от населението, а в публичния сектор — 98 % от населението. За някои райони правителството решава да осигури покритие, като финансира разпространението  (план „Avanza“).

В Комисията е подадена жалба от европейски сателитен оператор  SES Astra, отнасяща се до помощта  –  според оператора това е помощ, за която не е отправено уведомление и която е довела до нарушаване на конкуренцията между платформите за наземно и сателитно телевизионно разпространение.

Комиисята прилага критериите по решението Алтмарк и констатира нарушение:  разглежданата мярка трябва да се счита за държавна помощ по смисъла на член 107, параграф 1 ДФЕС. Като се има предвид, че посочената мярка е финансирана от държавния бюджет и от бюджетите на някои автономни обрасти и общини, става  въпрос за намеса чрез държавни ресурси. Според Комисията

• разширяването на предавателните телевизионни мрежи е стопанска дейност и не попада в рамките на упражняването на властнически правомощия.
• операторите на платформата са преки получатели на помощта, докато оператори на мрежи, участвали в процедурите за възлагане на обществените поръчки за разширяване на покритието, са косвени получатели на помощта. Предимството от тази мярка за последните оператори е избирателно, тъй като от тази мярка се ползва  само секторът на телевизионното разпространение, като в този сектор същата мярка се отнася  само до предприятията, които извършват дейност на пазара на наземната платформа.
• според Комисията не е изпълнен първият критерий съгласно критериите, изведени от Съда в решение от 24 юли 2003 г., Almtark Trans – предприятието получател трябва да бъде действително натоварено с изпълнението на задължения за обществена услуга и тези задължения трябва да бъдат ясно определени.
• при липсата на гаранция за най-ниската за посочената автономна област цена, не е изпълнен четвъртият критерий по посоченото решение.
• предвид обстоятелството, че платформите за сателитно и наземно телевизионно разпространение са конкурентни, мярката нарушава конкуренцията между двете платформи. Въпросната мярка оказвала въздействие и върху търговията в рамките на Съюза (съображения 94—141 от посоченото решение).

Комисията е приела, че разглежданата мярка не може да се счита за съвместима с вътрешния пазар на основание член 107, параграф 3, буква в) ДФЕС, тъй като разглежданата мярка не е съобразена с принципа на технологична неутралност, не е пропорционална и не е подходящ инструмент за осигуряване на покритие.

Общият съд не намира доказателства, предоставени от Кралство Испания, че става дума за обществена услуга: Общият съд припомня, че в решение Altmark Trans  Съдът е посочил, че доколкото държавната намеса е компенсация (представляваща насрещната престация за извършените доставки на услуги от предприятията бенефициери, за да изпълнят задължения за обществена услуга, по такъв начин че в действителност тези предприятия не се възползват от финансово предимство и посочената намеса следователно няма за последица да ги постави в по-благоприятно конкурентно положение спрямо предприятията, които ги конкурират), подобна намеса не попада в обхвата на член 107, параграф 1 ДФЕС. За да може обаче в конкретен случай такава компенсация да не бъде квалифицирана като държавна помощ, трябва да бъдат изпълнени кумулативно четири критерия (решение Altmark Trans).

Общият съд потвърждава решението на ЕК.

 

Прочети цялата новина https://nellyo.wordpress.com/2015/11/28/dtt-spain/

Свързани новини: