Познан, Катовице и Краков (Полша – 2 част)

С Деси продължаваме из Полша – започнахме с Вроцлав, днес продължавеме с Познан, Катовице и Краков. Приятно четене:

Познан, Катовице и Краков

част втора из

Полша

Познан

Сега предлагам да се отбием набързо в Познан – на север – 150 км междуградски път – хубав, оживен, с много камери и кръгови кръстовища. Ние тръгнахме къде обедно време и най-случайно улучихме някакъв летен базар, така че основното, което разгледахме, бяха

Ринек и уличките наоколо

Привечер си тръгнахме, поуморени, но доволни. Хапнахме на площада – картофки, наденички, бира… Пети по големина, активен търговски център, провеждат се много търговски панаири.

Иначе съвсем близо до площада е Кралският замък, а на ул. Водна 27 можете да видите една страхотна ренесансова сграда от 1548 г. – Palace of Gorka family. Църквите няма как да не видите, а който проявява интерес – има запазени укрепления, стени и т. н.

Кратката историческа справка гласи, че през втората половина на 10-и век на остров, наречен по-късно Катедрален, се създава добре укрепено селище, което става резиденция на първата полска кралска династия. През 1005 г. започва да се появява и името Poznan. 1394 – Владислав ІІ Ягело изисква търговците да се установяват в града за определено време и да предлагат стоките си (оттук и търговията, и известния по-късно международен панаир). През 1518 се създава първият университет – Лубранска академия, през 1736 има жестоко наводнение и населението се свива доста, през 1806 Наполеон Бонапарт прави града своя щаб-квартира и двайсетина години след това градът става най-голямата пруска крепост.

През 1880 се появява първият трамвай, през 1921 г. се провежда първият Познански панаир, през 1956 има спонтанна демонстрация за „свобода, истина и хляб.” Протестите завършват със споразумение на Кръглата маса през 1989 г.

Катовице

Катовице е чаровен град, който често остава в сянката на Краков, тъй като са на около 70 км един от друг, съответно на ок. 200 и 280 км от Вроцлав, в югоизточната част на Полша, близо до границите с Чехия и Украйна. Хубава магистрала, която ни позволи до Катовице да се разходим за ден. Не посетихме нито един музей и не стигнахме до Аушвиц (близо е, 30 км, а и има уреден транспорт), но честно казано, не знам как щях да се чувствам след разглеждането на подобно място. В града снимах един далеч по-поносим остатък от онези времена.

Най-случайно попаднахме на един млечен бар и хапнахме страхотно за 25 злоти на човек – страхотна гъбена супа, характерния за полската кухня свински шницел (kotlet schabowy), поднесен с гарнитура от пюре и салата според сезона и малко странен компот от дюли – основно вода, две плодчета, недостатъчно захар и незнайно защо – канела (хич не я обичам, признавам си).

Може би тук е мястото да вметна, че полските сладкиши имат страхотен вид, но не са достатъчно сладки за нашия вкус. Интересен е местният sernik (нещо като чийз кейк), на популярност се радват крем-питите и въобще сладкишите с плодове, но още не съм открила десерт, който да ми допадне.

Катовице, Полша

Иначе нямат оформен квадратен площад, но централната част е много приятна за разходка – има доста голяма пешеходна зона, мол и магазини…

Краков

Това е най-туристическото място в Полша.

В който и момент да решите да отидете, ще бъде пълно с туристи. Когото и да попитате, няма да се сети за Вроцлав или Познан, но ще знае Краков. И в тази връзка онагледих

един урок от учебника си по немски за вредите от масовия туризъм

Не ме разбирайте погрешно, бих предпочела да съм пътешественик, но за момента си оставам турист. Ходя по места, за които съм чувала и искам да видя. И не е коректно да лишавам някого от правото му да пътува когато и където реши, но е адски дразнещо да попаднеш сред една безумна тълпа с пътеводител в ръцете и слушалки на ушите, която ще мине през теб и ще те стъпче, само и само да види и зачеркне нещо от списъка. Има нещо много стряскащо в това да видиш глада в очите на тези хора – не за храна, не за мир и любов, а за зрелища… Същото усещане имах миналата година, когато след 4 години отново се разходих по Карловия мост в Прага и видях, че около главите на статуите има огромни, непочистени паяжини… А може би си оставам малко пристрастна заради динамиката и оживлението във Вроцлав. Вероятно за да запазят нещата автентични и за да не загубят приходите от туристите, на властите не им остава време и възможност да се погрижат за центъра.

Тук, за разлика от Вроцлав и Варшава не е имало масово унищожени сгради от бомбардировки, и не се е налагало повторното им изграждане. Сигурно знаете, че преди Варшава столицата е била тук. Градът е голям и кварталите по- в края имат широки булеварди, шумоизолиращи стени, много зеленина. Красиво е и подредено, транспортът си е уреден.

Кипи културен, по-скоро артистичен живот и

замъкът Wawel

е страхотен, затова препоръчвам да започнете обиколката оттам. Ние отидохме по обяд и заради многото посетители не успяхме да разгледаме кралските покои. Хубавото на музеите тук е, че съобразяват броя посетители, има още какво да се желае по отношение на надписите и разясненията на чужд език, но като цяло организацията е добра. Цената на билета се определя от това колко и какви атракции ще посетиш. От стените на замъка се открива страхотна гледка към реката, видях онези малки дупчици, от които бранителите на замъка са пускали своите стрели, и за финал минахме през Драконовата дупка.

Всъщност казват, че Краков е по името на Крак, владетелят, който е убил легендарното чудовище, и е спасил града. По моите бегли езикови познания трябваше да има там някъде скелет на чудовището, но може би е било просто това:…

Хапвахме тук и там, в един реновиран млечен бар, в един уютен, но по отношение на храната толкова „гурме” ресторант, че само доброто възпитание ни наложи да изядем все пак нещо от онова, което ни поднесоха, че най-доволни останахме от един китайски ресторант, в който ухаеше невероятно силно на чесън…

Пихме кафе на разкошно местенце, пълно с книги, които можеш да си купиш, и тук, изненадата беше, че ядохме шоколадово-бананова торта, която се оказа страхотна. Мястото се препоръчва из сайтовете тук-там. Massolit, ul. Felicjanek 4, а малко по-надолу пак там, на ъгъла е № 10 – Café Szafe.

Всъщност другото, което отблъсква леко, е, че в центъра полските неща са изместени от чужбински – има всякакви други ресторанти – украински, евтини, италиански пицарии, френски бистра… Е, аз обикновено отивам, за да усетя местното. Без просветен водач обаче е трудничко.

Докато търсехме едно препоръчано ни заведение, попаднахме на балон. Аз бях прекалила с кафето и се тресях и подскачах, та не се възползвах, но преживяването си заслужавало. Пускаха по 4 възрастни или максимум 6 души, ако част от тях са деца. Видяхме руснак с „марков” анцуг и ланец с гримирана непълнолетна на опашката

Еврейският квартал

не е като този в Прага. Някак по-малък, опасен и леко тъжен ми се видя. И те имат 5 синагоги, но навремето когато са гонели евреите и са ги затваряли в някоя част на града, да обикаляш по тези улици си е било страшничко. Пийнахме кафе в уютно местенце – Satori – с удобни кресла и книги (този път беше случайно, не го бях намерила в нета, а просто ни хареса).

Единственото място, което не успяхме да посетим, беше солната мина – смъкваш се под земята на тъмно и мрачно място с оригинален „асансьор” и разбираш с каква мъка и колко пот са си изкарвали хляба миньорите…

Очаквайте продължението

Автор: Десислава Хвърчилкова

Снимки: авторът

Други разкази свързани с Полша – на картата:

Полша

Прочети цялата новина http://patepis.com/?p=63408

Свързани новини: