(http://ivo.bg/)
Борисов и Камерън – пред камерите и зад тях
Пиша този текст в момента на текущото посещение на британския премиер Дейвид Камерън в София, която ще продължи и утре, без притеснения, че не знам какви ще са резултатите. Истината за тях и без това ще научим толкова, колкото и за истинската причина това посещение да ни зарадва така неочаквано.
Вече направих обосновано предложение и аналогии с миналото в статията си от преди два дни.
Преди да се взрем в детайлите, за да се опитаме да отгатнем както точно се случва, е полезно да си припомним още нещо от близкото минало. Става дума за също така неочакваното посещение на държавния секретар на САЩ Хилари Клинтън в София на 5 март 2012 г.
Главната интрига при обявяването на посещението на Хилари Клинтън само 4 дни по-рано от неговото осъществяване, освен самия предмет на срещите й тук, беше причината за тяхната неочакваност. Тогава ни беше казано, че не сме прави да сме изненадани ( като че ли публиката е длъжна да познава задкулисието на дипломацията). Било не само очаквано, но и едва ли не рутинно посещение, макар да сатана известно, че г-жа Клинтън отклонява правителствения боинг от прекия му маршрут за завръщане у дома след участието й на форум по сигурността в Мюнхен.
Дойче веле цитира на 1 февруари 2012 г. посланик Елена Поптодорова да казва от Вашингтон, че визитата на държавния секретар е готвена от половин година. В това нямам никакво съмнение. Само че фактът, че е отправена покана и е работено дълго, за да се осъществи тя, няма нищо общо с елемента на изненадата, който също беше факт. Защото Клинтън избра да осъществи намерението си именно тогава, а не по-рано или по-късно. Защо се наложи това отклонение от маршрута й и престоят й от няколко часа в България, това е тайна и до днес.
Не е тайна обаче, че на 28 март в 12.20 минути ( регистрирал съм факта в ivo.bg и в книгата „Премеър на РъБъ”) ми се обади лично премиерът Борисов да ми съобщи, че току-що правителството е решило да бъде спрян проектът АЕЦ „Белене”. Искал чрез мен светът да научи новината , за да не му „ям кокалите” повече като негов критик по темата. Това ми заяви той в отговор на въпроса, защо е избрал точно моя милост.
Запазих си обаче критичния поглед и правото на критика. Поради което продължавам да мисля, че както тогава в случая с Хилари Клинтън, така и сега в случая с Дейвид Камерън си имаме работа с някакви извънредни обстоятелства. Насложеното напрежението в руско-турските отношения и проруските нагласи в България, където премиерът Борисов публично затваря на устата на прозападния президент Плевнелиев с препоръка да си мери думите за Русия, имаме пълното основание да предполагаме приоритет на този сюжет.
Едва в навечерието на посещението правителствената информационна служба потвърди информацията на британския в. Сън от 2 ноември и на българския в. „Дневник” ( цитиращ български източници) за посещението на Камерън. В него лаконично се оспорва елемента на неочакваност с твърдението, че Борисов поканил Камерън преди 6 месеца, а съобщаването на новината в последния миг било свързано със съображения за сигурност.
И аз имам 2 съображения по този повод.
Първо, поканата на Борисов най-вероятно е факт, но ние няма как да знаем за нея. И не е толкова важно дали я има или я измислят, за да обезвредят ефекта от елемента на неочакваност и загадъчност. Камерън, както Хилари Клинтън, е решил да консумира поканата сега и причината за това е по-важна, но едва ли ще ни я съобщят.
Второ и доста по-важно е: що за „съображения за сигурност” може да има по отношение на България от страна на Камерън, които да налагат такава супер секретност в предварителното оповестяване? Тук да не е Афганистан, където западните лидери първо кацат и после съобщават, че това се е случило ( както беше и в случая с посещението на българския президент Плевнелиев там)? Та нали проглушихме ушите на света със самохвалства, как тук по-добре е всяка друга държава в Европа сме отиграли ситуацията с мигрантите- би трябвало да сме най-сигурното място на континента, където и пиле не може да прехвръкне, какво остава за жив джихадист!
Мразя да ме лъжат, а нашите управници правят точно това в момента. Разбирам, че в междудържавните отношение се случват неща, които не винаги могат да бъдат разгласени, но не е хубаво да ни правят на идиоти ( за какъвто, както съм споменавал, ме има лично Борисов, въпреки онова обаждане за АЕЦ „Белене”).
Единствената сигурна прогноза за резултата от това посещение в краткосрочен план е, че Борисов ще направи всичко възможно да си го припиши като голям плюс щом толкова виден съюзник от могъща държава му идва на крака. В извличането на подобни изгоди Борисов го бива. Дейвид едва ли ще му развали шоуто. Ще има усмивки, крепки ръкостискания и много „конгречулейшънс”.
Един познат ми каза веднъж, че Борисов нарича на малко име политиците, от които не очаква пари. Останалите, от които му зависи живота на политик, крепящ се на харчовете, отпуснати от Европа, са „госпожа Меркел” и „господин Юнкер”. Абсолютно вярно наблюдение!
В крайна сметка Дейвид и Бойко ще си постигнат целите по свой начин. Щом си е направил труда да долети тук извънредно, Дейвид си е опекъл работата, каквато и да е тя. А за Бойко най-важното е да се снима пред камерите с Камерън. Всекиму своето.
А за нас какво остава? Ами надеждата. Нали уж тя умира последна. По липса на алтернатива на Бойко, за което той и всички негови помагачи от опозицията и властта работят неуморно вече толкова години, надеждата ни е ограбена откъм най-важната й страна: няма яснота на какво да се надяваме. Тази мъгла е най-силното оръжие на унинието, царуващо тук. В мъглата сме се наредили по новопостроената магистрала зад един тир, който определя скоростта и маршрута ни. Няма изпреварване, освен с риск от катастрофа.
На въпроса за светлината в тунела нямам отговор. Питайте Камерън. Той и другите наши приятели на Запад легитимират един все по-откровено проруски водач на България, който кара на намигващи към Русия светлини, но обещава да се движи все пак по европейския коловоз. Явно това лицемерие, гарнирано с предсказуемост, устройва външния свят, на който май се надяваме да ни реши вътрешните проблеми.
„Предсказуем лицемер” е понятие, което може да ви се вижда дървено желязо, но то е факт у нас. С него удобно се съобразяват съюзниците на България, за които т.н. стабилност на страната (закотвена стабилно на европейското дъно по какви ли не негативни показатели), е допустим компромис в името на собствения им интерес да нямат още едно главоболие в задния европейски двор на границата с региона, където главоболието на века, наречено тероризъм, се предизвиква чрез рязане на глави.
Share on Facebook
Свързани новини:
- И Видин обявява грипна епидемия
- Без безплатни бързи тестове за грип
- Приложение на „Майкрософт” ще ни предупреждава за сайтове с фалшиви новини
- Опозиционерът Хуан Гуайдо се обяви за временен президент на Венецуела
- Жената, нападнала медик в Горна Оряховица, е с повдигнато обвинение
- Руската ВТБ: Заложници сме на нарастващ конфликт между Тръмп и Конгреса
- Ивелин Попов се настани в хотела на "Ростов" в Доха, ще подписва
- Алберт Попов спечели втория слалом за ФИС
- Паредес се отдалечава от ПСЖ
- Прекратиха търсенето на самолета със Сала поне за днес
- Погба носи тузарски костюм със своите инициали
- Зафиров: Цената на Неделев е висока
- Емери: Арсенал работи по трансфера на Суарес
- Зафиров: Неделев отхвърли ЦСКА и Лудогорец, търсим нападател и ляв бранител
Виж всички новини от 2015/12/03