Путин акбар

Путин акбар! С този войнствен вик вече са въоръжени мюсюлманите по света, които биха приели Путин за свой говорител, за какъвто днес се кандидатира той, намесвайки Аллах в една своя реч. Заклейми довчерашните си турски приятели като хора, на които Аллах бил отнел разума, щом си позволяват да му се противопоставят.

 

 

В годишното си обръщение към Федералното събрание, нещо като програмна реч за намеренията в краткосрочен план, Путин се постара да не остави съмнение, че ще отмъщава за сваления бомбардировач от „турската управляваща клика”, която доскоро ухажваше на пикник след пикник край „Турски поток”.

 

Интересното е, че в неговата най-нова мания за противопоставяне се зарежда нов виртуален сюжет в България.

 

Българските русофили не се трогнаха от съдбата на малкия, черноморски, православен и традиционно русофилски народ на Грузия, когато върху него се стовари с цялата си непропорционална мощ изпратената като наказание за непослушание армия на Путин през 2008. Аналогиите между Грузия и България като характеристики – по мащаби и по дадености в религиозно, географско и историческо отношение ( припокриващи се напълно с българската съдба) не помогнаха за отклоняването от русофилската линия на омагьосаните ни „патриоти”.

 

Същото се повтори в случая с Украйна. Не Русия, а Украйна е близка географски до България, когато говорим за съседи. В много отношения украинският народ по език, нрави, специфична история (в сблъсъка с османците например и като люлка на християнсвото спрямо азиатстващата Московия), е далеч по-близък , действително братски на българите. Но русофилите тук останаха непоклатими в своята страст да стоят на страната на по-силния.

 

Сега реалността ни изправя пред много по-лесния на пръв поглед избор между Русия и Турция. Русофилите направо ликуват. Най-накрая им се припокриват опорните точки за добро и лошо, за приятел и враг, за турчин и руснак. Не им се налага вече да се гърчат в някакъв теоретичен избор между побойника Русия и неговите грузинско-украински жертви. Защото сега всичко им е ясно до пълен автоматизъм.

 

Това се видя от трогателното единодушие между леви, левеещи, и уж десни коментатори, единодушно и първосигнално взели страната на великата им Русия срещу злодея Ердоган и Турция. На обратното мнение практически (почти) никой не смее да застане, защото веднага бива заклеймяван като продажник, предател и прочее гад, обичаща вековния ни поробител в момент, когато трябва всички да подкрепим като един нашия освободител (от Турция) Путин.

 

Така още веднъж 19 век си подаде тук пропагандно тук с 21-вия, пропускайки „малко” факта, че по документи Русия два пъти окупира България през този период. Първият път с претенцията, че ни освобождава от Турция ( но не като българи, за каквито изобщо не ни признава, а като славяни и православни, готвени да се влеят в руската империя). Вторият път като „освободителка” от „фашизма”, какъвто изобщо не заварва на българска територия- нито като правителство, нито като германско присъствие.

 

Слушайки ден след свалянето на руския бомбардировач депутата от БСП Жаблянов да повтаря едно към едно кремълската опорна точка, „прогледнала” изведнъж за петролните причини Турция да се конфронтира с Русия, се замислих дали хората си дават сметката, че в този миг „говорит Москва”. Никой друг не твърди, че турската държава купува петрола на Ислямска държава, обаче българският депутат, без да се позовава на независими източници, е дълбоко убеден в правотата на тази теза и я поднася за консумация на лековерните като своя.

 

Злодеят Ердоган може да е всякакъв, обаче се зарече да подаде оставка , ако това чисто руско откритие се потвърди с факти. Да сте чували херувимът Путин да е допускал поне за миг вероятността да напусне властта? Не сте чули. Ердоган не случайно му зададе дистанционно въпроса, дали би постъпил така, ако не може да докаже твърденията си.

 

Днес Ердоган преминава в контранастъпление с обвинение, че всъщност мръсният петрол се продава в Сирия на руската марионетка Башар Асад. И също като Путин обеща доказателства.

 

Ако бях „турчин”, за каквто явно ме обвиняват русофилите вн тази ситуация, щом си позволявам да критикувам Путин, щях да се държа като Жаблянов: прегръщам се с ( тезата на) Ердоган и я съобщавам като истина, помазана от Аллах…а, пардон, тази ниша вече е заета от Путин , който говори от името на Аллах. Ще чакам обаче доказателствата- особено, след като Ердоган доказа, че е готов да си сложи главата на дръвника с облога за политическата си кариера, ако бъде хванат в лъжа, а Путин не му отвърна с нещо подобно. Кой заслужава повече респект в този дуел, в който не се очертават любимци ( поне за мен), оставям на читателите да преценят.

 

Колкото до русофилите у нас и тяхната непоколебима вяра в непобедимото зло Путин, привидян като олицетворение на доброто от тях, от днес могат да се обръщат с молитви към Аллах в негова подкрепа.

 

Share on Facebook

Share on Facebook

Прочети цялата новина http://ivo.bg/2015/12/03/%d0%bf%d1%83%d1%82%d0%b8%d0%bd-%d0%b0%d0%ba%d0%b1%d0%b0%d1%80/

Свързани новини: