ДА ЖИВЕЕ РЕФОРМАТА В СЪДЕБНАТА СИСТЕМА – НО НЯМА ДА Е СКОРО

12/04/15 14:32
(http://asenov2007.wordpress.com/)

ДА ЖИВЕЕ РЕФОРМАТА В СЪДЕБНАТА СИСТЕМА – НО НЯМА ДА Е СКОРО

Радио SBS, Мелбърн, Австралия – разговор на Фили Ладжман с Пламен Асенов, политически коментатор на SBS за България

Към сайта SBS на български: http://www.sbs.com.au/yourlanguage/bulgarian

/Фили/ Реформата в българското правосъдие е още по-належаща след поредната порция скандали напоследък. Основни пречки обаче са вътрешната съпротива на системата и механизмите, заложени в Конституцията, за промяна на които никога няма достатъчно мнозинство в Парламента. По темата разговаряме с Пламен Асенов.

– Пламен, в България тече поредният съдебен скандал, наречен „Яневагейт”. За какво става дума всъщност и докъде стигнаха развитията по темата?

– Ще бъда предпазлив в представянето му, Фили, по две причини. Първо, невъзможно е човек да стигне до всички детайли на скандала, защото замесените в него хора, връзки и интереси стават все повече. Впечатлението е сякаш огромна купчина октоподи са се оплели като брюкселска дантела. Втората причина е да не се изцапам. Както казваше дядо Вазов – някои вестници трябва да се пипат само с дилафа. Е, в случая е по-лошо, защото вестник човек може и да не чете, но, каквото и да прави, до съдебната система, основен стълб на демократичния свят, рано или късно опира. В нашия случай всъщност опира до дълбоките проблеми в нея. Формално погледнато, скандалът „Яневагейт” започна, след като разследващия сайт „Биволъ” пусна записи на поредица телефонни разговори между две бивши съдийки от СГС – Владимира Янева и Румяна Ченалова. От месеци насам двете са освободени от длъжност и се разследват по тежки обвинения, включително злоупотреба със служебно положение. От записите на „Биволъ” обаче, в които те обсъждат положението си, става ясно, че в съда има система за търговия с влияние, че върху уж независимия съд се оказва политически натиск, че има тежки обвързаности между хора или групи в правосъдието с политически партии.

– Но, всъщност, Пламен, това се знае от години, коментира се и в редовните доклади за напредъка на България, които ЕС продължава да подготвя.

– Така е, Фили, знае се и се обсъжда, но ефект от това няма – системата продължава да не е реформирана, скандалите в нея продължават да се случват често – кой от кой по-екзотични, негативните ефекти във вътрешен и международен план продължават да са налице, а в същото време политическата воля за истинска промяна никога не стига. Примерите вече стават буквално отчайващи. Например, едно от пипалата на скандала „Яневагейт” се оказа фактът, че в даден момент, неизвестно по каква причина, Румяна Ченалова реши да проговори. Като си отвори устата, тя каза, че главният прокурор Сотир Цацаров и шефката и Владимира Янева са и оказвали натиск и са се намесвали в решаването на някои нейни дела. Също – че в лично Янева и е предложила пари, за да не атакува Цацаров. Изобщо, много бързо разговорите от „диалог между две клявки”, както ги определи някой от водещите политици, се превърнаха в екран, на който пред обществото се прожектира цялата кошмарна истина за българската съдебна система.

– Добре, Пламен, но доколко може да се вярва на подобни твърдения, хвърлени сякаш с лека ръка в публичното пространство?

– Ако съдим от развитието на редица подобни скандали досега, подозирам, че може доста да им се вярва, Фили. Това от една страна. От друга обаче никой не бива да има илюзии, каквито вече се появиха, че, видите ли, щом е пристъпила закона за омертата и е проговорила, съдия Ченалова някак вече е от добрите, а другите, забъркани от нея в допълнителен скандал, са от лошите. От гледна точка на обществения интерес, Фили, тук очевидно става дума не за добри и лоши, а само за лоши, които водят ожесточена война на интереси помежду си. А също – че различните групи в съдебната система са обвързани с външни фактори, чиито интереси също си противоречат и воюват.

– Какви са тези фактори?

– Засега не може да се каже еднозначно. Например главният прокурор веднага обвини лидера на ДСБ Радан Кънев, а и министъра на правосъдието Христо Иванов, че чрез Ченалова и сайта „Биволъ” те водят атака срещу него. Всъщност те са водещи фигури сред онези, които се опитват да реформират съдебната система, но засега нямат особен успех. И излезе, че чрез скандала те пробват да свалят Сотир Цацаров от поста, след като са се провалили с идеите си за реформи в съдебната система. Тази версия издиша поне по две линии. Първо, прекалено сложен е такъв заговор, няма кой да го реализира. И второ – не е ясно за какво махане от поста се говори, след като българският главен прокурор е по-несменяем от папата. Всъщност каквото и да извърши, него няма кой да го разследва, няма кой да го контролира – и това е един от най-големите проблеми на цялата съдебна система. Както знаеш, Фили, в това отношение вече се нагледахме на какво ли не. Имахме главен прокурор, който открито ядеше, пиеше и пееше с бандити. Също психично болен човек, при това заподозрян за поне две убийства. И двамата изкараха пълен мандат. Другото наистина интересно откровение, излязло от разговора Янева – Ченалова, е съгласието на двете, че българските специални служби са в ръцете на ДПС. Да, не го казвам аз, Фили, ето, казват го хора от високите етажи в съда, които би трябвало да са наясно с нещата. Както и с това какво говорят, докато са разследвани от същите тези специални служби. Изобщо, циркът с техните разговори се оказа пълен, а изводите, които трябва да си направи обществото – спешни. За капак, точно докато тече този скандал, се случи и друго – действащият съд оневини бившия депутат от ДПС и зам.-председател на Парламента Христо Бисеров по редица обвинения, свързани с недеклариране на доходи, неплащане на данъци, пране на пари и прочие. Това наля допълнително масло в огъня на обществения интерес към темата и засили настроенията в полза на реформата.

– Пламен, все пак въпросът, който винаги си задаваме, когато говорим за българската съдебна система, е – какъв е изходът, как може да се направи истинска реформа там?

– Много често се казва, че това е въпрос на политическа воля, Фили. Донякъде е така, но казано не като обвинение, че сегашната или предишната власт нямат политическа воля, а като обвинение към цялата политическа класа. Фактите са прости. Първо, според Конституцията е възможно да се променят заложените в самата нея принципи на съдебната система, само при наличието на мнозинство от над 180 гласа. На хаотичния, разпокъсан и лесно манипулиран български политически пазар досега не е имало управление, което дори да се доближи до подобно мнозинство. Второ, не се и очаква да има такова в обозримо бъдеще. Принципите, които пречат за постигане на истинско разделение и реален контрол между властите, бяха заложени съзнателно в Конституцията и вече 25 години се охраняват целенасочено от четири фактора. Първият е съпротивата на самата съдебна система. Вторият, БСП, партията на бившите комунисти и изобщо левите формации. Трето – хората от бившата комунистическа ДС, независимо как те се трансформираха през годините. Четвърто, създадените по време на прехода криминални структури, обвързани с предишните три. При това положение, Фили, да се очаква скорошна и истинска реформа в съдебната система, си е проява на чиста политическа наивност.

Забележка:
Всички читатели, които, освен от политика, се интересуват и от литература, могат да намерят нови и интересни текстове на другия ми блог – Оксиморонният свят /написано в Гугъл/ или на адрес http://www.passenov.wordpress.com