САЩ дадоха заявка за включване в българската отбрана срещу хидрата на хибридната руска пропаганда в България

„В България се дават пари за проруска пропаганда, каза номинираният за посланик на САЩ”, гласи днес заглавие в сайта „Дневник”, което със сигурност ще вбеси русофилите, готови, както винаги, да отрекат очевидното.

Това заявява обаче публично Ерик Рубин, номиниран за нов посланик на САЩ в София в изказването си пред Сенатската комисия по външна политика, която трябва да одобри кандидатурата му.

Не вярвам дипломатът да има нужда от скромната ми подкрепа, но за онези, които веднага ще го охулят още преди да е стъпил тук като посланик, припомням само един публичен факт ( сред известните, но държани в тайна многобройни руски подкупи за медиите под масата), който дава пълно основание на всеки да твърди, че Русия се радва тук на платената любов на своите емисари.

И една изпреварваща реплика към дежурните козируващи на руската пропагандна, които папагалски повтарят указанията за нападението като най-добрата отбрана ( любима философия на съветската военна школа): н

Не, не е едно и също да те награждава руският премиер за заслуги към една отделно взета държава и за налагането на нейното влияние и да получиш финансиране от западна фондация (в открита конкуренция с други кандидатстващи с медийни проекти – два пъти съм кандидатствал за „Америка за България” и двата пъти не получих подкрепа), която не плаща за пропагандиране идеологията на „руския свят”. Западните фондации отпускат средства за свободно слово, за медийно качество и т.н. Не ми е известен нито един случай западна фондация да е отпускала грантове за пропагандиране на някаква американска правда, освен ако рубладжиите не искат да заявят по този начин, че защитата на свободата и демокрацията са чисто американски ценности, които те не споделят от името на Русия като символ на обратното- на несвободата.

Ето както пише прокремълският български вестник „Стандарт” на 13 януари 2015 г.:

„Москва. Премиерът на Русия Дмитрий Медведев награди издателите на в. “Русия днес-Россия сегодня” д-р Светлана Шаренкова и проф. Димитър Иванов. Той им връчи държавна премия на правителството на Руската федерация. Церемонията бе в Дома на правителството в Москва. На нея бяха връчени годишните награди в областта на медиите. В присъствието на министри и главни редактори на обществени и частни медии Медведев обяви десетте издания, които са отличени за 2014 година. Годишните премии са равностойни и са придружени с грамота и почетен плакет.

За първи път в историята сред отличените е и чуждестранно издание – в. “Русия днес-Россия сегодня”. “Първият победител в новата номинация е българският вестник “Росия днес-Россия сегодня”. Изданието получава отличието за разпространението на руския език и култура зад граница”, каза в приветствието си Медведев. Шаренкова благодари на президента на Русия Владимир Путин, на премиера Дмитрий Медведев, както и на Комисията по селекцията, за голямото признание. Тя подчерта, че вестникът 17 години работи в една противоречива и сложна среда, но успява да поднася точна, обективна и своевременна информация за това, което се случва в Русия. ( standartnews.com)

Известният със сервилността си към Москва „Стандарт” „спестява” обаче една „малка подробност”- размера на „премията” от 1 милион рубли, с които се легитимират русофилските пропагандни харчове в България в далеч, далеч по-големи размери- нещо като пране на пари в интерес на една чужда държава в местната й перачница тук.

„Дневник” цитира на следващия ден съобщението на „Стандарт”, но го доразвива, разкривайки истината:

„Премиерът на Русия Дмитрий Медведев награди издателите на вестник “Русия днес-Россия сегодня” Светлана Шаренкова и Димитър Иванов с държавна премия на правителството на Руската федерация, съобщава в днешния си брой “Стандарт”.

Двамата са били отличени по време на церемония за връчване на годишните награди в областта на медиите в страната, състояла се в Дома на правителството в Москва.

Според официалния сайт на руския премиер наградата, в която е отличено изданието на Шаренкова и Иванов, е първа за новосъздадената категория – за най-добро чуждестранно рускоезично издание. Целта на този приз е да насърчава употребата на добър руски език и извън границите на страната, е обяснил в речта си премиерът Медведев в словото си  при обявяването на наградите.

Годишните награди на правителството в областта на медиите се връчват от 2005г., като целта им е да стимулират развитието на средствата за масова информация и насърчаването на професионализма в тях, се казва в сайта на руския премиер. Всяка година се присъждат 10 премии, всяка от които на стойност 1 млн. рубли, което, според актуалния валутен курс, се равнява на 12 835 евро”.

Подкупването на лакоми български слуги е стара руска практика. Сред най-известните случай, разкрити в „Авантюрите на руския царизъм в България” ( , книга, която има стойността на документ, цитирам обилно в моята поредица „Течна дружба”), е лакомията на Драган Цанков, на когото русофилите тук поставиха паметна плоча наскоро в началото на едноименния булевард, водещ към руското посолство в София.

За опресняване на паметта прилагам подробен цитат.

Този път обаче преднамерено се позовавам на автор, който трудно може да заподозрян в пристрастие поради това, че се е постарал да вплете в разсъжденията си „за баланс” някои стандартни упреци към американците по почина „ и американците са маскари”.

В книгата си „ДУМИ НА КРЪСТ”( 2102 г.) писателят Петър Доков между другото твърди например, че американците не ни разрешават(!) да издигнем в България паметник на пилота Димитър Списаревски, макар да знайно, че на този летец в България има наречени улици, поставени поне десет паметни плочи и паметници в София, Пловдив, Шумен и т.н. ( най-новият паметник на Списаревски беше открит в Пасарел край София на 20 декември миналата година).

НА СНИМКАТА: Паметникът на Димитър Списаревски в Пловдив, един от многото в страната.

Авторът твърди следното:

„Дали не е време да си пожелаем и ние, българите: пред нашето посолство във Вашингтон да бъде вдигнат паметник на военния летец Списаревски, врязал се в американска летяща  крепост ( за сведение, Списаревски е получил посмъртно знаци на уважение от американски пилоти, участници във фаталната за българина въздушна битка, като един от оцелелите американски свидетели е предложил на майката на Списаревски ордените си- бел. ivo.bg)? Това би било проява на добра воля от американска страна и в съзвучие с прилаганата в такива случаи реципрочност. Е, ако не във Вашингтон, то поне в София? Ресто, не струва, и тук няма да ни позволят”, твърди авторът.

Същевременно той се спира на истината, премълчавана и дори отричана от русофилите, за категоричната съпротива на Левски срещу руската намеса в България и на подкупността на Драган Цанков.

Ето цитат от книгата му , поместен в сайта obshtestvo.net http://obshtestvo.net/%D0%B4%D1%83%D0%BC%D0%B8-%D0%BD%D0%B0-%D0%BA%D1%80%D1%8A%D1%81%D1%82/

„Левски открито изразява недоверие към руската намеса в българските работи, споменава дори, че е изгонил дошли при него шарлатани от Одеса. В писмо до Филип Тотю той пише: „Българите, ако бяха се повлекли след четите, щяха да принесат полза на руския цар, пък за тях си щяха да загубят най-добрите си юнаци“.
…
Книгата с автентични документи  „Авантюрите на руския царизъм в България“ е издадена по идея на Георги Димитров и Васил Коларов с величавото одобрение на Сталин. Внимателно подбрани документи на  Азиатския департамент имат една цел: да покажат на българите с какви средства е действала царска Русия и колко продажни са били българските буржоазни политици. Потокът от документи секва с приемането на Борис Трети в лоното на православието  и последвалото императорско признаване на Фердинанд. Няма как в сборника да има документи и данни за политиката на съветска Русия към България, не ни казват на каква издръжка са били българските служители в Коминтерна и наследилите го организации.
Годината е 1885-а, част от България е донякъде свободна, а Драган Цанков е забравил войнствената си омраза към Русия, вече е зрял политик и знае къде зимуват раците. Руският дипломатически агент в София пише на началника си в Азиатския департамент в Одеса:
„Имайки предвид ползата, която можем да извлечем за собствените си интереси, като обвързваме към себе си Цанков с материални изгоди, аз си позволявам да подкрепя неговото ходатайство за оказването му на парична помощ от сумите на окупационния фонд. Като начало, като лично подпомагане би следвало да му отпуснем от 10 до 12 хиляди франка. Впоследствие също би могло да го снабдяваме със средства, необходими за борбата с неговите политически противници, които сега са и наши най-опасни врагове“.
Забелязахте, нали? Годината е вече 1885-а, по незнайни причини днес считаме, че по онова време България е била свободна страна. Извадка от инструкцията на руския министър на външните работи Лобанов до дипломатическия агент в София Чариков обаче ни кара да се замислим: „…да настоявате пред българското правителство за изплащане на руското правителство на окупационния дълг, чиято капитална сума бе установена с конвенцията от 28 юни 1883 г. на 10 618 250 рубли и 43 копейки, от които към 13 юли 1886 г. остава недобор от 5 018 250 рубли и 43 копейки.“
Доста точно, до копейка, са изчислени освобождението и следосвобожденската братска помощ. По незнайни за българските русофили причини Русия счита тези разходи за окупационен дълг.
Освен окупационен дълг Русия създава и окупационен фонд, той е финансовият инструмент за установяване на руска Дунавска област – потайно име на бленуваната от руските царе Задунайска губерния. Естествено в тази схема българските земи отиват под върховенството на сръбския крал.
От този фонд идват средствата за издръжка на панславистката Пета колона у нас и в съседните държави. През 1887 г. щедра Русия задълбочава сътрудничество, в знак на коленопреклонна благодарност Драган Цанков подписва обръщение до Александър III. Документът показва добре платената лоялност на група български политици към Господаря, уверете се сами:
„Ваше високопревъзходителство, окупацията на България от руснаците е необходима и неизбежна. Тя е така неизбежна, както и последната освободителна война. Ако на славянството и на православието им е необходимо да разчитат на съществуването на България, то трябва да побърза и възможно най-скоро да изтръгне страната от това гибелно и убийствено положение“.
Русия, естествено, не може да остане безучастна на горепосочените молби на българските патриоти. Край нашите брегове се появяват братски канонерки, но до схватки не се стига, международното положение не е подходящо за военна интервенция в България.
…
…
Няма какво да се добавя в полза на патриотизма на Цанков и неговите другари, но след този прочит подвизите на Стефан Стамболов след Освобождението будят по-малко недоумение и негодуване.
И днес в българската столица един булевард носи името на известния българин на руска издръжка Драган Цанков.”

Факт, както и нахалството на русофилските организации, които маркираха предателството към България на един от най-известните политици в прохождаща по онова време по пътя на свободата България с паметна плоча на бул. „Драган Цанков”, на която изрично подчертават, че Цанков бил „виден русофил”- за поощрение на днешните му последователи.

Share on Facebook

Свързани новини:

• И Видин обявява грипна епидемия
• Без безплатни бързи тестове за грип
• Приложение на „Майкрософт” ще ни предупреждава за сайтове с фалшиви новини
• Опозиционерът Хуан Гуайдо се обяви за временен президент на Венецуела
• Жената, нападнала медик в Горна Оряховица, е с повдигнато обвинение
• Руската ВТБ: Заложници сме на нарастващ конфликт между Тръмп и Конгреса
• Ивелин Попов се настани в хотела на "Ростов" в Доха, ще подписва

• Алберт Попов спечели втория слалом за ФИС
• Паредес се отдалечава от ПСЖ
• Прекратиха търсенето на самолета със Сала поне за днес
• Погба носи тузарски костюм със своите инициали
• Зафиров: Цената на Неделев е висока
• Емери: Арсенал работи по трансфера на Суарес
• Зафиров: Неделев отхвърли ЦСКА и Лудогорец, търсим нападател и ляв бранител