Дейвид беше тук. Защо?

Докато в Русия прогониха „Отворено общество” у нас избуя националната управленска гордост от феномена „затворена граница”. На нашенската берлинска стена, издигната в ранг на туристическа забележителност като голяма, най-видният (засега) турист не можа да напише „Дейвид беше тук”. Защото върху бодлива тел трудно се пише.

 

Заедно с Бойко и целият ни народ се почувства поласкан от похвалата, че можем да научим британците как се затварят граници. Това беше малко „ overstatement”, т.е. леко преувеличено, ако го приемем за комплимент. Или пък „ understatement”, ако се има предвид фактът, че не друг, а точно англичаните са измислили първия концлагер по време на англо-бурската война, ограждайки с бодлива тел хилядите пленници, с които просто не знаели какво да правят. Иначе казано, Дейвид малко скромничи.

 

Западните лидери обаче винаги се държат така с някой като Бойко. Да изтъкнеш очевидното неравенство в собствена полза не е джентълменско и е проява на лош вкус и възпитание. Добрият вкус и доброто възпитание са не просто важни, а задължителни, за да станеш премиер- няма как да представяш нацията, ако имаш склонност да плямпаш за кучешко препикаване, ядене на сланина, филии с мас и възторг от папски погалвания по главата. Доброто възпитание на Дейвид му диктува да похвали за нещо не особено изискания си домакин.

 

И за какво да го похвали? За отличния английски? Или за широкия му гръб, както направи Берлускони? Или просто със сърчице да го поздрави, както Юнкер?

 

Не, Дейвид избра да похвали Охранителя за онова, което той най-добре умее: за охранителната му роля. Нищо, че в самата Англия за подобен подвиг с помощта на бодлива тел биха му изболи очите.

 

Във Финландия премиерът, научихме наскоро, пътувал в тоалетната на самолета по време на един граждански полет, защото нямало места. В Дания премиерът ходи на работа с колело. Може би това е някаква северняшко-европейска форма на популизъм, която изисква да си наистина близо до народа чрез личен пример в спазването на правилата. У нас популистът прави обратното: бори се да се хареса най-вече чрез онова, което се практикува най-масово тук: нарушаването на закона. Ето защо Бойко не само кара с джипката Дейвид в нарушение на закона, но и се хвали с това. Кой да му направи забележка, като над него няма никой. Той е Закона.

 

Пък после се чудете защо я има несправедливата ( според нас) разлика в стандарта на живота между Севера и Юга в Европа (и в света, общо взето).

 

Какво да направи Дейвид при такъв домакин? Хм, не ми казвайте, че нищо не може да направи. Принц Чарлз например преди време промени в движение маршрута си в България, за да покаже на нейните организатори тук своето неодобрение във връзка с един детайл от програмата ( така се озова неочаквано в Столипиново)- позволете да не продължавам с подробностите, за да не развалям хубавото впечатление от британско-българската дружба.

 

Впрочем самият аз, пишещият тези редове, веднъж изпаднах без да искам в ролята на детонатор на тази дружба, както писаха вестниците у нас на 4 юни 1993 г. Предният ден, точно по времето, когато бяха на прием в тесен кръг в британското посолството в София по повод посещението на външния министър лорд Карингтън, говорителят на правителството на русофилската ни мафия Райчо Райков оповести новината, че директорът на БТА Иво Инджев току-що е уволнен с указ на министър-председателя Любен Беров ( който нямаше право на това по конституция и съответно го доказах чрез Върховния и Конституционния съд).

 

Скандалното решение, обявено именно по този начин и по това време, стана тема на общуването ми с британския лорд и той повдигна въпроса на официалните разговори с правителството на Мултигруп. Слугинските вестници, „часовите” и останалите от миманса на проправителствената сервилност по линия на общия мафиотски интерес, избълваха помия не срещу нарушителя на конституцията Любен Беров, а срещу мен- бил съм развалил, ако не и взривил отношенията с Великобритания.

 

Днес такава опасност няма. Обезвреден съм достатъчно, за да мога с тази дописка да навредя отново. Мога само най-сърдечно да поздравя местните аборигени с радостното събитие: похвалени сме за възстановяването на желязната завеса по южната ни граница- нещо, което, оказва се, вече е за пример в свободния свят!

 

Дейвид изпадна в ролята на милиционера от вица, когато от Лондон пратили телеграма за помощ „елате си узмете шопа” , приканвайки българските власти да си приберат изпратения да учи английски другар. Събрахме се заедно в ЕС и приказката „ с какъвто се събереш, такъв ставаш” се оказа вярна, но не за нас, а за тях.

 

 

Share on Facebook

Share on Facebook

Прочети цялата новина http://ivo.bg/2015/12/05/%d0%b4%d0%b5%d0%b9%d0%b2%d0%b8%d0%b4-%d0%b1%d0%b5%d1%88%d0%b5-%d1%82%d1%83%d0%ba-%d0%b7%d0%b0%d1%89%d0%be/

Свързани новини: