В политическия ни живот се забелязва следната сезонна повторяемост: през лятото се тиражира мантрата за стабилност на управлението; през зимата, когато се приема бюджетът за следващата година и недоволството на хората е провокирано от сметките за отопление, се създава очакване за оставки на министри. Спрягат се имена, генерират се слухове. Този път обаче, един от нарочените за смяна министри взе играта на сериозно и в паниката си отклони сценария в неочаквана посока.