Варшава (Полша – 3 част)

Завършваме разказа на Деси за Полша – започнахме с Вроцлав, продължихме с Познан, Катовице и Краков, а днешният финал ще ни отведе във Варшава.

Приятно четене:

Варшава

част трета на

Полша

Варшава

Столицата ми се стори свежа, малко разхвърляна, но не и небрежна, може би дори срамежлива. От местните, с които говорихме, преди да тръгнем, останахме с впечатлението, че не я харесват много. Но може би е просто старото съперничество между провинция и столица. За да разгледате и да се насладите на Варшава, трябва време. Ние решихме да не се морим с каране по магистралата (ок. 400 км), а

да пробваме Интерсити влаковете

(знаете, спретнати експреси, които не спират на всяка гаричка по пътя). Билет можеш да си купиш с мобилен телефон, от автомата пред жп-гарата или на някое от гишетата.

На отиване – петък сутрин в 5 часа, улучихме супер промоция (не се смейте, пишеше го и на самия билет) – 59 злоти на човек, но пък се прибрахме в най-натовареното време за пътуване – неделя вечер и цената беше 108.80 злоти, но пътуваш 4 часа, а централната жп-гара е в самия център. С колата и с магистралните такси щеше да ни излезе горе-долу същото, защото тук метанът е малко по-скъп от този в България. Както и може би, ако летяхме. Рън еър имат билети от по 19 злоти на човек, полетът е час, но често отиването е евтино, а връщането – скъпо.

Летището във Вроцлав ни е удобно – на 15 км, но така или иначе полетите сутрин също са ранни, а във Варшава летището е далечко и като сложиш времето на летището, чакането на багажа и трансфера, който почва от 25 злоти, не си заслужава, освен ако не пътуваш в работни дни и не си купиш билетите по-рано.

А и във влака можеш да се поразмърдаш, да поспиш, да почетеш. Има контакти, полага ти се безплатна напитка, има количка с лакомства и промоции във вагон-ресторанта. Уредбата работи, съобщават приближаването на съответната гара и часа на пристигане.

За спане искахме да ангажираме апартамент през airbnb, но имаше някакъв проблем и през booking си харесахме Oxygen residence. Големичък затворен комплекс на 2 км от жп-гарата и Двореца на науката и културата, в който апартаментите са обзаведени с всичко необходимо, включително кухненски бокс и пералня. Интернет и кабелна и цифрова телевизия … срещу 40 евро на вечер (пак обаче с някакво улучено намаление). В някои от апартаментите хората си живееха целогодишно, имаше детска площадка и голям навес за колелета, без да броим подземния гараж.

Преди да тръгнем, проверих има ли смисъл да си купуваме

Warszawa city card –

в рамките на периода на валидност ползваш безплатно градски транспорт, както и един от туристическите автобуси за обиколка из основните забележителности, имаш и безплатен достъп до 10 атракции, но в нашия случай атракциите не ни паснаха. Чудехме се дали да не ползваме уикенд билета за градски транспорт с валидност от петък вечер до понеделник сутрин, мисля, че беше 15 злоти, иначе единичен билет за централната част е 4 и нещо злоти, но в крайна сметка си обикаляхме пеша. Имайте предвид, че е доста уморително обаче и си преценете силите. Не знам колко типично беше времето, предвид факта че градът е доста на север, но беше 28 градуса, ако не и повече. В неделята с раниците на гърба, ако и да бяха леки, ни се видя направо затормозващо.

И така, жп-гарата не е нищо особено, правеха й и някакъв ремонт, та ние се сдобихме с впечатления най-вече от подлезите наоколо, докато вървяхме в съответната посока за деня. Молът до нея обаче има една интересна стъкленопокривна част, малък фонтан и, разбира се, заведения и магазини наоколо. Цените и марките мисля са съпоставими с тези в софийските молове и Витошка.

Не съм прочела нито един положителен отзив за гореспоменатия

Дворец на науката и културата,

който знаете, е „подарък от Сталин,” но мисля, че в днешно време трябва да отдадем нужното на историческата памет и най-вече да се учим от грешките си. Тази снимка мисля се получи добре. Не влизахме вътре.

За мен това бе първа среща с небостъргачите и тъй като са на разстояние един от друг, измислени така, че да се впишат, и определено красиви – бях впечатлена. Преди години когато мечтаех за Ню Йорк, не бях се замислила, че сред много високи сгради човек може да се почувства малък и самотен… Не знам дали е така, но във Варшава определено нямаш такова усещане.

Всъщност

нямаш и това усещане за интернационалност,

макар че има и чужденци, и туристи. Просто не са скупчени на малко пространство, а и Варшава определено не е сред топ туристическите дестинации, което за нас беше добре  В Берлин, смея да твърдя, съчетаването на стари с нови сгради е изключително успешно и хармонично, но и във Варшава не е зле. Наричат я градът феникс, защото и нея са изграждали наново след бомбардировките, но и тук няма как да не те впечатли характерното за Полша – всяко новопостроено нещо да има отношение и да се вписва в обстановката. Има мисъл и усет за хармония.

Е, и тук, както и във Вроцлав, има страшно много просяци, бродяги и алкохолици. Може би ми правят такова впечатление, защото често спят по пейките (чисти и здрави), докато в БГ пейки много- много няма… В пътеводителите пише, че са безобидни. Един-два пъти по-млади хора ни искаха цигари, често на нормален английски.

Ходихме до

Народния музей,

който всъщност бе пълен с картини, а не както незнайно защо си бях помислила, с история и пресъздаване на бита на поляците. Личи си кой ходи по дворци и кой – по музеи. Взехме си аудио гид, който беше безплатен, но си признавам честно, че има смисъл да гледаш нечие картинно изкуство, само ако се интересуваш и разбираш нещичко. Гласът в слушалките помогна да видя някои акценти, но сега вече не помня и една от малкото картини, които ме впечатлиха.

По пътя към хотела открихме улицата на вегетарианците и хапнахме фалафели, много симпатични на вид, но не най-голямата ми слабост.

Открихме и едно симпатично заведенийце Yugo, чието меню снимах, че ми стана мило.

Вечерта бяхме изтощени и затова напазарувахме храна от близката Бедронка и така и не стигнахме до мултимедийното шоу и фонтана.

На другата сутрин набързо казахме „Здравей” на

варшавската Syrenki (русалка по нашенски) –

символа на града,

Syrenki, Piaseczno, Полша

но тъй като беше пълно с народ, направо тръгнахме към

Кралския замък,

който е доста по-голям от този в Краков. Едната част е музей, в който се виждат най-вече кралските зали за аудиенция и покои, в другата има малък лабиринт и приятна градина, имаше запазени стаички – вероятно на прислугата. В замъка най-много се впечатлих от мраморната зала и от размерите на кралското легло (все пак в онези години хората не са били толкова високи)… Билетът беше безплатен, а в двора имаше страхотна и много интересна фото-изложба на тема Студената война.

Пихме кафенце в едно от препоръчаните в нета места To lubie, ul. Freta 10, www.tolubie.pl. Хапнах страхотен кроасан, поднесен със сладко. Масичките отвън ни се сториха твърде слънчеви, миндерчето на първия етаж до прозореца бе заето, затова се качихме на втория. Двете момичета зад бара бяха малко разсеяни, но пък много мили, затова препоръчвам.

Продължихме натам и разгледахме лабиринта в другата част от замъка и спряхме да похапнем в пъба през улицата

Pod barylka „Под бъчвата/кацата” –

хамбургер като основно ястие с много пържени картофи, свински ребърца и бира Kasztelan срещу 65 злоти. Доволна бях. С натежали коремчета продължихме към парка Лаженки – голям, много подреден с куп интересни неща вътре – китайска градина, лятна кралска резиденция, полянки и пейки, нестрахливи местни рунтавелки и страхотен павилион, в който течеше сватба. За реда се грижат уредници, охранители и полицаи – предвид голямата територия видяхме един да обикаля със сегуей. Беше пълно с хора от всякакви възрасти, но много спокойно.

Изобщо докато ходехме натам ми направи впечатление – никаква истерия, не е като да няма хора, но е спокойно, не се бърза, не се тича, не се свирка с клаксони. Снимахме една – две кооперации, в които не бихме имали нищо против да живеем. Има много хубави графити тук и там, както и уютни и непретенциозни заведения.

Оставихме музея на Коперник

за последния ден, но се оказа, че поради твърде многото посетители няма да ни пуснат. Резервациите през интернет се правят, но най-рано за следващия ден… Опашката беше голяма и се отказахме, тъй като в някакъв момент ще трябваше и да бързаме към гарата. Ако сте ходили в Технорама в Уинтъртур, до Цюрих, представям си го нещо подобно. Можеш да видиш и сам да направиш някои опити от физиката, химията и т. н. За следващия път ще знаем.

Случайно се оказа, че едно друго кафене от модерен тип (страхотно кафе, ърбан стил с лек артистизъм, готвят по нещо леко и за по-набързо) – Кафка, www.kawiarniakafka.pl. Имаше сандвичи, паста и салати, моите спагети бяха страхотни. Мястото не е много голямо, но по-голямата атракция е тревната площ отпред. Там са изнесени куп шезлонги и хората всъщност основно пийват по нещо – коктейли, вино. Място за срещи с познати през уикенда, през седмицата сигурно го пълнят най-вече студенти, защото наблизо беше университетската библиотека.

Помотахме се тук и там, тази им е търговската улица – в неделя пълна с хора и почти без коли.

Сигурно сте чували, че

метрото във Варшава

е доста по-скъпо от нашето, но пък казват, че е страхотно, а влакчетата – супер. Аз снимах само една метростанция, но всички, които видяхме, са с подобен артистичен стъклен покрив.

На финала – да се охладим за кратко в мола и във влака към Вроцлав.

Категорично Полша ни е далечко,

но при правилно планиране на ресурсите и разпределение на времето мисля, че човек може да си направи страхотна обиколка из бившите соц държави и стига да не е предразположен като мен към мисли от типа, те как са успели да го направят?!, ще се прибере с много приятни спомени.

Автор: Десислава Хвърчилкова

Снимки: авторът

Други разкази свързани с Полша – на картата:

Полша

Прочети цялата новина http://patepis.com/?p=64152

Свързани новини: