ЩЕ МИСЛИМ ЛИ ИЛИ ЩЕ ОБВИНЯВАМЕ ЕЗЕРОТО ТАНГАНАЙКА, ЧЕ НЕ МИСЛИМ

12/11/15 06:56
(http://asenov2007.wordpress.com/)

ЩЕ МИСЛИМ ЛИ ИЛИ ЩЕ ОБВИНЯВАМЕ ЕЗЕРОТО ТАНГАНАЙКА, ЧЕ НЕ МИСЛИМ

Радио SBS, Мелбърн, Австралия – разговор на Фили Ладжман с Пламен Асенов, политически коментатор на SBS за България

Към сайта SBS на български: http://www.sbs.com.au/yourlanguage/bulgarian

/Фили/ Напоследък Турция все по-често присъства в международните новини. Страната има многопосочни интереси, нееднозначни, но последователни реакции, силни врагове и силни приятели. Тя е съсед и партньор на България, но дали това носи повече заплахи или повече изгоди за страната – тази тема обсъждаме днес с Пламен Асенов.

– Пламен, България има силни предразсъдъци към Турция, но тя е сред най-важните икономически партньори и твърдо подкрепи българското членство в НАТО. Как се съчетават тези неща?

– Трудно, Фили, особено напоследък. Освен общото ни и сложно минало, в България и сега има фактори, които пречат за доброто развитие на отношенията с Турция. Първо, това са отдавна натрупаните предразсъдъци. Ние май не умеем да вървим напред, заедно с миналото си, искаме някак на чисто, а в историята и политиката така не става. Второ, предразсъдъците са съзнателно засилени от комунистическия режим и връх на това е тъй нареченият „възродителен процес”. Той обаче не свърши през 89-та, разви се в новите, уж демократични времена. Истината за геноцида срещу турците не видя бял свят и затова младите пак се хранят със стари ченгеджийски глупости. Трето, дейността на ДПС не помогна нещата да се променят, напротив, точно заради поведението на върхушката на тази партия, сега и най-либералните българи имат едно на ум, когато обсъждат темата. Казвам го, за да се открои фактът, че, въпреки всичко това, през последните 100 години Турция май е най-добрият и лоялен партньор на България. Няма да влизам в обяснения за това, вече има достатъчно истинска информация по темата и всеки сам може да прецени.

– В същото време, Пламен, самата турска държавна политика често подхранва страхове в България, това не може да се отрече.

– Разбира се, Фили. През 1974 година Турция влезе в Кипър, а тук комунистическата пропаганда излезе с внушенията, че същият сценарий се готви и за България, че само руските ракети ни спасяват от турската агресия и прочие. Напоследък пък повод е поведението на президента Ердоган заради склонността му да управлява еднолично. Да не изброявам всичко, но – да, има неща, които подхранват обществените страхове тук, независимо дали са реални или измислени. От друга страна – какво очакваме? Турция е голяма, динамична държава, мост между два континента и няколко цивилизации, така че има своите широки интереси. Има и вътрешни проблеми – виждали сме я да минава през преврати, обществени вълнения, сривове и възходи. Не можем да искаме, Фили, тя да съществува, за да ни угажда на нас. Или за да ни предпазва от собствените ни страхове. Парадоксално, но подобни очаквания има сред част от хората. Те са плод на обикновена или съзнателно култивирана наивност за международните отношения изобщо. Също на неразбирането, че точно развитието на отношенията, особено между съседи, намалява заплахите, а капсулирането ги увеличава.

– Но напоследък Турция все повече се свързва с напрежението в Сирия – свален руски самолет, протест за влизане на турски войници в Ирак, коментари за пряк интерес на Ердоган в петролната търговия на терористите от Ислямска държава. Това означава ли, че турската политика става все по-агресивна?

– Има такива коментари, Фили. Някои казват, че Ердоган въвлича Турция във външни конфликти, за да реши вътрешните си проблеми. Други пък говорят за „доктрината на неоосманизма”, развита от премиера Давутоглу, която, най-общо казано, предвижда активизация на Турция в защита на нейните преки интереси и превръщането и в значим международен фактор. Освен че са донякъде взаимно изключващи се, а и носят елементи от арсенала на руската хибридна война срещу демократичния свят, всяка една от тези версии има недостатъци. Например Ердоган не от вчера е на власт и не от вчера са диктаторските му амбиции. Обаче има ясна и вече очертана рамка, до която може да стигне. Очертаха я турското общество, конституционните механизми в страната, законодателството. Що се отнася до неоосманизма, това е поредната дума-плашило. Да, Турция е силна икономически, политически и военно, и намира момента благоприятен за реализация на някои от преките си интереси. Тя не може обаче да прекрачи границите си на страна от свободния свят, определени от факта, че е член на НАТО и води преговори за членство в ЕС, тоест, не може да си разиграва коня, както внушават местни „патриоти”.

– Това обаче не отменя впечатлението, че напоследък Анкара май внася допълнителен хаос в и без това пълния хаос около Сирия – а това може да засегне и България.

– В Сирия Турция има два главни интереса, Фили – отстраняване на Башар Асад и блокиране възможността кюрдите от Сирия, Ирак и Турция да направят своя държава, понеже ще откъснат земи и от самата Турция. Това са противоречиви интереси, тъй като кюрдите също са против режима на Асад. Също – те са подкрепяни от Запада, а Асад – от Русия, така че и в това отношение Турция е между чука и наковалнята. Не знам защо тогава се учудваме, че турската политика в Сирия е противоречива, вместо да отчитаме реалностите. Да, Турция влезе в пряк конфликт с Русия, след като свали руски боен самолет. Напрежението между тях се увеличава и някои казват – така му се пада на Ердоган, той е диктатор като Путин, заиграваше се с него, но сега си намери майстора. Е, не е съвсем така – не за друго, а защото е ясно, че дори самият Ердоган да е диктатор като Путин, то, както казах, правилата, по които се управлява държавата Турция, са демократични. И в самото общество има силни демократични нагласи. Това от една страна. От друга – заради санкциите, наложени от Кремъл, се очертава Турция да загуби максимум 9 млрд. долара. Колко ще струват те на Русия обаче, никой не може дори да си представи заради измисления начин, по който функционира руската икономика. На всичкото отгоре, НАТО е твърдо зад Турция, която има може би втората по големина и ефективност армия в света, след тази на САЩ, така че Русия не може да си позволи да увеличава напрежението срещу Анкара безкрайно. В този смисъл, Фили, някакви преки опасности за България от последните развития всъщност няма.

– Добре, Пламен, но има много гласове, които казват пък обратното – да се възползваме от ситуацията. Какво значи това и може ли то да стане?

– Значи, че някои гладни кокошки сънуват просо, Фили. Някои веднага хукнаха при премиера Борисов с искане да направи всичко, но руските туристи, които вече не пътуват за Турция, да се пренасочат към България. Други пък започнаха да потриват ръце, че след провала на газопровода „Турски поток”, Русия пак може да се върне към идеята за Южен. Хайде и те при премиера. Само че подобни идеи от една страна са конюнктурни и стратегически абсолютно неизгодни за България, а от друга – правени без кръчмар, те са реално неизпълними. Затова най-добре е българското управление да се концентрира върху друго – например да въведе механизми, които да накарат тукашната туристическа индустрия не да чака някой да и доведе клиентите за ръчичка, а да ги примамва с реални примамки. Също – да построи всички газови връзки, които трябваше да са построени отдавна и да започне да купува и разпределя газ по реални договори и реални цени от нови източници – не по измислени договори и цени, които раждат само корупция и политическа зависимост от Русия. Иначе управлението в България ще продължи да открива студената вода, докато опитва да измисли топлата. И ще продължи да обвинява за това Турция, Таджикистан или езерото Танганайка.

Забележка:
Всички читатели, които, освен от политика, се интересуват и от литература, могат да намерят нови и интересни текстове на другия ми блог – Оксиморонният свят /написано в Гугъл/ или на адрес http://www.passenov.wordpress.com