Днес попаднах на един много интересен сайт… Създателите на RoadsToRome приемат доста буквално идеята, че всички пътища водят до Рим и създават софтуер, който проследява всички пътни артерии и тяхното ползване до дадена точка. Аз от своя страна вместо Рим използвах най-големите градове в България с население над 100 000 жители, а именно София, Пловдив, Варна, Бургас, Русе, Стара Загора и Плевен и извадих карта на това докъде може да се стигне от техния център за 30 минути (максимумът, който системата позволява).

Да започнем със столицата ни, София. За половин час можете да стигнете до Сливница, Безден, Царичина, Владо Тричков, Кремиковци, Горна Малина, Доганово, Габра, Русамска ливада, яз. Пасарел, Кладница, Железница, Клисура и Хераково, както и до входа на Перник. Освен това, можете да захванете и трите магистрали: АМ Хемус (ще стигнете до Витиня), АМ Тракия (до Вакарел) и АМ Струма (до Старо село).

Следва древният и вечен Пловдив:

До Пазарджик няма да ви достигнат едва няколко минути, но за сметка на това Асеновград, Перущица, Стамболийски и Съединение са на половин час път или по-малко. От центъра на Пловдив за половин час можете да достигнете и до
Поповица, Милево, Богданица, Болярци, Козаново, Мулдава, Бачково, Куклен, Руен, Гълъбово, Цар Калоян, Извор, Храбрино, Куртово Конаре, Ново село, Говедаре, Мало Конаре, Гелеменово, Черногорово, Малък Чардак, Царимир, Калояново, Черноземен, Раковски, Секирово и Болярино. Ако хванете АМ „Тракия“, след 30 минути от центъра на Пловдив ще сте до Динката на запад и Опълченец на изток.

Да вземем и центъра на морската ни столица, Варна:

Благодарение на магистрала „Хемус“ можете да стигнете чак до Каспичан и Нови Пазар, а благодарение на магистрала „Черно море“ – до Звездица. 30-минутните граници на Варна минават и през Аспарухово и Зеленика (без Галата), местността Св. Никола (без Св. Константин и Елена), Виница, Куманово, Кавакдере (без Орешак), Яребична, Въглен, Изворско, Любен Каравелово, Новаково, Водица, Засмяно, Войводино, Вълчи дол, Добротич, Михалич, Доброплодно, Калугерица, Невша, Венчан, Провадия, Житница, Царевици, Юнак, Аврен и Константиново. Белослав, Девня и Повеляново, разбира се, влизат в така заформилото се кръгче.

А сега – Бургас, градът на трите ленти:

Лицата в Бургас могат да достигнат в рамките на половин час до Айтос, Поморие и Созопол, както и до Ахелой, Каблешково, Черно море, Рудник, Миролюбово,  Равнец, Проходска, Извор, Крушевец, Росен и Равна гора. Ако хванат магистрала „Тракия“, ще стигнат някъде до разклона за Вратица в рамките на 30 мин. Батките обаче ще могат да достигнат и до Несебър, Равда, Ливада, Тръстиково, Зидарово, Трояново, Равадиново, Веселие, Ново Паничарово и Средец.

Русе, речната ни столица:

От центъра на дунавския град можете да стигнете до Две могили, Тръстеник, Мечка, Кошов, Иваново, Божичен, Красен, Щръклево, Нисово, Писанец, Ястребово, Семерджиево, Ново село, Долно Абланово, Просена, Николово, Сливо поле, Мартен, Сандрово и повечето части от ПП „Русенски лом“… С повече късмет и минимално чакане на Дунав мост, ще можете да влезете в Гюргево, Румъния и дори да достигнете 1/3 от разстоянието до Букурещ, Гостину, Виеру и Слобозия.

Стара Загора, най-перпендукулярният град в България:

От центъра на Стара Загора можете да достигнете до автомагистрала „Тракия“, както и до Ракитница, Могила, Змейово, Борилово, Малка Верея, а също така и до р. Коленска и р. Банинска (малко преди разклона за Пряпорец).

И за финал – Плевен, д’ге:

От Плевен за половин час се стига до Долни Дъбник, Долна Митрополия, Къртожабене, Дисевица, Бохот, Гривица, Върбица и Буковлак. По пътя към Ловеч ще достигнете разклона за Ралево, а по пътя към Русе – малко преди разклона за Пордим.

След първото шеметно пътуване и приключения в Горната земя в “Мина, магиите и бялата стъкленица”, Мина и близнаците Янил и Китан са отново са се върнали в училището за надарени деца „Седем музи” в Балчик, но определено не ги свърта на едно място. Децата имат проблеми с училищно насилие. Бащата на Мина, Бран, е изчезнал,...

Снимките на филма „Възвишение„, адаптация по едноименния роман на Милен Русков, започват през януари и ще продължат през цялата 2016 г., съобщава „Дневник.bg”. Работата по филма започва след като романът беше успешно адаптиран за сцена от Иван Добчев и Александър Секулов в Пловдивския театър през 2014 г. В главните роли тогава влязоха Бойко Кръстанов и...

Константин Трендафилов е творчески директор на голяма рекламна агенция, с немалко международни и местни награди зад гърба си. По-известен обаче е като създател и автор в „Мърлявия блог на един спретнат човек“ – пространство за авторската му проза и поезия, засега неиздадени, но предвид голямата му публика, сигурно е само въпрос на време да се случи....

На специална церемония в Литературен клуб „Перото” утре, 15 декември, от 18:30 ч. ще научим коя е любимата книжарница на българите за 2015 година. Събитието ще постави финала на втория национален конкурс „Моята любима книжарница”, организиран от сдружение „Всичко за книгите”. На 11 декември приключи гласуването в състезанието, като своя вот дадоха хиляди читатели от...

През почивните дни бях засипан със статии и молби за коментар на съобщения от рода "Русия с исторически пробив в ядрената енергетика Реакторът с бързи неутрони БН-800 произведе първите количества електроенергия за руската енергийна ...

„Такова животно нема” е вероятно най-известният виц за Вуте, който отказал да повярва на очите си, виждайки за първи път жираф. Тази фраза отдавна е банализирана. Вицът обаче не може да накара чужденец да се засмее, освен ако не знае що за животно е Вуте. Иначе звучи абсурдно, но не и смешно защото не всеки абсурд е смешен.

В същата роля се набутва Борисов с днешното си възклицание, че не можел да възприеме ДСБ като опозиция, защото до вчера си били „първа дружба”. Видно е, че владее комунистическото изкуство на окепазяването на непослушните чрез отказ да ги признае за различни от себе си. Обаче става за смях с проявата на висша форма на нарцисизъм, която не му позволява да повярва, че някой „вече” не го обича. Толкова сладък, мил, добродушен, интелигентен, обаятелен ерудит и финяга е, а пък да не го обичат (вече)! Амчи такова животно нема!

Всъщност става дума за тежка форма на политическо опияняване (от успехите, както би казал др. Сталин, кумирът на ментора му Путин). То води до другата анекдотична ситуация, при която препилият до пълно оглупяване мъж претендира да знае по-добре от жена си, че това не са нейни деца, заявявайки по този начин, че преценката й за неговото пиянство не е вярна, щом дори не знае, че не тя е родила точно тези деца.

Няма да се учудя обаче, ако Борисов продължи с компроматите за “дружбата си” с ДСБ по начин, по който се държат изоставените брачни партньори с претенция за неотразимост на собствения си чар и да започне да разказва пикантерии от спалнята. Правил го е вече. Например припомни веднъж по адрес на Иван Костов, който беше проявил слабостта да занесе букет на обездвижения със счупен крак след едно мачле софийски кмет Бойко. В пристъп на йезуитски гняв по политически причини по-късно Борисов разказа този епизод и събра овациите на всички долнопробни човечета, които харесват малките мръсни историйки, разказани от някой простак.

Някои простаци пускат за отмъщение разголени снимки на довчерашните си приятелки, а други , като Борисов, използват богатия опит на комунистите и кагебистите, които ехидно наказват “предателите” с подмятания за това колко предани на партията и на КГБ били изоставилите ги някогашни другари ( каквито впрочем- да вметна заради острата аналогия – точно от ДСБ не са били спрямо Борисов).

Извън вицовете обаче трябва да се извлече една поука: не се доближавайте до Борисов, ако не искате някой ден да се похвали, че ви е изнасилил с ваше съгласие и нямате начин да се изчистите от клеветата. Моя милост се придържа към това поведение от първия миг на запознанството си с този човек – не защото съм много умен, а защото той е много елементарен за разчитане.

Share on Facebook

Александър Шпатов е едно от най-свежите и разпознаваеми лица на съвременната българска литература, любим автор и приятел на нашия екип. Този декември Шпатов публикува в едно издание „Том 2.0„ – преработените и редактирани разкази от първите си три книги „Бележки под линия“ (2005), „Разкази под линия“(2008) и „Календар с разкази“ (2011). В деня на премиерата на сборниника „Том...

Панаирът на книгата е едно от най-чаканите събития за всички книгомани – НДК буквално прелива от хора дошли на лов за книги. И винаги, ама винаги сред тях има и такива, които пускат реплики, достойни за сравнение с бисерите на кандидат-студенти. И тази година няма да пропуснем да ви позабавляваме, благодарение на споделените от главния редактор...

Продукти за 4 порции:
4 питки/земели
2 яйца
150г сирене
100г кашкавал
1 домат
1с.л. краве масло

Приготвяне:
Това са едни много приятно топли сандвичи, производни на филийките със сирене и яйца. Разделям питките на две. Намазвам с краве масло. Разбивам яйцата. Добавям натрошено сиренце и рендосан кашкавал. Почиствам и измивам домата. Режа на ладии. Слагам по ладийка доматче над масления слой на хлебчетата. Върху него нанасям разбитата яйчена смес. Пека само на горен реотан. След като сиреновия слой придобие златистокафяв вид, изключвам фурната. Изваждам топлите сандвичи. Поръсвам със шарена сол. Поднасям с фреш или топла напитка.

България: тежкият живот на самотните деца

Реших го – признавам си прегрешенията, които досега тайно съм вършила с книгите, пък да става каквото ще. Ще бъда напълно откровена и ще споделя някои мои навици, които книжните пуритани може би ще сметнат за възмутителни и непростими, но аз не бих могла да се откажа от тях, а и не искам. А обобщеният...

ОТВОРЕНО ПИСМО до министър-председателя на България относно подмяна на съдебната реформа

МАТ’РЯЛ ЗА РАЗМИСЪЛ В МОМЕНТ НА РАЗМИСЪЛ:

Обикновено хваля Борисов и с това правя голямо изключение от критичната маса български журналисти, които никак не си поплюват с храбрите критики към нашия магистрален пръв партиен и държавен ръководител. Този път обаче съм намислил да го разкритикувам градивно веднъж и аз.

Абе, др. Борисов, къде блееш, че оставяш унгареца Орбан да те бие на твой терен? Не беше ли ти първият, който построи бодлива ограда по границата срещу озверелите мигранти, спасявайки България, Европа и света от Третата световна война? Не стига, че унгарецът ти открадна шоуто, но и на бизнес го е обърнал, докато за теб остана ролята на гид за британски туристи покрай бодливата атракция.

Вярно, че Виктор означава “победител”, но и Бойко е задължаващо име, нали!

Пиша с патриотична болка тези редове, научавайки ядно, че Орбан е превърнал производството на бодлива тел в изгодна далавера. Фабриката му за бодлива тел е знаково позиционирана в един затвор ( обичам „знаковото”, „позиционирането”, „стартирането” , „адресирането” и прочее думички от българския новоговор).

В един телевизионен репортаж показаха от унгарския затвор как листове ламарина в миг се превръщат в режеща бодлива тел за естествените нуждите от самоизолация на всяка уважава себе си държава. Щрак, щрак, щрак- като преса за банкноти! Глас зад кадър завистливо съобщи, че фабриката се задъхвала от многото поръчки и се наложило Унгария да внася ламарина.

Виктор Орбан е сбъднал мечтата на истинския капиталист- предприятието му да се задъхва от поръчки и той да се бори с всички сили да отговори на огромното търсене. Малко е търсенЕ една цивилизована държава да се хвали с подобни затворнически успехи, но карай да върви- който ти гледа сантиментите. Битка за оцеляване в нашия конкурентен свят е това!

А тук Бойко какво прави при тази благодатна конюнктура? Рита топка пак…

Понеже явно пазарът вече е превзет от находчивия му унгарски колега, предлагам на Борисов да си спомни доброто старо сиво време в СИВ, когато имахме отлично сътрудничество с унгарските братя ( и сестри). Те произвеждат днес бодли, ние пък си имаме от край време доста прасета, особено диви.

Що да не се кооперираме и да излезем на пазара с унгарско-български хибрид „бодливо прасе мобилен граничар” от ново поколение. Пък да им спретнем една хибридна война на мигрантите първо по нашите граници, а после и навсякъде друга. От нас глиганите, от тях бодлите. Марка „Глиганьо Буда(пеща)”.

Борисов трябва да поръча поръчката да бъде спечелена от Пеевски, но не заради това, което си помислихте, а за да може бодливото прасе най-пълноценно да се тиражира ( да не се бърка с транжира) от специалиста по прилагане на прогресивния унгарски автократичен опит у нас Георги Марков.

Освен всичко останало, така ще преобърнем представата за глигана като най-нещастното животно на света ( защото жена му е свиня, при това дива).

България води европейската класация за най-умърлушена нация,кретаме на опашката в света според индекса на усещането за щастие. Унгарците пък са световни шампиони по самоубийства. Време е да се усмихнем заедно, ако сме в състояние да се посмеем над себе си.

Share on Facebook

Наречете го лична суета, но обичам да получавам потвърждения на констатациите в анализите си от самите субекти на разсъжденията ми- при това само часове по-късно, след като съм ги публикувал.

Едва ли Цветан Цветанов, изявил се като архитект на интригите за катализиране на интригите срещу ДСБ сред реформаторите и извън тях, е запознат със статията ми, публикувана от снощи. В нея посочих, че БСП тичат на помощ на ГЕРБ в момент на изпитание, когато се появи заявка за дясна опозиционна алтернатива на Борисов. За целта столетницата се „сети” изведнъж да поиска вот на недоверие на правителството и то тъкмо за здравната реформа, с което услужливо да постави в неудобно положение новите десни опозиционери в парламента.

Ето че тази сутрин интригантът Цветанов едно към едно потвърди моето обосновано предположение. В интервю за Нова телевизия той тържествуващо постави въпроса как ли ще гласуват Радан Кънев и останалите депутати от ДСБ, ако БСП внесе вота за недоверие за здравната реформа.

Както се вижда, „най – случайно” другарите от двата отбора на Москва се допълват и подкрепят тактически заради стратегическата цел да не допуснат да бъде застрашен монополът в дясното пространство на един толкова удобен за Кремъл „десен” премиер, като Борисов .

Сговарянето зад гърба на клиентите за тяхна сметка от търговците и производителите на стоки и услуги се нарича картел, който се преследва от закона ( там, където той се прилага). А сговорът зад гърба на избирателите между уж противопоставени формации , от които публиката очаква здравословна конкуренция в полза на обществото, е престъпна фалшификация на самата демокрация.

Ето за такива престъпления трябва да има съд. Съдебният фарс със скъсаните чорапи на Живков или с апартаментите на Цветанов цели профанизиране на въпроса за справедливостта, служейки всъщност за параван, зад който се крият истинските големи престъпления.

Фактът, че тези мащабни измами се вършат пред очите на всички, ги прави престъпления, извършени с особена дързост. Само че кой да накаже престъпниците? Избраният от тях главен прокурор също участва в далаверата по отклоняването на вниманието. Видя се вчера как „прогледна внезапно” за корупцията в митницата със зрелищна акция по арестуването на цяла смяна митничари на Капитан Андреево. С това демонстрира събудена ефективност, за да отбие упреците към себе си и така да помогне на политическите си родители да раздават шамари на „непослушните” момчета от новата дясна опозиция, която си позволява да се съмнява в ефективността на прокуратурата.

Някой ще каже, че няма доказателства за такъв троен съюз между ГЕРБ, БСП и прокуратурата. Така е, няма. Омертата не допуска пробиви. Можем да съдим само по онова, което ни показват, включително, за да ни стряскат с нахалството на своята демонстративна недосегаемост и да си налягаме парцалите, защото е ясно, че справедливост не можем да очакваме от такава сговорна дружина.

За големите далавери в бедната ни България никога не се намират доказателства и въпреки това знаем единодушно, че ги има, макар извършителят да си остава „неизвестен”. Не си правя илюзии той да бъде арестуван, но поне обръщам внимание, че е на свобода и че от него трябва да се пазят наивниците, повярвали на гербавото шоу в Десниленд.

Share on Facebook

Всяка книга, за която прочета, че предстои да бъде филмирана, винаги представлява интерес за мен. Правата за филмова адаптация на романа „Гадна работа на улица „Гансън“ (изд. „Бард“) вече са закупени. За участие в проекта са проявили интерес Джейми Фокс и Леонардо ди Каприо. Дотук звучи интересно, нали? Да видим за какво всъщност става въпрос. Американският автор С.Грег...