Мархаба, конектор

При толкова много плява, задръстваща информационния поток, едва ли са много зяпачите на брега на тази буйна река, които биха отделили водещата новина от днешното посещение на турския премиер Ахмет Давутоглу в София. За мен тя е направеното от него съобщение за изграждането на интерконекторна връзка за снабдяване на България с азербайджански газ.

 

Точната формулировка би трябвало да бъде „подновяване” на усилията по изграждането на тази връзка, които бяха рязко прекратени без никакво смислено обяснение преди три години след едно посещение на премиера Борисов в Анкара. На 19 и 20 май 1912 г. имаше общо заседание на правителствата на България и Турция в турската столица ( някои запомниха само онова “махаба аскер”, с което Борисов поздрави в Анкара почетната рота) , на което беше подписан нищо незначещ меморандум за въпросния интерконектор. Както се оказа, смисълът на яловия документ е бил по-скоро да бъде спряно изграждането на алтернативата на руския газ.

 

Меморандумът е трябвало да бъде подписан по-рано и на по-ниско ниво от министъра на енергетиката Трайчо Трайков. Той беше моторът на споразумението, но беше внезапно уволнен седмици по-рано. Борисов сервира на публиката доста пошлата лъжа за уволнението му- бил се пекъл на плажа в Катар, вместо да организира презентацията за възможностите да се инвестира в България.

 

Запитан за истинската причина да бъде премахнат от кабинета толкова скандално, Трайчо Трайков многозначително намекна, че тя трябва да се търси в „снеговете на Сибир”, а не в „пясъците на Катар”. Намекът за дългата ръка на Москва ( колкото и да клиширано да се каже това) беше прозрачен като тънкия лед , по който Борисов лавира между евроатлантическите ангажименти на България и проруското задкулисие.

 

Сега обаче Борисов изведнъж се разбърза. Иначе е „цар” да бави топката в полза на руските енергийни проекти, а след като повече не може да протака, да ги закрива и да се хвали с това. В рамките на броени дни се удари в гърдите за пробив в отношенията с Гърция за изграждането на отдавна брадясалия газов конектор, а днес, както се вижда, размрази и турската алтернатива за снабдяване на България с газ.

 

Пита се в задачата: възможно ли е пречката тези пробиви да се осъществят отдавна да е плод на турско-гръцки „заговор” срещу България, към която Анкара и Атина да не искат да транзитират газ, за да ни е зле? Или общото кратно ( и в този случай) е руският натиск върху Борисов от страна на негови ментори, като лицето на руската енергетика у нас лицето Валентин Златев?

 

Отговорът може би знае днешният министър на икономиката Божидар Лукарски по семейна линия, щом съпругата му е пиар на Златев ( и Лукарски най-случайно се оказва на точно този пост в това правителство на Борисов). Но не вярвам да сподели с нас истината.

 

Налага се сами да я разравяме плявата, от която все пак покълва полезното зърно под формата на интерконекторните газови алтернативи на руския газов монопол, чиято тежест намалява по геополитически причини извън компетенциите и „заслугите” на Борисов. Благодарение на срива на рублата и на руското влияние върху лакомите корупционери в региона. България все пак се оказва „побутната” в правилната посока ( по израза на американския посланик Байърли от негов доклад) въпреки спирачките на руското енергийно лоби, за което познавачът на това задкулисие Илиян Василев написа миналата седмица, че има решаващо влияние върху решенията на Борисов.

 

Въпреки това на Борисов му се наложи да се провикне от София” “мархаба конектор”.

Share on Facebook

Share on Facebook

Прочети цялата новина http://ivo.bg/2015/12/15/%d0%bc%d0%b0%d1%80%d1%85%d0%b0%d0%b1%d0%b0-%d0%ba%d0%be%d0%bd%d0%b5%d0%ba%d1%82%d0%be%d1%80/

Свързани новини: