Класация на Ozone.bg/kniga–za–teb – 7 декември – 13 декември 2015 г. 1. Дневник от панелните блокове, Никола Крумов, Пощенска кутия за приказки 2. 50 места, които да посетите в България през 2016 г., Колектив, Пейка БГ 3. Отвъд разлома, Питър Уотс, Deja Book 4. Петата купа, Дан Симънс, Сиела 5. Хари Потър и Философският камък (илюстровано...

За втора поредна година софийският Книжен център Greenwich победи в конкурса „Моята любима книжарница“ след едномесечно гласуване на над 9000 читатели. В надпреварата се включиха 180 книжарници от цялата страна, а най-любимата сред тях бе обявена във вторник в литературен клуб „Перото”. Собственикът на Greenwich Виктория Бисерова получи от изпълнителния директор на НДК почетна грамота и ваучер за...

ГАТАНКА: Опитайте се да определите точно, колко е текущото производство на електроенергия в България, като наблюдавате съответният индикатор в интерактивната платформа Енергетиката на светло, нарочно платена, създадена и публикувана във ...

„Никой не заслужава да надживее мечтите си…“ Младият португалец Педру Шагаш Фрейташ е писател, журналист, рекламен редактор и лектор в областта на самочувствието, лидерството и life management. Новата му книга „Обещавам ти провал“ набира огромна популярност. Издадена е на български език, благодарение на издателство “Софтпрес“. „Обещавам ти провал“ е книга, която наистина обещава. Гарантира ви доза усмивки,...

Така би следвало да изригне в лицето на премиера Бойко Борисов новоизлюпеният опозиционер Радан Кънев, който занимава с неподредените си мисли целокупният български народ вече няколко дни подред и краят не му се вижда. Защо, обаче, праве...

Продукти за 4 порции:
За гъби с ориз:
1 ½ ч.ч. ориз
6- 7 пресни гъби
1ч.л. сол
бялата част на стрък праз лук
1с.л. машерка

За млечен сос:
1ч.ч. прясно мляко
2- 3 топени сиренца
½ ч.ч. вода
1с.л. краве масло

Приготвяне:
Гъбките с ориз са популярно ядене сред кулинарните среди. Може да се поднесе печено, на тиган или готвено със сос. На мен ми напомня за топлото лято и планината. Романтика е да си набереш пресни гъбки в гората, а после да ги опечеш във фурната заедно с оризец и свежа мащерка. След това каниш приятели и хапвате от вкусотията. Приятни летни спомени, които ме топлят в зимните вечери!
За днешния ми ориз си имам пресни печурки, праз и млечно – сиреново сосче. Накисвам ориза във вода. Измивам гъбките и лука. Използвам само бялата част на праза. Известно е, че тя е по- крехка. Наситнявам. Гъбите режа надлъжно на две или три. Разпределям всички продукти в тава. Поръсвам равномерно сол и мащерка. Поливам мазнина и две, чаени чаши топла вода. Пека на умерена фурна, петдесет минути. В метална касеролка наливам прясно мляко и вода. Поставям съда на включен котлон. Оставям да поври, около двадесет минути. Послед добавям сиренцата, сол и краве масло. Пробърквам и оставям сосчето да посгъсти. Поднасям печен ориз полят със сосче. Много приятно ухае и е засищащо за зимно ястие, дори и без месо.

Не знам откъде да започна. Може би оттам, че съм силно развълнуван след края на „Другата ръка“, публикувана от издателство „ICU“. Всъщност това изказване не е съвсем коректно – бях развълнуван почти през цялото време, докато следях историята, написана от Крис Клийв. По жестоката си документалност книгата напомня за тежката атмосфера в „Непорочните самоубийства“ на Джефри...

Започваме още едно пътуване с мотор през Карпатите – този път моторът е на Борислав. Предишния път стигнахме Кирлибаба, днес поемаме към Клуж.

Приятно четене:

Есенна Румъния

част втора

Към Клуж

Неделя.

Кирлибаба – Бирсана – Клуж Напока,

375 km

На сутринта не бях първият, измъкнал се от палатката.

Този път имах малко повече късмет с изгрева, при все че Слънцето така и не пожела да се покаже напълно иззад облаците от отсрещната страна.

Закусихме с домакините си, събрахме багажа и потеглихме към

прохода Прислоп,

до който бяхме толкова близо

Оказа се поредното

изключително красиво място в Карпатите

Същевременно и поредното доказателство в защита на тезата, че трябва да се кара само по светло. Особено по непознати места, където може да има такива спиращи дъха гледки.

роходът съединява историко-географските области Марамуреш и Буковина през планината Родна, част от Източните Карпати.

Най-високата му част е на 1416 м.н.в., където е разположена и тази църква.

Оттам започна спускането ни надолу към

област Марамуреш

И докато едни спираха, паркираха и слизаха от мотора за едната снимка,

други го раздаваха далеч по-лежерно.

Почти неусетно наближихме и първото градче от тази страна на прохода –

Борша

Тук видяхме първата от, както впоследствие се оказа, многото дървени църкви в областта.

А това именно е църквата в Борша – първата, чиито координати имах, и които между другото се оказаха доста трудни за откриване.

А църквата бе много лесно забележима, когато се минава по главната улица на града. След като паркирахме и прекрачихме дървените й порти, ни посрещна хорово пеене от съседната, далеч не толкова дървена църква.

А ето я и църквата отблизо.

Когато застанахме пред нея, се появи и отговорничката ѝ, която донесе ключ и ни покани да я разгледаме отвътре.

Влизането наистина си заслужаваше.

Един малко по-различен ракурс на църквата отвън:

Следващата позиция в списъка ми бе заел паметникът на героите на градчето Мойсей.

Кой знае каква информация за този монумент не успях да намеря,

Но пък изглеждаше достатъчно впечатляващ, за да му отдадем дължимото внимание.

По-нататък ни очакваше поредната надървена църква, а именно тази във

Vișeu de Mijloc

Покрай пътя нататък попаднахме и на още една…

И кой каза, че с навигация не можеш да объркаш пътя!? Малко след тази снимка така се бях улисал, карайки по увлекателния път, изпълнен с плавни завойчета, че впоследствие се оказа, че съм пропуснал отбивка. Както и да е, обратен завой и газ наобратно.

Вече пътувахме към

манастира Барсана –

една от най-интересните забележителности по маршрута ни.

Той е построен изцяло от дърво в посткомунистическите години на мястото на църква, изоставена през 1970-та година

С течение на времето комплексът се е превърнал във важна културна и религиозна атракция. Освен това на територията му се намира и 56-метровата църква, считана за най-високата дървена постройка в Европа

Неслучайно комплексът е включен в списъка на ЮНЕСКО със световното културно наследство (неслучайно на Варг Викернес от години му отказват виза за Румъния

След разглеждането на всичко това и хапването на две бързи пирожки,

потеглихме към Клуж Напока

Много скоро, обаче, стигнахме до една от онези временни (жълти) табели, сочеща Байа Маре надясно, но според навигацията бе наляво, така че не му мислих много.

Малко по-нататък, след като подминахме Мара, се оказа, че проходът нататък е затворен. Даа, явно е имало причина за онази табела Ако нямаше човек в кабинката до бариерата, щях лекомислено да я заобиколя, поне за да видя какво става нататък. Експеримент, който рядко е водил до нещо добро, но – все пак. Така или иначе такъв човек не липсваше – да говори английски, обаче, дори не се и надявахме, предвид възрастта му. Аз пък все още не говорех румънски, въпреки възрастта си. Криво-ляво се разбрахме, че сме сами, т.е. не караме в група от няколко мотора, така че с малко увещаване от наша страна вдигна бариерата и ни пусна да продължим нататък.

Километър след това се оказа, че няколко метра от дясното платно бяха пропаднали, така че течаха ремонтни дейности. Или поне така си помислихме.

Малко след това, докато изкачвахме наклона, започна лек дъждец. Не се замислих въобще – беше ясно, че ще ни вали, но не знаех, че ще е толкова скоро. Докато отбия встрани и спра, дъждът започна да се излива над нас, а докато извадя дъждобраните от дисагата, бе променил не само интензитета, а и агрегатното си състояние!

В моменти като този естествено, че далеч не ми е до вадене на апарата и снимане, но поне Алиса ме отсрами

Вир-вода, но поне екипирани, продължихме нататък.

Там вече разбрахме и реалната причина пътят да е затворен. Преасфалтираха нацяло прохода, а асфалт бе положен само върху едното платно.

Даа, тук определено не ни бе скучно. По друг начин казано – fun times ahead

Ениуей, преминахме прохода и продължихме към Клуж под диригентството на капките ситен есенен дъждец, разбиващи се в слюдите на каските ни.

Преди това, обаче, искахме да минем покрай

замъка Банфи,

който отстоеше само на няколко километра встрани от основния ни маршрут.

И докато едни паркирахме пред портите му, други си намериха компания в лицето на този пухчо.

На снимките, които бях гледал предварително, “замъкът“ не изглеждаше много впечатляващо, но все пак очаквах нещо малко по-различно

А това бе артистичният начин на есента да напомни за себе си.

Около 19 часа най-после пристигнахме в

Клуж

Времето отдавна не беше с нас, освен това не бях проверил докога работи етнографският музей. Оказа се, че е до шест, така че бяхме закъснели само с един час Запътихме се към мястото, откъдето знаех, че има панорамна гледка към града, но заваля отново и не успях дори да снимам. Така или иначе продължихме към следващата забележителност, а именно

църквата Свети Михаил

Това е втората по големина църква в Трансилвания, след Черната църква в Брашов. За сметка на това 80-метровата ѝ кула е най-високата в областта. Гледайки снимката на Алиса, направена в движение, ме хваща яд, че не успяхме нито да я разгледаме отблизо, нито да направя някой по-интересен кадър, но такъв ни бил късметът.

Следващата забележителност, покрай която също минахме транзитно, бе Кулата на Тейлър, намираща се на южния ъгъл на крепостта. Вече се бе стъмнило напълно, така че дори не сме снимали.

Бяхме достатъчно изморени и мокри и съответно премръзнали, за да преминем към нов етап от живота си – а именно този, белязан от търсенето на някое мотелче.

След кратки перипетии намерихме своето място, където паркирахме мотора във вътрешния двор до няколко KTM-а с по-нестандартни регистрационни табели като “MY ADV”, “MY KTM” и една, която не ми говореше нищо.

Очаквайте продължението

Автори: Борислав Костов

Снимки: авторът

Други разкази свързани с Другата Румъния – на картата:

Другата Румъния

Още пътеписи от близки места:

1. Мукачево в Украйна и Клуж-Напока (2 част На по бира в Карпатите или до родното място на Анди Уорхол)
2. Есенна Румъния (1): През Карпатите
3. Проходът Трансалпина (Из Карпатите на мотор – 4 част)

Руската дума „путаница” е по-подходяща от българския й превод „бъркотия” за ставащото в главите на путинистите, които вчера славиха името на Путин в центъра на София.

Путаница явно цари и в българските медии, които упорито продължават да наричат путинолюбците у нас „националисти”, без да уточняват, че става дума за руски шовинисти, дефилиращи с руски знамена и т.н. георгиевски лентички, уголемени до размерите на транспарант начело на атакисткото сборище.

Имам една молба към въпросните медии. Ама наистина молба- нямам как да „изисквам” от тях. Моля ги да запомнят и съхранят кадрите със скандиранията „Путин, Путин” от вчерашния „националистически митинг” в София на 15 декември 2015 г. и да ги излъчат отново в деня, когато руският народ принуди своя душманин да напусне властта. Този ден няма да е много далеч.

Дано и аз да съм на линия да им напомня молбата си ( ако пък не съм , а съм примерно в болница, такова излъчване би било нещо като колегиално поднасяне на съжаления във връзка с „нещастния случай”). Защото не е много сигурно, че дотогава няма да се развитие до своето логично продължение онова, което всекидневно ми се случва по софийските улици в пряк сблъсък с човекоподобните ми сънародници, налитащи на бой от позициите на руски шовинисти в момента, когато ме разпознаят.

Само през вчерашния ден ми налетяха два пъти посред мрачен ден в центъра на столицата. Ами ако беше нощ и не беше в оживения център? Апотеозът на агресията се разигра на метри от вратите на Министерството на отбраната, откъдето минавах случайно в момент, в който към жълтите павета явно се стичаха мутрите на митинга на „Атака”.

Ако от гордост бях приел предизвикателството за бой от страна 150 килограмовата мутра, която ми предлагаше любезно да ми навре главата да не казвам къде ( това не е ли заплаха с убийство?), вероятно сега нямаше да мога пиша тази глупава реплика.

Да, глупава е, защото да спориш и да се бориш с глутница, която разбира само от силата на физическото превъзходство, е глупост. Но пък е глупост по принуда, проявявана при неизбежна самоотбрана, каквато практикувам по единствения възможен начин – като отстъпвам всеки път, когато ме псуват, проклинат, храчат и предизвикват с надежда, че ще им дам повод за саморазправа. Ами ако поне веднъж реша да не преглъщам унижението на отстъплението?

Случката с мутрата със сигурност е записана от камери -няма как да няма такива край входа на Министерството на отбраната. Ако имаше начин мутрата да бъде разпозната със съответните данни, бих завел дело за заплаха с убийство от ИЗВЕСТЕН ИЗВЪРШИТЕЛ или както там би го формулирал един адвокат. Но с поредния неизвестен извършител не ми се занимава, за да не радвам самодоволните неизвестни извършители със своята безпомощност.

За всеки случай – весели празници ви пожелавам и нищо не обещавам.

И тъкмо се чудех дали да поместя снимка от митинга, ето че един от човекоподобните са появи с алтернативно предложение за илюстрация към текста със следното съобщение в ivo.bg:

А ето и снимка на мутрата Илиан Иванов Куманов (vinety81
телефони: 042 640 963,087 850 3666
адрес:6002 , Стара Загора, улица „Братя Жекови“ 62, улица „Братя Жекови“ 62, вх.А, ап.34 ), написала горната гадост

Share on Facebook

Заблуда първа:

1. Не е честно!

Изт: memegenerator.com

Никъде не пише, че ще бъде честно! Даже учителките не си правят труда да те убеждават в подобни глупости вече. А реалността го затвърждава всеки ден: Готините момичета си падат по гамените. Имаш богати родители, имаш нови маратонки и айфон! Който има крава, пие мляко! Не знам къде се е породила заблудата, че трябва да бъде честно. Като гледате естествения живот в Саваната по Нешънъл джиографик, прави ли ви впечатление някъде да присъства чисто човешката, социалистическа идея за честност и равноправие? Ми не ви прави, защото нея я няма! Няма я по тази телевизия, няма в това предаване, няма я и в Предаването на Живота! Женските са винаги на разположение САМО за най-силния мъжкар. Единствено той прави секс, останалите карат на чекии. Или на животинския им вариант. Женските предпочитат да се редят на опашка при Него, вместо да пускат на лузърите. И само Главният яде. Първи. Гладните чакат! Ако остане. Колкото и да са измършавели. Именно, защото са измършавели! „Където е текло, пак ще тече“. Да не би да е по-различно, когато ви разпределят бонусите по Коледа? Според йерархията? Честно ли е някой в Ню Йорк да вземе 20 милиона, а вие – двеста лева? При положение, че сте от един и същ прайд? Има ли разлика, че го наричате „Холдинг“? Да не би в хуманното, човешко общество да са по-различни правилата?

Решението:

Понеже съм готин, към всяка заблуда ще ви давам и по едно решение. А решението в случая е да бъдете честни към себе си. Да не си поставяте сами изисквания, които не можете да изпълните. Да не си поставяте сами срокове, които не можете да спазите. Бъдете честни към себе си. Знайте си границите. Знайте си и възможностите. И действайте според тях. Винаги давайте шанс на случайността, но не повече от 0,0000000001 процента. Само така ще реалзиирате пълния си потенциал! Някой би казал, че това е да ограничаваш таланта! Но въпросът ми е: дали наистина има талант? И, ако има, дали той е насочен в правилната посока? Дали не бачкате тази работа само заради заплатата на пето число? Ако е така, значи Животът е бил честен към вас. Превежда ли ви заплатата на всяко пето число? Превежда ви я! Но вие не сте били честни към Живота, когато сте подписвали трудовия си договор! Искали сте нещо друго, а сте приели първото, което са ви подхвърлили. Защото ви е било страх. Подчинявате ли се на страха, ще живеете в страх, подчинявате ли се на страстта, ще живеете страстно, но не дълго. Не казвам, че вариант А) страхът или вариант Б) страстта са правилните решения. Настоявам само да бъдете честни към себе си. Дължите си го. Никой друг не ви е длъжен. С нищо. Което води към:

Заблуда втора:

2. Жертва съм на обстоятелствата!

Изт: ajmahari.ca

Презирам хората, които са жертви. Не заради тяхната слабост, а заради тяхната алчност. Та нали жертвите са тези, на които всеки трябва да обръща внимание, с чиито особености и капризи всеки трябва да се съобразява! В крайна сметка, жертвата е невинна заради изборите, които е направила! Но ние сме жертвите, които трябва да се съобразяват с нея. Да й угаждат. От гузност. Че не сме на нейното място! Fuck that.

Решението:

Вижте Стивън Хокинг – пише научни трудове по астро-физика само с мигане на клепача, защото е единственото нещо, което може да движи от цялото си тяло. И е Нобелов лауреат. Не заради клепача, човекът просто е новият Айнщайн! Ако сте склонни да го съжалявате, значи заблуда втора тече в кръвта ви – вие сте жертва на обстоятелствата. Остава само да се появяват подходящите обстоятелства. А те няма да закъснеят. Поемете отговорност за краткия си живот и го изживейте като герои, мама му стара! Дори целият свят да е настроен срещу вас, ще живеете максимум 90-100 години, които, в съпоставка с Цялото, са си направо едно нищо… Какво толкова имате да губите? Което ме навежда на:

Заблуда трета:

3. Допуснах непоправима грешка!

Изт: reversepoetry.blogspot.com

Няма непоправими грешки. Точка по въпроса! Миналото е толкова недосегаемо, колкото и онази ученичка, която сте искали да опипате, преди да умре през лятната ваканация в ужасна катастрофа, но не сте успели да я опипате, защото не ви е достигната смелостта. Миналото е непоправимо като черепа на момчето в казармата, продупчило го с куршум по време на самотния си пост, защото любовното ви писмо не е успяло да го открие навреме. Сега той е зеленчук и повече няма как да чете.

Решението:

Миналото е непоправимо, но не е ваша работа да го поправяте! Не сте натискали вие спусъка, не сте завъртали вие кормилото в насрещното. А и да сте, щом четете това, значи все още имате някакъв шанс. Понеже миналото е непоправимо, вие трябва да сте особено влюбен(а) в драмата глупак или глупчака, за да се тръшкате цял живот заради пропуснати шансове в миналото. Пък и животът не е особено дълъг, имайте го предвид и това! Даже без злополуките е доста кратък. След като знаете, че миналото е аут, вие можете да се съсредоточите единствено върху бъдещето или върху настоящето, нали така? Да, бъдещето е „поправимо“, но то зависи и от „тоз дет виси“, т.е до голяма степен е извън вашия контрол, така че единствената възможност за намеса си остава настоящето. Тук можете да си отговорите на въпроса: Да го инвестирам ли в съжаление за миналото или да го инвестирам в изграждане на утрешното минало? Има само един правилен отговор на този въпрос…

Заблуда четвърта:

4. Питам се: Защо?

Изт: cowart.info

Защо жена ми изневерява, след като съм й осигурил всичко, от което се нуждае? Защо баща ми работи за едно евро на час в мината и му бавят вече трети месец заплатата, а комшията плъзга безжична мишка около безжичната си клавиатура и за две минути изкарва 20 хиляди евро с борсови спекулации? Защо шефът на баща ми има по-скъпа кола дори от него? Защо хладилникът ми не работи? Защо политиците не си изпълняват обещанията? Защо светът върви надолу? Защо поскъпнаха двойно винетките? Защо?

Решението:

Останете си с въпросите, но заместете инвалидния „Защо?“ с по-креативния „Как?“! Как да променя лайняния си живот? Прочетете заблуда едно, две и три, след което си съставете план и започнете да го изпълнявате от ВЧЕРА. Просто няма друг начин…

Заблуда пета:

5. Прекалено е трудно!

Изт: stressbusting.co.uk

Сигурен съм, че сте си го казвали, докато учехте азбуката. Сигурен съм, че сте си го казвали и, докато учехте таблицата за умножение. Но сега перфектно четете този текст и дори знаете, че петпопетправитридесетипет, нали така?

Решението:

Не трудно, но никъде не пише, че ще бъде лесно и… никъде не пише, че ще бъде честно. Просто открийте онзи метод, който работи за вас и го повтаряйте като папагал. Това е цялата „магия“.

Заблуда шеста:

6. За разлика от тях…

Изт: middleclasshell.com

За разлика от тях, аз нямам приятели в парламента. За разлика от тях, аз не започнах с червените куфарчета едно време. За разлика от тях, аз не съм участвал(а) в масовата приватизация. За разлика от тях, аз не работя в политическа партия. За разлика от тях, аз не съм роден(а) в Париж / Ню Йорк / Силиконовата долина…

Решението:

Чакай малко, бе, на кого му пука? На мен не ми пука кой си, нито какъв бекраунд имаш, нито с какъв капитал разполагаш, защото знам, че след 1000 години ще си купчина бял прах, която можеш да изшмъркаш с насраните си приятели днес само за един час, а вмирисан труп ще си най-много след още 50. Години. Максимум! И нищо на света не може да промени това! Всичко, което има значение, е как ще се държиш с околните днес. За разлика от тях, ти можеш да избереш и да не си арогантен простак.

Заблуда седма:

7. Все някога късметът ще ми се усмихне!

Изт: lotterypost.com

Чуствам се длъжен да спечеля от лотарията, просто! Даже мисля, че тотото вече ми дължи шестцифрена сума. Нали Део обеща, че парите са създадени, за да се печелят! Все някога ще ми се отвори парашутът и на мен. Щом другите го могат, значи го мога и аз! Аз съм изключително посредствен тип – единственото, което мога, е да чакам…

Решението:

Спри да чакаш. Чакането е пропиляно настояще в името на едно бъдеще, което само ти си въобразяваш. Шестицата е добре дошла, но да разчиташ ЕДИНСТВЕНО на нея е гаранция за неуспех стотици милиони към едно. Стотици милиони са дните, които трябва да минат, за да се усмихне математическата вероятност и на теб, а едно е животът, който пропиляваш в чакане. Имай си и други приоритети, освен чакането!

Заблуда осем:

8. Виновни са: преходът / политиците / скапаната държава / международната конспирация

Изт: weeklypodcast.net

Сигурен съм, че можете да ми предоставите аргументи.

Решението:

Прочетете цялата статия по-горе.

А сега отивам да дописвам продължението на „Аварията“ , защото никой няма да ми е виновен, ако не успея да го завърша до края на годината, както съм обещал. Меценатите ще получат „ръкописа“ топъл-топъл в началото на 2016-та, преди да е засъхнало „мастилото“, а другите ще четат историята от самото начало, за да стигнат до продължението й, ако изобщо ги интересува. Мислех си, че е прекалено сложно да се напише нов роман само за месец-два, но се оказа, че не е. Просто не бях пробвал… :)

Сродни публикации:

Още три мега популярни заблуди

Oще шест популярни заблуди 

Още четири популярни заблуди

Весели празници и до скоро!

Тихомир Димитров