От Стокхолм през Малмьо, Германия и Будапеща (6 част на Екскурзия из Скандинавия)

Завършваме на екскурзията Влади из скандинавските страни. Започнахме с пътя към Копенхаген, който после разгледахме подробно, продължихме към Осло и Берген в Норвегия, после бяхме в Стокхолм,а миналия път ходихме до Хелзинки. Днес ще тръгнем обратно към България

Приятно четене:

Екскурзия из Скандинавия

шеста част

От Стокхолм през Малмьо, Германия и Будапеща

назад

Ден 11 –

Стокхолм – Грена Малмьо.

Пристигаме в Стокхолм около 9:55 ч, сутринта, слизаме от ферибота, времето е мрачно, вали. Дъжд. Имаме свободно време до 12 ч на обед, водят ни в

музея на Густав Васа

Там е много интересно. „Васа“ е шведски ветроходен линеен боен кораб, построен през периода 1626 – 1628 г. за тогавашния крал на Швеция Густав II Адолф (1594 – 1632).

Корабът потъва на своето първо пътешествие на 10 август 1628 г. в Стокхолмското пристанище. Намира се на остров Юргорден (Djurgarden). До там ходи трамвай 7, както и автобус 44, 69 и 76. Метро станцията е Карлаплан (Karlaplan).

Музеят Васа е една от най-автентичните атракции в цял свят. Представлява потънал в средновековието военен кораб на крал Густав II Адолф, изваден на повърхността 300 години по-късно и превърнат в музей. Атракцията заема почетното първо място като най-посещаван музей в Скандинавия.

По време на първото си пътешествие през 1628 година, той потъва в пристанището на Стокхолм, така повече от 300 години Васа лежи на морското дъно. След неговото изваждане обратно на повъхността, той е подложен на усилена реставрация и днес оригиналният му вид е възвърнат до съвършенство. Всички вещи, намерени с военноморския кораб, са изложени в музея заедно с майсторски изградени скулптури и статуи, които доизграждат корабната приказка до съвършенство. Там има голяма опашка, минаваме през входа за малки групи, плащат ни билета с банкова карта, да не губим време и после в автобуса ни събират парите. Имаме достатъчно време да разглеждаме.

През това време автобуса отива да вземе една двойка от нашата група от хотела, защото ги оставихме там. Те пожелаха да пропуснат плаването с ферибота за Хелзинки. Та в музея виждаме в средата големият кораб. Около него, по периферията, покрай стените има стъпала, които отвеждат по-нагоре. Покрай стените има различни неща, които са били в употреба по онова време от мореплавателите – измервателни уреди, въжета, предмети на бита, за храна, за навигация и т. н. На някои места пътеки отвеждат към вътрешността на кораба – и на кораба всеки може да слиза надолу към трюмовете, да разглежда. Но за малкото време, което имахме видях всичко, което ми беше интересно. На излизане си купих няколко картички за спомен.

Навън вали. Чакаме под едни чадъри при едно заведение наблизо. Аз влизам и в заведението – едни красиви и цветни канапета, с едни възглавнички, чак не ми се тръгваше. Преди да тръгнем си похапвам бърза храна , вземах си и една малка бира. Не е чак толкова скъпо, колкото очаквах – платих 159 SEK.

Идва автобуса, качваме се и тръгваме за Малмьо. По пътя ще спрем в Грена да си похапнем сладки захарни изкушения. Пътуваме и гледаме природата. По пътя към Малмьо минаваме и през

градчето Хускварна,

където се произвеждали машините от тази марка. Малко градче. Отиваме в

Грена

Покрай града е разположено едно езеро, достъпа до което е ограничен. Спират ни по средата на селището и ни дават около 40 минути време, да разгледаме, да си купим сувенири и бонбони. Тук се произвеждат захарни изделия – захарни пръчки, бонбони и други сладки изкушения. Магазините са разположени на една площ с работилничките – през едни прозорци всеки може да гледа кой и как произвежда тези сладки изкушения – как и къде се варят, как се оформят и как се опаковат. Вземам си една опаковка бонбони, мислейки си, че са шоколадови. Оказаха се дъвчащи, даже за смукане… И от тях раздавах после, като се прибрах в моя град. Продължаваме за

Малмьо

Пристигаме привечер. Времето е мрачно все още. Настаняват ни в хотел на края на града, не много далеч от едно езеро. Но дори и до него не можах да отида. Много духаше и си останах в хотела. Време е за сън.

Ден 12

Малмьо – Берлин

Днес ще разгледаме Малмьо – 270 000 жители

Ще направим кратка автобусна обиколка. Спират ни пред

усуканата кула Turning Torso

за 15 минути, колкото да я видим от близо и за снимка. Turning Torso на испанския архитект Сантяго Калатрава, която е втората по височина жилищна сграда в Европа.

Небостъргачът е с височина 190 м се намира на брега на пролива Йоресунд. Усукана на 90 градуса кула. 54 етажа, разделена на 9 групи по 6 етажа. Долните са офиси, а по нагоре са скъпи апартаменти. Оставят ни после на центъра пред общината. Имаме достатъчно време. Групата тръгва на обиколка, а аз влязох в един магазин за сувенири, за да си взема картички, докато не е заваляло, за да не бързам на връщане. Пред мен имаше и друг човек. Докато ми дойде реда и да си платя – минали няколко минути. Излизам – от групата няма и помен – заминали.

Огледах се на всички посоки , но не видях никой. Ауууу…пак ще се мотам сам през следващите два часа… И може би пак ще пропусна нещо…Минах по един мост, после малко направо и излязох на

площад Stortorget

(„Сторторгет“ с конната статуя на крал Карл Густав X). Там има много красив фонтан. Тъкмо си направих снимките там и нашата група дойде от някъде… После се оказа, че през това време гледали една църква на съседната улица…

Отново с групата. Разказаха ни за фонтана и продължихме.

Минахме покрай още една интересна композиция. Наричат я Оркестъра на Малмьо – едни музиканти, малки човечета на постаменти, в различни пози маршируващи. И всяко човече държи по един инструмент, а първият държи една палка гордо вдигнал ръка… И аз заставам пред тях и заемам позата на първото човече за снимка, като едно живо продължение на композицията.

Отидохме и до

площад Лила торг (Lilla Torg)

Минахме по още един мост. На него имаше едни обувки, ботуши, чехли – като постаменти от метал. Помислих си дали да не се събуя, да вляза в тях и да се снимам, ама пък не видях някой да го прави.

Продължихме. Бяхме и на

площад Густав Адолф торг (Gustav Adolfs torg)

Разгледахме и няколко магазина по Davidshalls bron.

Започна да вали по-силно и да духа също толкова силно. По-добре да се понамокря, отколкото да си счупя и чадъра. Отидох и до тази църква, която пропуснах в началото с групата. В нея имаше много интересен орган, който свиреше много интересна музика, но нямах време да слушам докрай. На входа имаше няколко кани за кафе, чай. Вземах си чаша и си налях кафе… хм – безплатно…

Имахме още малко време. Влязох и в гарата – точно срещу общината. Много голяма – с много магазини, места за хранене. Там имаше една група от музиканти, млади хора, които свириха интересни композиции на цигулки и още две – три други девойки на други струнни инструменти. Поседнах, гледах, слушах и си пиех по нещо от това, което си носих.

Стана време да тръгваме за Берлин.

Следва един голям преход, който започна с

най-дългия мост – Йоресунд

Вече сме пред него. Тук първо се плаща, после се минава. От към Дания е обратното – първо се минава, после се плаща. Мостът е дълъг 13 км. Започваме първите 8 км по мост над морето, после стигаме до един изкуствено създаден остров, от там през тунел под водата още 5 км. Тунелът под морето е направен, за да могат големите кораби да минават над него, защото не могат да минават под моста…

Беше много страшно

Като се отпуснах малко по-ниско на седалката и не виждам нито моста, нито парапета му – имам усещането, че летя над морето… Поглеждам на ляво – някъде в далечината – ветрогенератори. Поглеждам надясно – безкрайно море. Автобуса лъкатуши по моста – или защото много духа или защото моста се клати. Или може би нарочно, за да засили чувството на страх. И точно по средата на моста се отвори задния люк на автобуса. И като почна да духа и да вие вятъра и да раздухва нещата и дрехите над седалките…И като не може да спре автобуса на моста. И трима мъже отидоха да държат люка, да не изхвърчи багажа…Минаваме моста. Продължаваме без да спираме. Пътя минава на още няколко места над морето по едни мостове, по едни виадукти. По средата на Дания спираме за кратка почивка и продължаваме. Имаме да минаваме още вода, само че от друго място – Родби – Путгарден ( От към Германия е Путгартен, а от към Дания е Родби ). Путгарден е портата на

Германия

в Скандинавия.

Пристанището в

Puttgarden е най-северната порта на Германия

На всеки половин час тръгват фериботи от Путгарден за датското пристанище Родби, пътуването отнема само 45 минути. Ние пътуваме от Родби към Путгарден.

Продължаваме през Германия

Спираме за почивка. Решавам да ползвам тоалетна – да видим германците как го правят… Влизам… Ползвам… Пускам водата и чувам… нещо почна да зърка. Един механизъм се задейства. Я да видим… Поглеждам аз и изумен виждам как една лапа излиза от един дискретен джоб, протяга си механизма с четката. През това време обръча на тоалетната бавно се завърта на 360 градуса, четката минава по него да дезинфекцира и в края на оборота, обръча спира, а четката се прибира навътре и заедно с лапата се скрива отново… Я пак да пусна водата… Същото… Ето на това му викам германска работа.

На горния етаж на това място за почивка – преградено като стая за пушене – пепелници, канапета и един плосък екран… Може да се гледа телевизия… Голям кеф беше да пуша там и да разглеждам какво още има наоколо. Вечерта пристигаме в

Берлин

Стана доста късно за излизане.

Можех да излезя, биваше пак да се загубя. Искаше ми се да си взема карта за един ден и до където стигна (след настаняването – до полунощ – 6,90 евро струва – Tageskarte, Berlin AB), но не ми се рискуваше.

Хотела ни е същият и този път не мърдам на никъде. Пия по една немска бира на бара на хотела и си лягам.

Ден 13

Берлин – Дрезден

Следва закуската в Берлин. Похапвам си добре, обичам немските саламчета, накрая плодове, кафе и сок. Вземам си няколко пакетчета чай, да си ги пия в следващите дни и да си спомням от къде ги имам.

Правим кратка панорамна обиколка на Берлин и накрая спираме на

Александер плац,

където имаме свободно време до към 14 ч.

Berlin-Alexanderplatz, Alexanderplatz, 10178 Берлин, Германия

И понеже в Берлин съм бил навсякъде вече, при едно друго пътуване, останах си около този площад. В метрото тук има доста заведения за бърза храна, седнах да пия кафе – голямо разбира се, което значи поне 200 грама и повече. Около чашата имаше картонен пръстен, достатъчно широк и плътен, за да не ми пари на ръката , докато държа чашата. Имаше и безплатен интернет, гледах си в таблета къде мога да отида, но нищо не си харесах.

Останалото време прекарах в близките два търговски центъра – за черна техника и домашни електроники. В единия от тях на последния етаж имаше вкусна храна на шведска маса. Я, да си похапнем. Взех си от всички вкусни неща в една чиния, излезе ми около 20 евро и седнах. Похапнах си.

И се огледах наоколо – хората там ли си оставят таблите с приборите или ги носят някъде. Никъде нямаше оставени неща. Взех си чинията и попитах една жена. Тя ми обяснява нещо и ръкомаха, но аз нищо не разбрах. Тогава тя стана, показа ми къде са празните табли, да си взема една, да си сложа чинията на нея и да я поставя в … . едно като улей с движещи се ролки. Слагам таблата там и гледам къде отива. По този подвижен улей (релси да ги наречем, които се движат), таблата отива в кухнята… Германска работа.

Продължаваме за

Дрезден

Пристигаме късно следобед, поради задръстванията по магистралата. Спираме близо до центъра. Следва пешеходната ни обиколка, включваща катедралата, един от главните площади в града,

Цвингера

(Zwinger – намира се на Theaterplatz. Работи от 10 – 18 ч, почива в понеделник) отвън, защото вече е късно и за посещение отвътре пак няма време. Поне го видях отвън и когато отида пак в Дрезден, ще знам къде се намира… За да го видя и отвътре. Дават ни малко свободно време в центъра, около час. Първо отивам да си взема няколко картички, после сядам пред едно заведение ( вътре имаше малък роял, на който един музикант свиреше нещо много романтично). И пия една малка бира. Минава един младеж от нашата група гледа ме и казва, че много бързо съм седнал да пия бира. Аз му казвам – малко време – малка бира… Много време – по-голяма…

Остава малко време да се разходя по една от тесните улички наоколо, когато видях една двойка от нашата група да се мотае наоколо и да снима. Викам си, ще тръгна след тях, може пък да видя нещо интересно. Така и стана. Стигнахме до едни стъпала, над които имаше панорамна площадка, на която се беше събрал много народ. Я, да видим какво има там.

Качвам се по стъпалата и пред мен се разкрива страхотна панорама. Реката долу, в ниското. Един голям мост над нея. Някаква сцена от другата страна на реката, където по-късно може би ще има нещо интересно, едни зелени морави, по които налягали морни туристи и местна младеж. Свободното ни време свърши. Толкова позволява тази програма. Отивам при автобуса и от там в хотела. Той не беше много далеч от центъра. Казва се хотел АХАТ:

Achat Hotel Dresden

www.achat-hotels.com/de/hotel/dresden или

през booking.com: http://www.booking.com/hotel/de/achdresdenat.html

Настаняваме се. И вече мога да ходя на където си искам. Вземам карта на града от рецепцията, означават ми къде е хотела, поглеждам в таблета на къде е центъра, набелязвам си едно интересно място и поглеждам, че то е на почти 5 км по-нататък – по булеварда със заведения в посока към центъра. Ами да тръгваме. Голям град, непознат, за първи път се разхождам в него. Имам време до утре сутринта да се мотам, да се губя и да се намирам.

Поглеждам пред хотела – имало велосипеди под наем. Я да си взема един. Питам на рецепцията. Има цена за два часа ( което ми е малко) и цена за повече време (покриващо престоя ми – цената му е 10 евро). Давам ги. Дават ми едно картонче с код, за отключване и заключване на велосипеда. Тръгвам. Велосипеда си има кошничка отпред, слагам си торбата в нея и ставам част от трафика. На рамката на велосипеда е изписан интернет адреса на хотела – което ме превръща в безплатна и подвижна реклама на хотела (което е добре за хотела) и в същото време показва на другите, че не съм от този град (щом съм гост на този хотел), което не е добре за мен – страхувах се да не ми го откраднат.

Защо ли е този страх на българина навсякъде по света, където живеят нормални хора, да не му откраднат нещо. Та дори и да се загубя, достатъчно е да покажа името на хотела на рамката на велосипеда, за да ме ориентират.

Тръгвам по велоалеите на града, помня през къде минавам, гледам си и картата, която ми дадоха на рецепцията – по моста над ЖП линията, покрай

общината (Rathaus)

наляво, после по още един мост, под който минава реката, после по един булевард, по който минават трамваи.

Минах покрай два фонтана, които са напълно еднакви и са разположени от двете страни на пътя по който минавам – един срещу друг ( по тях после се ориентирам – трябва да мина между тях…) и вече по булеварда само направо, докъдето ми е интересно. Стигнах до една пряка с няколко заведения. Търсих една определена улица, защото знам, че там има една интересна сауна… Обясниха ми с ръкомахане на къде е, дадоха ми една по-подробна карта – младежа ми обясни и ми я пъхна в кошницата на велосипеда…

Лошото е, че на велосипеда му е трудно да върви по павираните улици, подскача, тресе. И така около час, каране, лутане, разглеждане. После на връщане по средата на пътя, близо до площада се отклоних по една осветена пешеходна алея, минах и натам, после обратно. Малко по-натам се спрях да пия кафе… Наближава полунощ. Интересно ми е. Не ми се тръгва. Така мога да почувствам и усетя амосферата и да бъда част от живота в големия град. Прибирам се в хотела, оставям велосипеда и картата с кода на рецепцията. Там персонала вече се е сменил и ми искат пари за велосипеда…

Опитвам се да обясня, че вече съм платил, преди да го взема на момичето, което ми даде велосипеда. И започна едно ръкомахане, едно сричане на чуждата реч. Но накрая се разбрахме. Младежа на рецепцията да е благодарен, че съм върнал велосипеда… Всичко е наред. Време е за сън.

Ден 14

Дрезден – Будапеща

Днес прехода ни е около 700 км, доста дълъг. По пътя имаше малко задръстване. Общо взето през последните три дена всеки ден попадахме на задръстване – по магистралите на няколко места са се блъскали леко коли, което блокира и затруднява трафика. Пристигат полиции, линейка, пробиват си път… Някои коли се опитват да се измъкнат напред по аварийната лента, блокират и нея… По-натам се оказва, че пътя от две ленти, минава в една, или от три в две, заради ремонти. С няколко почивки и малко повече късмет в трафика, към 18:30 ч, вече сме в Будапеща. Имаме да разглеждаме хълма Гелерт и Рибните кули. Това вече съм го гледал при предишно пътуване. По това време някои улици в града бяха блокирани от полиция. В началото не знаехме какво се случва, но после се оказа, че имало съботен маратон. Събота вечерта, голям град, оживено навсякъде. Едвам се промъкнахме горе до хълма, разгледахме, имахме малко свободно време. Разгледах и Будапеща от там, с бинокъла. Прибираме се към хотела, който се оказа недалеч от една от гарите ( тази, която е близо до улица Ракоци – Rakoczi ut). Точно срещу хотела има полицейско управление.

GREEN HOTEL ( Kerepesi ut. 34)

www.greenhotelbudapest.com или

през booking.com: http://www.booking.com/hotel/hu/green-budapest.html

Настаняваме се и отиваме да похапнем в едно от малките ресторантчета за бърза храна около хотела. Форинти нямам. Имам 50 евро на банкнота – не ми се даваха за две – три евро вечеря, защото рестото ще е във форинти – много форинти ще ми станат. Плащам с дебитна карта тук, както и на следващите места, където ще харча пари, защото нямам форинти. Похапвам си вкусна храна – малко месо, малко картофки и малко салата – за 2 – 3 евро. Време е да се разходим из големият град след 21 ч… Да видим този път къде ще отидем.

Тръгвам в посока към гарата (по пътя, по който дойдохме). Запомних къде се намира хотела – една зелена светеща реклама на хотела се вижда от много далече. Пресичам, защото крайната ми цел ще е някъде по булевард Ракоци. Отминах няколко светофара, когато стигнах до един участък от пътя в ремонт. И не мога да продължа, без да пресека отново. Само че тук светофари няма. Не ми се връщаше до тези, които отминах.

Огледах се – трафикът е голям, не мога да пресека направо. Стоях, гледах, чаках… Накрая успях да се промъкна от другата страна. Минавам по един железен мост, после покрай гарата. Там пак пресичам, вървя още малко (от хотела поне час вървя в едната посока, без да се отклонявам много от булеварда. Магазини, заведения, кафенета, ресторанти, младежи насядали из паркове, по кафенетата. Пищят полиции, линейки… В големите градове винаги има работа за тях. Разходих се по Ракоци и нейните пресечки – седях, разглеждах. Наближава полунощ. Прибирам се… По пътя към хотела вървя много бързо, без да се оглеждам. Не нося нищо – само таблета с навигацията. Разни пияни младежи, разпуснати каки, спящи на кашони бездомници…

Прибирам се. Полунощ е минало, време е за сън.

Ден 15

Будапеща – София

Ставаме рано. Обещаха ни закуска в 7 ч сутринта… Но възникнало недоразумение ( един човек от персонала на кухнята не дошъл навреме на работа) и се забавили с приготвянето на закуската. Пуснаха ни към 7:15 ч. Следва бърза закуска ( безвкусна при това – почти нищо не си харесах), само едни саламчета с 2 – 3 филийки хляб – нито кафето ми хареса, нито маслата, нито сладкишите. Тръгваме в 8 ч. Следва цял ден скучен преход по пътя към София.

На първата почивка се засякохме с друг български автобус на същият туроператор. Загледах се в туристите там… Дали пък няма да видя някой познат… Те туристите са едни и същи и всяка година пътуват… Безкрайно голямо беше учудването ми, когато наистина видях един младеж… С него бяхме в една група, когато ходих в Словения през май тази година… Същият този младеж видях и в София в деня, в който пристигнах преди 16 дена… . Ха , викам, добра среща отново зад граница… Той се изненада… Заговорихме се – ходили в Прибалтика – Варшава – Санкт Петербург – Хелзинки – Талин – … Погледнах програмата на този туроператор после и се оказа, че дори сме били в един и същи ден в Хелзинки – ние за малко, те за цял ден с нощувка. Тяхното плаване било само Хелзинки – Талин…

На следващата почивка пак спряхме по едно и също време на едно и също място с тях. А когато му разказах за нашето плаване и кораб (техният бил друг), той се хвана за главата. Та такива работи… След Белград вече ни стана много уморено. По нататък през тунелите , преди границата започна едно бързо препускане поне с 80 – 90 км/ч, беше ми много страшно. Надвечер сме на границата. Трафика беше голям. Попаднахме точно на смяната на митничарите. Поне 40 минути, никой не пожела да започне работа. Чакащите започнаха нервно да бибиткат. Пред нас имаше 7 – 8 автобуса. Отделно от тях имаше доста пешеходно преминаващи гастарбайтери, много страшно изглеждащи, мръсни, разпуснати…

Тук накрая бих искал да добавя нещата, които пропуснах – места за похапване, пиене и гледане. Хубаво е когато човек знае повече неща за местата, към които е тръгнал на път. Интернет сайтове.

• Около Берген
  • Берген – място за похапване – бързо приготвена на място храна до яхтеното пристанище: http://bergen – pizza.com/index.html
  • Fjord cruise city Sightseeing www.rodne.no

• В Хелзинки: www.churchesofhelsinki. fi
• Копенхаген – църквата със спираловидните стълби към върха: frelsers kirke copenhagen
• Норвегия:
  • www.norwegian.no
  • www.wideroe.no
  • www.sas.no
  • www.colorline.com
  • www.dfds.no
  • www.fjordline.com
  • www.stenaline.no
  • www.norled.no
  • www.ruteinfo.net
  • www.vangsgaarden.no
• Будапеща
  • бус сити тур: www.BIGBUSTOURS.com
  • Шопинг център: CENTRAL MARKET HALL: www.piaconline.hu
  • Нощен живот в Будапеща: www.hummusbar.hu
  • Термални бани в Будапеща: HISTORICAL THERMAL BATHS: www.spabudapest.hu
  • 72 h BUDAPEST CARD THE OFFICIAL CITY CARD: www.budapest – card.com

И тук вече наистина е краят

Край

Автор: Владимир Георгиев

Снимки: авторът

Други разкази свързани с Европа – общо – на картата:

Европа – общо

Прочети цялата новина http://patepis.com/?p=64420

Свързани новини: