Съд на ЕС: авторски права и разпространение на телевизионни програми

Стана известно решението на Съда на ЕС по дело C‑325/14 с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Hof van beroep te Brussel (Апелативен съд на Брюксел, Белгия)   в рамките на производство по дело SBS Belgium NV срещу Belgische Vereniging van Auteurs, Componisten en Uitgevers (SABAM).

SBS създава   и разпространява телевизионни програми. Разпространението – както на собствени програми, така и на програми на  други доставчици –   се извършва чрез „пряко въвеждане“ (‘direct injection’). Процесът е следният: SBS предава сигнали, носители на програми, посредством връзка „от точка до точка“ към разпространители като Belgacom, Telenet и TV Vlaanderen. На този етап сигналите не могат да се приемат от широката публика. След това разпространителите подават сигналите кодирани или без да ги кодират до абонатите си, за да могат последните да гледат програмите на приемниците си с помощта евентуално на предоставен им от разпространителя декодер. В зависимост от съответния разпространител сигналът се предава чрез сателит за TV Vlaanderen, чрез кабелна мрежа за Telenet или чрез xDSL за Belgacom.

SABAM твърди, че преносът до разпространителите е акт на публично разгласяване по смисъла на член 3 от Директива 2001/29 и SBS   трябва  да има разрешение от притежателите на авторски права и да заплаща обезщетение.   SBS оспорва това искане.

Белгийският съд иска от Съда на ЕС да установи дали член 3, параграф 1 от Директива 2001/29 трябва да се тълкува в смисъл, че излъчваща организация осъществява акт на публично разгласяване по смисъла на тази разпоредба, когато предава сигнали, носители на програми, само до разпространители на сигнали, като по време или по повод на това предаване сигналите не са достъпни за публиката, а след това разпространителите ги подават на съответните си абонати, за да могат последните да гледат програмите.

Съдът вече е приел (решение Svensson по дело  C‑466/12), че понятието „публично разгласяване“  обединява два кумулативни елемента  –  „акт на разгласяване“ на произведение и  „публично“ разгласяване. В случая:

• Предаването на сигнали   представлява „акт на разгласяване“.
• Произведенията, които SBS предава, се разгласяват не „публично“ по смисъла на член 3, параграф 1 от Директива 2001/29, а на отделни и определени търговци. При това те не могат a priori да се считат за „нова“ публика, към която първоначалният акт на разгласяване на излъчващата организация  не е бил насочен.  Гледането на телевизионни програми от абонатите на разпространителите е възможно едва след намесата на последните.
  

Като извод:  доставчик на тв програми не осъществява акт на публично разгласяване, когато предава сигнали, носители на програми, само до разпространители на сигнали, като по време или по повод на това предаване сигналите не са достъпни за публиката, а след това разпространителите ги подават на съответните си абонати, за да могат последните да гледат програмите, освен ако намесата на разглежданите разпространители представлява само обикновен технически способ, което обстоятелство запитващата юрисдикция следва да провери.

 Както сочат коментарите, решението на Съда на ЕС ще се отрази върху съществуващите в държавите от ЕС бизнес модели: в  случаи като разглеждания не доставчиците на медийни услуги, а само разпространителите до широката общественост ще имат задължение към авторите.

Прочети цялата новина https://nellyo.wordpress.com/2015/12/18/cec_sbs/

Свързани новини: