Съд на ЕС: интернет сайтове, заобикаляне на данъчно законодателство

Стана известно решението на Съд на ЕС по дело C‑419/14 с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС  в рамките на производство по дело WebMindLicenses kft срещу Nemzeti Adó- és Vámhivatal Kiemelt Adó- és Vám Főigazgatóság (данъчна администрация).

WML е регистрирано в Унгария търговско дружество. То  поддържа  интернет сайт, който предлага интерактивни аудио-визуални услуги с еротичен характер, но формално предоставя ползването на ноу-хау за въпросните дейности на Lalib —  дружество със седалище в Мадейра (Португалия).

Данъчният орган  в Унгария смята,  че прехвърлянето на ноу-хау от WML на Lalib не съответства на действителна икономическа операция, тъй като на практика това ноу-хау е било използвано от WML на унгарска територия  и съответно, WML извършва злоупотреба с право с цел заобикаляне на унгарското данъчно законодателство, което е по-неблагоприятно от португалското.

WML обжалва – като освен другото смята, че са използвани  доказателства, събрани без негово знание чрез прихващане на далекосъобщения и изземване на електронни съобщения.

Унгарският съд, за да прецени дали има злоупотреба, поставя пред Съда на ЕС серия въпроси за особеностите на разглежданите услуги, предлагани по интернет. Освен това се поставя въпрос  дали  данъчната администрация може да събира доказателства, получени в рамките на наказателно производство, включително чрез тайни средства, и да ги използва, за да обоснове административен акт.

Според Съда на ЕС:

Запитващата юрисдикция следва да анализира всички изложени по делото в главното производство фактически обстоятелства, за да определи дали посоченият договор е представлявал чисто изкуствена конструкция, прикриваща обстоятелството, че разглежданата доставка на услуги не е била действително извършвана от дружеството лицензополучател, а на практика от дружеството лицензодател, като провери по-специално дали установяването на икономическата дейност или на постоянния обект на лицензополучателя не е било действително, дали за извършване на съответната икономическа дейност това дружество не е притежавало подходяща организационна структура в смисъл на помещения, персонал и технически средства или дали посоченото дружество не е извършвало тази икономическа дейност от свое име и за собствена сметка, на своя отговорност и на свой риск.

Правото на Съюза трябва да се тълкува в смисъл, че за целите на прилагането на член 4, параграф 3 ДЕС, член 325 ДФЕС, член 2, член 250, параграф 1 и член 273 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност, това право допуска данъчната администрация да използва доказателства, събрани в рамките на паралелно все още неприключило наказателно производство без знанието на данъчнозадълженото лице, например чрез прихващане на далекосъобщения и изземване на електронни съобщения, за да се установи наличието на злоупотреба в областта на данъка върху добавената стойност – при условие, че събирането на тези доказателства в рамките на посоченото наказателно производство и тяхното използване в рамките на административното производство не нарушава правата, гарантирани от правото на Съюза. В частност – дали прихващането на далекосъобщения и изземването на електронни съобщения са били способи за разследване, предвидени в закона и необходими в рамките на наказателното производство;  дали използването от посочената администрация на събраните по този начин доказателства е било също разрешено от закона и необходимо;   дали в съответствие с общия принцип на зачитане на правото на защита в рамките на административното производство данъчнозадълженото лице е имало възможност да получи достъп до тези доказателства и да бъде изслушано във връзка с тях.

 

Прочети цялата новина https://nellyo.wordpress.com/2015/12/18/cec_taxlaw/

Свързани новини: