УПРАВЛЯВАЩАТА ОПОЗИЦИЯ ИЛИ ЗАЩО ДОСТОЙНИЯТ ПОЛИТИЧЕСКИ ЖЕСТ СЕ ПРЕВРЪЩА В НЕДОСТОЕН ПОЛИТИЧЕСКИ ФАРС

12/18/15 10:11
(http://asenov2007.wordpress.com/)

УПРАВЛЯВАЩАТА ОПОЗИЦИЯ ИЛИ ЗАЩО ДОСТОЙНИЯТ ПОЛИТИЧЕСКИ ЖЕСТ СЕ ПРЕВРЪЩА В НЕДОСТОЕН ПОЛИТИЧЕСКИ ФАРС

Радио SBS, Мелбърн, Австралия – разговор на Фили Ладжман с Пламен Асенов, политически коментатор на SBS за България

Към сайта SBS на български: http://www.sbs.com.au/yourlanguage/bulgarian

/Фили/ Заплахата от правителствена криза след оставката на правосъдния министър Христо Иванов се размина, като във вторник Реформаторският блок реши, че остава в управлението. Проблем предизвика обаче партия Демократи за силна България, която заяви, че излиза в опозиция, но остава част от същия този Реформаторски блок. Темата обсъждаме с Пламен Асенов.

– Пламен, как така една партия ще бъде едновременно и управляваща, и опозиция? Това звучи като доста екзотичен политически ход – какво казват политолозите по темата?

– ………. / кратко мълчание/ Ами политолозите мълчат, Фили – а аз се опитвам да ги цитирам точно, за да не пропусна нещо важно от дълбокия смисъл на мълчанието им. Политолозите, пък и всички нормални хора, изглеждат доста потресени. Решението на ДСБ да е опозиция, докато политическият блок, в който партията членува, продължава да е в управлението и има петима министри, включително един от самата ДСБ, си е наистина авангарден опит за измисляне на нова политическа наука. Лошото е, че никой по света не се интересува от такъв новаторски опит. А още по-лошото е, че редовият български избирател живее с подобен опит наоколо и дори трябва да гласува за него на избори.

– Но как се стигна до тази особена ситуация?

– Формално погледнато, всичко започна през миналата седмица, когато министърът на правосъдието Христо Иванов от ДСБ подаде оставка. Тогава Парламентът трябваше да гласува на второ четене промени в Конституцията, които да позволят провеждане на известни реформи в отдавна задръстената и силно критикувана българска правосъдна система. Договореност за сравнително добри, съществени промени, бе постигната по-рано през годината, а под влияние на силите, които държат на статуквото, през юли обхватът на промените все пак бе ограничен. Тогава дойде ред и на тъй наречения „исторически компромис”, както го определи лидерът на ДСБ Радан Кънев – най-тясната рамка, в която да се извършат реформите и те все пак да останат реформи. През миналата седмица обаче в последната секунда дори този исторически компромис бе бламиран от левия коалиционен партньор в управлението – АБВ на Георги Първанов. АБВ предложи поправки, които напълно обезсмислят всички усилия – например запазват досегашната пълна безконтролност и безотговорност на прокуратурата и запазват нейната водеща роля изобщо в системата на правосъдието, тъй като тя има превес в органа, който назначава съдиите. На всичкото отгоре, точно тези поправки бяха подкрепени при гласуването от ГЕРБ, най-голямата партия в управляващата коалиция.

– Как обясни ГЕРБ поведението си?

– Доста объркано и странно бе обяснението, Фили. Нещо в смисъл, че тъй като в Парламента така или иначе няма да има мнозинство за вече договорените реформи, те гласуват против тях, за да има мнозинство поне за възможните частични промени. По друг, не толкова съществен повод, това би могло да е логично политическо решение. Но в случая сме свидетели как се създава поредната привидност в българския преход и тя се представя за реалност. Рекламното изречение на ГЕРБ сега добива следния вид – ето, направихме дори невъзможното, променихме и Конституцията заради съдебната реформа, повече от това никой не е правил. Фактът на промяната, макар сам по себе си без никаква реална стойност, очевидно се разглежда от ГЕРБ като силна индулгенция както пред Брюксел, който постоянно критикува липсата на реформи в българската съдебна система, така и пред самото българското общество, което от известно време също настоява за тях. Според мен обаче въпросната индулгенция на ГЕРБ е скандална, защото в случая привидните реформи не са по-добра опция от никакви реформи – обратно, по-добре никакви, отколкото половинчати. На всичкото отгоре ГЕРБ бе част от постигнатия „исторически компромис” и те прекрасно знаят, че отвъд неговите граници не може да се отстъпва. Но въпреки това отстъпиха.

– След което политическият процес стана вече съвсем неуправляем и май не съвсем разумен…..

– Всъщност, да, неразумността или продажността на ГЕРБ, проявена в случая, стана гъст фон за следващите развития. Министър Христо Иванов каза, че това вече не са неговите реформи и подаде оставка. След него лидерът на ДСБ Радан Кънев заяви, че лично той излиза в опозиция, а няколко дни по-късно и цялата партия ДСБ взе такова решение. В същото време обаче се оказа, че техният здравен министър Петър Москов остава в правителството, за да довърши започнатата от него реформа в здравната система. И започнаха коментарите за шизофренично поведение. Те стигнаха до край във вторник, когато пък останалата част от РБ обяви, че продължава да подкрепя правителството, а ДСБ – че ще бъде опозиция, но в същото време си остава и част от управляващия РБ.

– Да, Пламен, противоречието смущава. Но ако погледнем същността, не формата, няма ли да видим достойна постъпка на един министър, а и на цяла партия. Логиката е, че те се борят за реформи, а щом реформите са бламирани, напускат.

– Така погледнато, да, Фили, но проявата на принципност от страна на ДСБ изисква единодействие и последователност – не да оставят министъра си в правителството и не да останат част от управляващата коалиция, каквото и да им струва това. Защото, както подигравателно казаха от БСП, утре ще внесем вот на недоверие срещу кабинета заради неуспешната му здравна политика, а ДСБ как ще гласува – ще подкрепи ли вота като опозиция или ще подкрепи здравния си министър срещу опозицията. В същото време още по-големия проблем идва от поведението на останалите партии в РБ, които явно решиха да заменят широко прокламирания си порив към реформи със съхранение на статуквото. Това ни връща към времето, когато сегашната странна управляваща коалиция беше създадена. В нейната основа е ГЕРБ, най-голямата партия в страната, считана за дясна заради членството си в ЕНП, но всъщност по-скоро центристка или дори опортюнистична и чисто популистка по характер. Другият член е РБ, хлабав сбор от 5 малки формации, също смятани за десни, макар и с редица уговорки. От другата страна е откровено лявата и проруска партия АБВ на бившия президент Георги Първанов, плюс уж умерено националистическата, но също лява коалиция Патриотичен фронт. Е, когато този орел, рак и щука се раждаше, имаше много предупреждения към Реформаторския блок, че в този формат реформи няма да има и десницата ще се окаже само параван за поредната порция управление на мафията в България. Тогава това се отричаше. Сега поне ДСБ открито го признава и лидерът Радан Кънев казва, че е научил политическия си урок. Само че колко време имат още българите, та да чакат всеки новак да учи личните си политически уроци на техния общ гръб? Или трябва да се намерят в тази страна хора, които мислят и действат по нормален политически начин в нормалното за това политическо време. Само така ще се постигат и нормални политически резултати за обща полза.

Забележка:
Всички читатели, които, освен от политика, се интересуват и от литература, могат да намерят нови и интересни текстове на другия ми блог – Оксиморонният свят /написано в Гугъл/ или на адрес http://www.passenov.wordpress.com