Израел изпрати въздушно напомняне до охранителя на сирийското небе Путин

Израелски въздушен удар срещу предградие на сирийската столица Дамаск е довел до смъртта на Самир Кантар, виден представител на ливанската групировка „Хизбуллах” , се казва в съобщение, разпространено днес от световните агенции.

Тази новина е като руска матрьошка. Освен класическите въпроси от сферата на противопоставянето между араби и израелци в Близкия изток, от матрьошката изскачат въпросителни и към руската роля в Сирия днес.

Израел прилича в едно отношение на „Хизбуллах”: не поема официално вина за подобни акции. Понякога отрича категорично съпричастността си, друг път оставя „заинтересованите” да тънат в тревожни догадки.

Тел Авив отрече например да стои зад взривяването на военния командир на „Хизбуллах” Имад Мугние на 14 февруари 2008 г. в предградие на сирийската столица с кола бомба. Мугние не беше „кой да е”. Както и друг път съм писал, името му се споменаваше шепнешком. Беше смятан за замесен в големите атентати в Бейрут през октомври 1983 г., които прогониха от Ливан частите на САЩ, Великобритания, Франция и Италия. Според специалисти по тероризма Осама бин Ладен му е ученик и „пионерче” в сравнение с него. САЩ изразиха задоволство от смъртта му защото беше един от най-издирваните техни врагове.

Джихад Мугние, синът на военния командир, също беше убит. Той загина при въздушна атака в Южен Ливан на 18 януари тази година, когато в резултат на атаката беше убит ирански генерал и шестима ирански войници. Израелското военно командване потвърди, че боен хеликоптер на армията е участвал във въздушна акция в този район.

Припомням тази предистория от „втория план” на събитията в и около Сирия, за да се върна към днешната новина. Няма официално израелско потвърждение, но един израелски министър реагира днес по „американски” ( по аналогия със случая, когато беше убит Имад Мугние), заявявайки задоволство от смъртта на Самир Кантар. Пита се обаче в задачата: как да тълкуваме това в рамките на войната в Сирия и особено по отношение на режима в Дамаск, получил толкова гръмки гаранции за сигурността си от страна на Путин?

Това ли е руският непробиваем въздушен щит за Асад и неговата крепост Дамаск? Само преди два дни лично Путин се похвали, че с разполагането на руска противозенитна ракетна отбрана всяка вражеска атака в района би била невъзможна. Той дори буквално предизвика желаещите да се опитат да я пробият, за да се уверят сами какво ще последва.

Да не би Израел да е съгласувал въздушния си удар с Русия, за да си гарантира сигурността на самолетите? Абсурд, нали. Остава само една хипотеза: че Израел изпраща многопластово послание. От една страна показва на Асад, че е напълно уязвим, а от друга- че руската въздушна охрана на небето над главата на руския слуга пет пари не струва. Израелската акция опреснява май паметта на забравилите кой има традиционно военно превъзходство във въздуха, което през юни 1982 г. беше демонстрирано чрез разгрома на сирийските военновъздушни сили, въоръжение изцяло със съветски самолети.

На това му казвам ( почти по Клаузевиц) продължение на преговорите за бъдещето на Сирия ( и Израел ) „с други средства”. За онези, които ще оспорят правото на Израел да се меси, трябва да напомня, че Иран е дълбоко намесен като регионална сила без дори да става дума за заплаха за националната сигурност на иранците, а още по – малко за оцеляването на страната им, какъвто е израелският случай. Израел в същото време е не по-малко съществен регионален фактор, на чиято граница се разиграват драматичните сирийски събития.

Самият факт, че Израел е в състояние да нанесе успешен и необезпокояван въздушен удар по сирийска столица е напомняне и към Техеран, чиято роля непрекъснато се изтъква като незаобиколима по отношение на сирийската криза. Освен всичко друго, убитият Самир Кантар е важен фактор в проиранската групировка „Хизбуллах”, на чиято военна ефективност Башар Асад буквално дължи оцеляването си в битките срещу разнородните му врагове в подпалената от самия него гражданска война.

Да вземе страна в сирийската каша, в която няма приятелски на Израел фактори, за Тел Авив не е възможно. Израел, който е любимото извинение на арабските режими за десетилетните диктатури и издевателства над собствените им народи, знае отлично, че дори вербалната подкрепа за някоя фракция от междуарабските конфликти ще има обратен ефект за нея и моментално би подпомогнала консолидацията на всички ( араби) на антиизраелска основа- ако не на държавно, то на нивото на улицата ( както в арабския свят наричат подобието на обществено мнение ).

До този момент Израел напрегнато, но пасивно следеше врящия котел в Сирия. Самозваната руска защита на сирийското небе „ от всякаква агресия”, може би е преляла чашата на това търпение. Предстои да видим как това ще се отрази на „сговорчивостта” на руските началници на Асад, от които зависи ходът на преговорите за нещо като мир в Сирия.

Share on Facebook

Свързани новини:

• И Видин обявява грипна епидемия
• Без безплатни бързи тестове за грип
• Приложение на „Майкрософт” ще ни предупреждава за сайтове с фалшиви новини
• Опозиционерът Хуан Гуайдо се обяви за временен президент на Венецуела
• Жената, нападнала медик в Горна Оряховица, е с повдигнато обвинение
• Руската ВТБ: Заложници сме на нарастващ конфликт между Тръмп и Конгреса
• Ивелин Попов се настани в хотела на "Ростов" в Доха, ще подписва

• Алберт Попов спечели втория слалом за ФИС
• Паредес се отдалечава от ПСЖ
• Прекратиха търсенето на самолета със Сала поне за днес
• Погба носи тузарски костюм със своите инициали
• Зафиров: Цената на Неделев е висока
• Емери: Арсенал работи по трансфера на Суарес
• Зафиров: Неделев отхвърли ЦСКА и Лудогорец, търсим нападател и ляв бранител