Царските часове се изпълняват само три пъти годишно на Рождество Христово, на Богоявление и на Велики петък. Чинът на Царските часове е съставен през IV в. от Св. Кирил Александрийски.

Часовете се състоят от по три псалма, с тропари (краткото песнопение, което отразява важни моменти от живота и подвига на чествания светец или пък съдържа основните идеи на празника), четене на "Св. Боже", кондаци - песни като тропарите, молитвата "Иже на всякое время" и заключителна молитва. Всеки час изразява една идея или е възпоменание на някое новозаветно събитие.

В различните часове се пеят съответни псалми, чете се Евангелие и се пеят псалми, както следва:


Тропар на предпразненството: Някога, заедно със стареца Йосиф, като произхождаща от семето Давидово Мариам се записа във Витлеем, носейки в утробата си безсеменния Плод; настана й време да роди и нямаше място в страноприемницата; но пещерата се оказа като приятен чертог за Царицата. Христос се ражда, за да възкреси падналия образ. (глас 4)

Първи час - Пс. 5, Пс. 2, Пс. 21;

А рождението на Иисуса Христа стана тъй: след сгодяване на майка Му Мария за Иосифа, преди още да бяха се те събрали, оказа се, че тя е непразна от Духа Светаго. А Иосиф, мъж й, понеже беше праведен и не желаеше да я осрами, поиска тайно да я напусне. Но когато намисли това, ето, Ангел Господен му се яви насъне и каза: Иосифе, син Давидов, не бой се да приемеш Мария, жена си; защото заченалото се в нея е от Духа Светаго; тя ще роди Син, и ще Му наречеш името Иисус; защото Той ще спаси народа Си от греховете му.
А всичко това стана, за да се сбъдне реченото от Господа чрез пророка, който каза: "ето, девицата ще зачене в утробата си и ще роди Син, и ще Му нарекат името Емануил",* което ще рече: с нас е Бог. Като стана от сън, Иосиф направи, както му бе заповядал Ангелът Господен, и прие жена си. И не познаваше я, докле тя роди своя първороден Син; и той Му нарече името Иисус. (Ев. Мат. 1:18-25)

Тропари на Първия час, творение на св. Софроний Йерусалимски(глас 8):

Витлееме, приготви се, благоукрасете се, ясли; и ти, пещера, приемай: Истината дойде; сянката премина и Бог сред човеците се яви от Девата, приемайки нашия образ и обожвайки това, в което се облече. Така Адам се обновява, зовейки заедно с Ева: „Благоволение на земята се яви, за да спаси нашия род!”.(2)

Сега бърза да се изпълни пророческото предсказание, което тайнствено гласи: „И ти, Витлееме, земьо Иудина, никак няма да се наречеш най-малък сред воеводствата, като приготвящ пещерата; защото от тебе ще ми излезе Предводител на народите в плът от Девата Отроковица - Христос Бог, Който ще пасе Своя народ, новия Израил.” Нека всички да Му въздадем величие!

Слава и ныне: Тъй казва Йосиф на Девата: „Марийо, какво е това нещо, което виждам в тебе? Недоумявам и се удивявам, и умът ми е поразен. Затова скрий се веднага от мене. Марийо, какво е това нещо, което виждам в тебе? За честта – срам, за веселието – скръб, вместо да се хваля, ти укор ми донесе. Затова вече не мога да търпя присмеха на човеците; защото от свещениците на Господния храм аз те приех непорочна, а що за гледка е това?”
Кондак на предпразненството, глас 3: Девата днес идва, за да роди неизказано Предвечното Слово в пещерата; ликувай, вселено, чувайки за това и прослави с ангелите и пастирите Този, Който заради нас пожела да се яви като Отроче младо - Предвечния Бог.


Трети час - Пс. 34, Пс. 108, Пс. 50;

През ония дни излезе от кесаря Августа заповед - да се направи преброяване по цялата земя. Това преброяване беше първо, когато Кириний управляваше Сирия. И отиваха всички да се записват, всеки в своя град. Тръгна и Иосиф от Галилея , от град Назарет, за Иудея, за града Давидов, наречен Витлеем, понеже беше от дома и рода Давидов, за да се запише с Мария, сгодената за него жена, която беше непразна.
А когато бяха те там, дойде й време да роди; и роди своя Син първенец, пови Го и Го положи в ясли, защото нямаше за тях място в странноприемницата.
В тая същата страна имаше пастири, които нощуваха на полето и пазеха нощна стража при стадото си. И ето, яви се пред тях Ангел Господен, и слава Господня ги осия; и се изплашиха твърде много. И рече им Ангелът: не бойте се: ето, благовестя ви голяма радост, която ще бъде за всички човеци;  защото днес ви се роди в града Давидов Спасител, Който е Христос Господ;
и ето ви белег: ще намерите Младенец повит, лежащ в ясли.
 И внезапно се яви с Ангела многобройно воинство небесно, което хвалеше Бога и казваше:
слава във висините Богу, и на земята мир, между човеците благоволение!
 Когато Ангелите си отидоха от тях на небето, пастирите си рекоха един другиму: да идем до Витлеем , и да видим случилото се там, за което ни възвести Господ. И дойдоха бързешком, и намериха Мариам и Иосифа, и Младенеца да лежи в яслите. А като видяха, разказаха каквото им бе възвестено за тоя Младенец. И всички, които чуха, почудиха се на това, що им разказаха пастирите. А Мариам спазваше всички тия думи, като ги слагаше в сърцето си. И върнаха се пастирите, славейки и хвалейки Бога за всичко, що чуха и видяха, както им бе казано. (Ев. Лук. 2:1-20)

Тропари на Третия час:

Този е нашият Бог и никой не ще се сравни с Него, роден от Девата и живял с човеците; в бедни ясли Синът Единороден лежи като човек и с пелени се повива Господа на Славата; и звездата насочва мъдреците да Му се поклонят, а ние пеем: „Троице Свята, спаси нашите души.” (глас 6)
Преди Твоето раждане, Господи, невеществените войнства се удивяваха, съзерцавайки с трепет Твоето тайнство; защото като Младенец благоволи да се родиш Ти, Който със звезди небето украси; и в ясли на безсловесни легна Ти, Който държиш в ръка всички земни краища. Чрез този Твой промисъл стана известно милосърдието Ти, Христе. Велика е Твоята милост, слава Тебе!
Слава и ныне: Йосифе, кажи ни как Девата, Която взе от Светилището, сега непразна водиш във Витлеем? „Аз - казва – пророците изследвах и като приех вест от ангела се уверих, че Мария ще роди неизказано Бога; Нему на поклонение мъдреци от Изток ще дойдат и ще Му послужат с драгоценни дарове.” Господи, Който се въплъти заради нас, слава Тебе! (глас 8)


Шести час - Пс. 53, Пс. 139, Пс. 90;


А когато се роди Иисус във Витлеем Иудейски в дните на цар Ирода, ето, мъдреци от изток дойдоха в Иерусалим и казваха: де е родилият се Цар Иудейски? Защото видяхме звездата Му на изток и дойдохме да Му се поклоним.
Като чу, цар Ирод се смути, и цял Иерусалим с Него. И като събра всички първосвещеници и книжници народни, питаше ги: де трябва да се роди Христос?  А те му казаха: във Витлеем Иудейски; защото тъй е писано чрез пророка: "и ти, Витлееме, земя Иудина, никак не си най-малък от Иудините воеводства; защото от тебе ще излезе Вожд, Който ще пасе Моя народ Израиля".
Тогава Ирод тайно повика мъдреците и узна от тях точно за времето, когато се е появила звездата, и, като ги изпрати във Витлеем, каза: идете, разпитайте грижливо за Младенеца и, като Го намерите, обадете ми, за да ида и аз да Му се поклоня.
Те изслушаха царя и заминаха. И ето, звездата, която бяха видели на изток, вървеше пред тях, докато дойде и се спря над мястото, дето беше Младенецът.  А като видяха звездата, те се зарадваха с твърде голяма радост. И като влязоха в къщата, намериха Младенеца с майка Му Мария и паднаха, та Му се поклониха; и като отвориха съкровищата си, принесоха Му дарове: злато, ливан и смирна. И като получиха насъне откровение да се не връщат при Ирода, те заминаха по друг път за страната си. (Ев. Мат. 2:1-12)

Тропари на Шестия час:

Елате, верни, да се възвисим и да съзрем Божественото слизане свише, явено ни във Витлеем и очиствайки ума, нека чрез живота си да принесем вместо миро добродетели, подготвяйки с вяра настъпването на Рождеството от съкровищата на душите и зовейки: „Слава във висините на Троичния Бог, чрез Когото сред човеците се яви благоволението, избавяйки Адам от първородното проклятие, като Човеколюбец!” (глас 1) (2)
Слушай, небе, и внимавай, земя, да се раздвижат основите й и преизподнята да се обземе с трепет, защото Бог Творец се облече във вещество от плът, Създалият с могъща ръка цялото творение сега се съзерцава в сътворена утроба. О, каква дълбина на богатство, премъдрост и знание у Бога! Колко непостижими са Неговите съдби и неизследими са пътищата Му! (глас 4)
Слава и ныне: Елате, христоносни люде, да видим чудото, което поразява и пленява всеки разум и благоговейно възпявайки го, верни, да се поклоним. Днес във Витлеем Девата непразна идва, за да роди Господа, а пред Нея бързат хорове от ангели. И като видя това, Йосиф Обручник зовеше: „Що за необикновено тайнство в Тебе, Дево, става? И как ще раждаш, Ти, неизпитала хомот Телице?” (глас 5)

Девети час - Пс. 68, Пс. 69, Пс. 85;

А след като си отидоха, ето, Ангел Господен се явява насъне Иосифу и казва: стани, вземи Младенеца и майка Му, и бягай в Египет, и остани там, докле ти кажа; защото Ирод ще търси Младенеца, за да Го погуби. Той стана, взе Младенеца и майка Му нощем, и замина за Египет; и там стоя до смъртта Иродова, за да се сбъдне реченото от Господа чрез пророка, който казва: "от Египет повиках Сина Си".
Тогава Ирод, като се видя подигран от мъдреците, твърде много се ядоса и прати, та изби всички младенци във Витлеем и във всичките му предели, от две години и надолу, според времето, което бе точно узнал от мъдреците.
Тогава се сбъдна реченото от пророк Иеремия, който казва: "глас бе чут в Рама, плач и ридание, и писък голям; Рахил плачеше за децата си, и не искаше да се утеши, защото ги няма".
А след като умря Ирод, ето, Ангел Господен се явява насъне Иосифу в Египет и казва: стани, вземи Младенеца и майка Му и иди в земята Израилева, защото измряха ония, които търсеха душата на Младенеца. Той стана, взе Младенеца и майка Му, и дойде в земята Израилева. Но като чу, че в Иудея царува Архелай, наместо баща си Ирода, уплаши се да иде там; и след като получи откровение насъне, замина за пределите Галилейски и, като дойде, засели се в един град, наричан Назарет, за да се сбъдне казаното чрез пророците, че Той ще се нарече Назорей. (Ев. Мат. 2:13-23)

Тропари на Деветия час:

Удиви се Ирод, виждайки благочестието на мъдреците, но победен от гняв, разпитваше за времето на станалото; майки се лишаваха от децата си и незрелите по възраст младенци горко бяха пожънати, гърди пресъхваха и млечни извори преставаха, велико беше бедствието! А ние, верни, събирайки се благоговейно, нека да се поклоним на Христовото Рождество. (глас 7)

Когато Йосиф, Дево, отивайки към Витлеем, бе покрусен от мъка, Ти към него викна: „Защо си тъй унил и се смущаваш, като ме виждаш непразна, а не знаеш страшното тайнство, което е в мене? Сега освободи се от всякакъв страх, като проумееш преславното събитие, защото Бог поради милостта Си слиза на земята сега, като приема плът в моята утроба. Ще Го видиш да се ражда, както Той благоволи, и изпълнен с радост ще Му се поклониш като на твой Създател, Когото ангелите възпяват непрестанно и Го славословят заедно с Отца и Светия Дух. (глас 2)

Слава и ныне: Днес от Девата се ражда Този, Който в ръката Си държи цялото творение; с пелени, като смъртен се повива Този, Който е неосезаем по природа; в ясли ляга Бог, Който в началото утвърди със слово небесата; с мляко от гърди се храни Този, Който в пустинята изля като дъжд манна за народа; мъдреците призовава Женихът на Църквата; даровете им приема Синът на Девата. Покланяме се на Твоето Рождение, Христе; покланяме се на Твоето Рождение, Христе; покланяме се на Твоето Рождение, Христе! Покажи ни и Божественото Твое Богоявление! (глас 6)