Бейрут, Ливан 2015: Един малък народ – едно голямо сърце

Честито Рождество Христово! Днес Георги ще ни покаже Ливан – приятно четене:

Бейрут, Ливан

Един малък народ – едно голямо сърце

Може би направих голяма грешка като не си записвах впечатленията от всичките ми или хайде да кажем по-екзотичните места, които съм посетил досега. Не че нямам още спомени за страни като – Сейшелите, Мексико, Сейнт Лучия, Аруба или Малдивите, но друго си е веднага да отразиш първите впечатления на някой лист. Все пак съгласете се освен снимковия материал –като че ли добавят ли се и интересни моменти или впечатления – тогава картината става наистина пълна и дори примамваща ентусиастите да тръгнат веднага а и защо пък някой да не ползва това като помагало/гайд. Само да спомена – не е необходимo нищо да ми плащате за това – е все пак, ако кажете една добра дума за автора, тогава става нали ?

Затова сега за нищо на света не бих пропуснал да ви разкажа няколко думи за една страна, в която имах възможността и късмета да посетя за определено време, което ми беше напълно достатъчно да споделя следното. Хора, посетете Ливан и по-специално неговата столица – Бейрут. Има много информация по интернет за този град, но нали знаете друго си е човек да види с очите си и да пипне с ръцете си (това последното не се отнася за местните красиви и открити жени, моля не го правете – че може да стане опасно )). Да,

ливанските жени са изключително красиви,

интелегентни, привлекателни и напълно открити към света. Въпреки исляма като официална религия и местоположението си (Близкия изток),

Бейрут определено е един модерен град,

особено в централната си част, представляваща едно разнообразие от магазини, лукави кафета и интересна архиктектура. Почти не видях забулени жени (говоря за местните жители –не броя бежанската вълна или многото емигранти от Ирак)… Въпреки опустошителната и дълга гражданска война преди години (виждат се още на места белезите от това безумие, уви), града се е съживил и дръпнал значително. Много от международните компании и банки имат офиси тук, има интересни и красиви сгради, бизнес центрове и хотели, красиви църкви, привлекателна крайбрежна алея с незабравим изглед към Средиземномерието –един град кипящ от живот (дневен и нощен)

Препоръчвам горещо да се посетят центъра на града (downtown – a), интересно построения Бейрут Соукс, площада Нежви, улицата Маарад , Сайфи Вилидж и красивата джамия Мохамед Ал – Амин задължително, красивите скали на гълъбите, баровския залив Заинтунай… и разбира се добрата и стара Хамра.

Al Maarad, Ливан

Може да потънете в арабския свят по тази улица, да изпиете едно ароматно турско кафе (по навик му казвам така от начина на приготвянето му –с джезве ), да поиграете табла с доста добри майстори, да пробвате да пушите шиша (не е зле никак )) и накрая да зяпате до безкрай многобройните магазини и малки дюкани в този район. Да усетите какво е това – Ориента

Не се притеснявайте от десетките на ден пибибкания от минаващите коли или невероятните задръствания. Да,

липсата на метро си е проблем номер 1 за града

Но пък от друга страна – Навсякъде ще срещнете само едно нещо – добро и любезно обслужване (независимо от заведението каква категория е) и една голяма , невероятно срещаща се

ГОСТОПРИЕМНОСТ – така характерна за тази страна

Хора, написах тази дума с главни букви, защото аз 46 години вече през живота си такова нещо не бях виждал (едва ли и ще видя си мисля). За времето прекарано в Ливан, навсякъде ме преследваше тази тяхна силно изразена гостоприемност и повярвайте ми, много приятна за всеки индивид към когото се изразява. Чувствах се много добре –направо като цар (или известна знаменитост :), когато посещавах магазини, супермаркети, офиса на компанията, заведения и какво ли oще не.

Да,

невероятно съм очарован от този народ –

няма как да не му стане приятно на човек от такова внимание и отношение. Очарован съм и от един човек, който ми направи доста силно впечатление и може би, заради когото реших да отида да поработя известно време в този град. Този човек е наистина доста богат (мисля, че не познавах до този момент истински милионер )), но интересното е, че не го показва и се държи приятелски… Мога да кажа, че го опознах добре и го наблюдавах доста време. Един човек с огромно сърце и невероятно великодушен. Пълен небрежняк и доста добър предприемач от друга страна. Сещам се за такива черти от характера му като уважение, оценяване, милосърдие, коректност – за които не знам защо, но като че ли още малко са размити и уродливо модифицирани в нашата мила родна действителност. Ех, колко е хубаво е да има повече такива хора по света, особено ако са ти баш шефове   Всъщност относно великодушието – забелязах го и при други хора, предимно колеги в тази интересна страна, с които – надявам се, ще остана приятел завинаги.

Имах възможността през един от уикендите да посетя и

древния град Библос,

намиращ се на около 30 – 40 км северно от Бейрут. Препоръчвам го горещо, не трябва да се пропуска. Градът е бил в дълбоката древност търговска и религиозна столица на финикийското царство. Тук е била създадена първата линейна азбука, която е предшественик на всички останали азбуки (в това число гръцка и латинска). Има запазена крепост с много красиви тесни улици (наподобяващи малко нашия Несебър и стария Пловдив). Впечатляваща е черквата „Св.Йоан Кръстител” строена от кръстоносците през 12 век в много интересен стил. Многообразие от ресторанти и заведения с много красиви гледки към крепостта и красивото Средиземноморие. Успях да се полюбувам и насладя на гледката от терасата на един от ресторантите, да похапна и опитам една от най-вкусните кухни в света – ливанската и накрая подобаващо да завърша с наргилето и едно ароматно турско кафе на фона за очарователния средиземноморски залез. Ей, хабиби. . жив е животът

Бих споменал и за голямата емоция, която изживях пътувайки с мотоциклет из града и лавирайки през множеството коли за по-бързо придвижване по централните им улици. Беше огромна лудост, но наистина както имаше една песен –щастието е когато си на път   Да – аз не бях на мястото на шофьора и слава Богу – как успя да се оправи това момче не знам, но лудницата и емоцията бяха слети в едно и спомена ми за това изживяване едва ли ще се изпари скоро  

За завършек се сещам още нещо, което не бих могъл да пропусна. На летището им, разхождайки се да убия малко от времето, случайно се озовах в една огромна и просторна зала с хубави кожени дивани, нещо като градини, много елхи и една доста сериозна шведска маса, изобилстваща от какви ли не вкусотии от очарователната ливанска кухня. Огледах се за цените и забележете нямаше такива! Всичко беше напълно безплатно на корем. Нямаше шанс да не се поддам на това изкушение, а и да си призная бях и доста изгладнял (среднощен полет –нормално ;)). Имах и щастието, че изглежда нямаше други българи около мен и масата не беше така опустошена Попитах впоследствие сервитьорите плаща ли се, – не, не се – било без пари… останах наистина гръмнат… мигновено се досетих защо е така. Да, сетих се – човека отсреща и ми го потвърди. Причината е една и само една – заради тяхната гостоприемност. Да останат доволни и да помни всеки един посетител на излизане от страната за това, да му остане един добър спомен за тази тяхна изключително характерна черта (за която писах с главна буква по преди). Повярвайте – мислех си да си ударя няколко шамара (може би се сетих за нашето летище, че сме част от Европейсия съюз и т. н.), опитах се и мислено поисках и при нас да е по този начин, все пак това е и реклама или просто традиция ?, но не знам защо, нещо веднага секна в главата ми реализирането на подобна идея…

Сега, пишейки тези последни редове съм се настанил удобно в мекия диван на моя уютен хол и се любувам на Коледните празници и хубавите моменти с най-близките ми хора. Коледа е! Няма по-хубав от този празник. И слушайки „Clutching at straws“ на Marillion и отпиващ от хубавия ром Бакарди, отново изплува в мен спомена за тази интересна и модерна държава, за столицата й Бейрут – наричан през годините неслучайно Париж на Близкия изток, за всичките емоции, преживявания и моменти прекарани неотдавна.

Да, частица от мен остана там и искрата е запалена вече. Пътят ми е отворен към тази страна. Аз пък ще изпитам удоволствие, ако съм Ви заинтригувал и се замислите дали да не посетите някой ден и се запознаете с този малък народ имащ едно голямо сърце…

Автор: Георги Владимиров

Снимки: авторът

Други разкази свързани с Ливан – на картата:

 Ливан

Прочети цялата новина http://patepis.com/?p=64750

Свързани новини: