Над 2000 години славим рождеството на Млада Бога. В празника омесваме езическото православие, народната традиция и търговската комерсиалност

Ние ли криво се молим, Ти ли, Боже, криво ни разбираш, ама ей на – 2000 години чакаме Твоето Царство и твоята воля на Земята, както е на небето, а то не идва и не идва. Това си мисли беловласата баба Влада, седнала сама край постната трапеза за Бъдни вечер. Така е от години. Откакто се спомина другарят й, а децата се попиляха по света, тя спазва традицията, макар само за себе си. Под светлинката от кандилото пред образа на Спасителя реди на масата нечетен брой ястия, както сега я учат и от телевизора. Гледа да са скромни, че и да ги сподели с други, пак остават. Слага в единия й край чифтовете вълнени чорапи, които сама е наплела за всичките си деца и внуци, както правеше майка й и нейната майка, и другите майки преди тях. После дърпа нишката, за да разплете спомените на 84-годишния си живот. А в него е имало от всичко - и радост и мъка, и смешки и скърби, но тя за нищо не съжалява.

Най-големият грях е да се страхуваш, защото така признаваш, че не вярваш на Бога, Който е над всички и чрез Когото всичко е станало. Най-голямото чудо е покаялият се грешник, та макар и да го е направил в последния си час с последния си дъх, е научила за своите много години бабата.

Сега единствената компания й е телевизора. Добре че в него се случва да пеят и да танцуват, а не само да гълчат, та така да развеселят самотната й душа. А как беше едно време, дърпа нишката на спомената баба Влада и се връща в детството си на Божич. Суетнята обхващаше целия дом. Пък и това щеше да е последната постна вечер, а после ще заговеят с печено врабче и няма да кусат тайно от прясното сирене в цедилката у зимника. Още преди изгрев слънце майка й обличаше сватбената си премяна, обуваше, нечии чужди по-големи обуща, за да не лежат кокошките на празен полог и започваше да меси. Поне 10 кила тесто имаше в нощвите и от него се пръкваха най-малко 12 пити. Но най-важно беше Божето. Първо се меси това колаче, свито като гривна, но със завити в охлюв краища, с дупка в средата, а в нея се слагат китка босилек и колно цвете. Това хлебче е посветено на Пресвета Богородица и се пази цяла година, а като има някой болен и троха да му дадат - оздравява. Към всичките манджи на трапезата жените слагаха и една топеница от чукан чесан, разбъркан със стрито на брашно конопено семе и разредено с вода от ошава. Ей тая гозба от ония години не се повторила.

Вечер ходеха в черквата за вечернята на поп Ангелко, а после се връщаха в къщи. Преди да седнат на трапезата, миеха си краката и обуваха приготвените за всеки нови вълнени чорапи. Дядото кадеше с тамян навред, после палеха свещ на погачата с изрисуван отгоре целия стопански двор, казваха в хор „Отче наш“ и след осеняване с кръстния знак, сядаха на постната вечеря. В тяхната къща се слагаше и елха. Украсяваха я с книжни звезди и цветя, памук, дребни сладки, увити във варак ябълки и орехи и свещи. Звездата на върха на елхата е символ на Витлеемската звезда, възвестила на света раждането на Христос, а вечнозеленият цвят на елхата означава вечната вяра в Христос, беше научила тя от майка си, която на младини била слугинче в богатска къща в София и там видяла елхата, а се научила и на четмо и писмо. Не във всеки дом украсяваха елхи, но борчета за Божич имаше и по други къщи в нейното детство. Тогава и никой не викаше Коледа, празникът беше Божич и се пееше „Замъчи се Божа майка да си роди млада Бога от Игнажден до Божик“. Нямаше и Нова година - Божич беше на 6 януари, а новата година идваше на Васильовден на 14 -ти.

На другия ден всички рано отиваха на черква. След празничната литургия всеки деца се редяха без изповед пред поп Ангелко за комка, после се нареждаха гологлави мъжете, а след тях и жените всички със забрадки.

От тогава и е останал споменът за приказката как се родил Христос. Преди много много години в град Назарет живеел един стар човек на име Йосиф. Той се оженил за скромната и благочестива девойка Мария. Един ден пред нея се явил ангел небесен и казал, че й носи радостната вест, че скоро ще роди син. Бог ще го закриля и той ще царува над своя народ докато свят светува, предрекъл ангелът. Казал, че ще го наричат Божи син и че Той ще спаси хората от злото. Ще ги научи да живеят в добро и да си помагат като братя.
Мария се учудила на думите на ангела, но му повярвала. След време тя и Йосиф трябвало да идат във Витлеем, откъдето бил неговият род. Като стигнали там, не намерили място в страноприемниците и се подслонили в един обор. Същата вечер безболезнено Мария родила своя син. Поела го нежно в ръце, повила го и го положила в една ясла с меко уханно сено, а детето кротко заспало.
В тихата нощ Витлеем също спял дълбоко. Будували само едни овчари в полето край градчето, които пазели стадата си от крадци и вълци. Изведнъж над главите им блеснала светлина и пред тях в голямо сияние, блестейки с небесна слава, се явил светият благовестител архангел Гавриил. Като го видели, те се уплашили, но осенилият ги ангел им наредил да не се боят и им благовестил настъпваща за целия свят радост с раждането на Спасителя. Ще намерите в ясли повит Младенец, казал за достоверност той. В този миг ангели изпълнили небето и известили за раждането на Божия син с песен : "слава във висините Богу, и на земята мир, между човеците благоволение". Смаяните овчари се посъветвали помежду си и забързали да видят Богобебето и да му се поклонят.
В същото време в небето засияла невиждано ярка звезда. Като я видели трима източни мъдреци, които изучавали звездите, разбрали, че се случило нещо необикновено. Тази звезда е знак, че се е родил цар, какъвто досега не е имало - той ще възцари мир и обич на земята, прошепнал единият и приканил другите двама да идат да го намерят и да му се поклонят.
Сияйната звезда ги отвела до скромното убежище на Мария и Йосиф във Витлеем. Мъдреците се поклонили на необикновеното дете, за което било предречено, че ще бъде Спасител на хората и му поднесли дарове като за цар - злато, като за смъртен - тамян и като знак за безсмъртие - смирна.
В лицето на източните мъдреци, наричани влъхви, на Богомладенеца Христос се поклонила тогавашната наука, а скъпите дарове, които поднесли били заслужена почит за необикновения Цар Спасител.

Тая е приказката, разказана в светото евангелие и от светите апостоли евангелисти Лука и Матея. Към нея свещеникът в храма в своята проповед разказва за още чудеса станали по цялата земя все по това време. В Рим от земята избликнал ручей с елей и потекъл в река Тибър; смятаният за вечен идолски храм се разрушил, идолите се разбили, а на небето се появили три слънца. В Испания през тази нощ се появил облак, по-светъл от слънцето, а в Иудейската страна разцъфтели лозя, въпреки зимното време.

Много десетилетия в своя живот баба Влада е празнувала Рождеството Христово. Още по много всички човеци по земята са се молили да бъде неговата воля на небето и земята, да дойде неговото царство, а тя и до днес помни как все с притчи разказваше дядо й на дребните дечица какво е царството Божие. Ето веднъж човек някой посял добро семе на нивата си, но врагът му след това посял плевели. При жетвата обаче първом събрали плевелите и ги изгорили, а чистата пшеница прибрали в хамбарите. Така ще е при свършека на света: грешниците ще бъдат хвърлени във вечния огън, а праведните ще влязат в царството Божие. На нивата има и жито, и плевели, но е по-добре да сме жито, казваше дядо й. С друга притча им казваше, че Небесното царство прилича на квас, от който жената взема малко, а замесва много тесто, докато цялото втаса. „Божието царство е, както когато човек, който хвърли семе в земята; и спи и става нощ и ден; а как никне и расте семето, той не знае. Земята от само себе си произвежда първо стрък, после клас, след това пълно зърно в класа. А когато узрее плодът, начаса изпраща сърп, защото е настанала жътва.“, пише пък в Евангелието на св. ап. Марко.

Царството Божие ще влязат само праведните, скритите в него сили ще се разкрият постепенно и то ще се разпространи и ще обхване много хора. Царството Божие е най-голямото съкровище и за него си заслужава човек да пожертва всичко, каквото има , за да го придобие. Царството Божие е духовен пир, който предлага на човека вечна духовна радост. Ей с тия мисли ще дочака утрото баба Влада, ще се натъкми в празнични дрехи и ще иде на черква от рано за празника на млада Бога, за рождения ден на Христос, та дано придобие Царството Божие.

След черква ще мине през племеницата и през компютъра по скайп ако може да се види с децата. А после ще се прибере у дома и ще продължи да разплита спомена на времето. И да чака царството Божие.

Трънчанка пише писмо на Дядо Коледа

Преди да се прибере вкъщи баба Влада с племеницата се смяха на писмо, писано от една трънчанка до Дядо Коледа. Жената била приятелка на младата роднина на бабата, работела в отговорно столично списание, но старателно подържала трънския си говор. А ето го и писмото:

Мили, Дедо!
А съга – кой Дедо? Снежанка тува ми дуднье, че половината трънчанье чекаю Деду Коледу, а другата половина – Деду Мраза.
Нема лошо – двама Дедовци, два пути подаръци!
Ама пуста мечавва, у Лапландию сва путища замела, ко мръзельива невеста, а у нас снег нема и вие не може да се допръзаляте до селата.
Ама чекай я да си напишем писмото, се некига че дойдете – я за Коледу, я за Васульицу!
Дедо Коледо, ти си по божи човек, от Запада идеш, затова те молим:
Нека сви буду здрави и место муку на сръце, радос на душу сви да имаю.
Нека има сланина, ракия, салата и леб за сви, па докторите, ако сакаю да ни цере.
Дедо Мраз, ти можеш повече работу да свършиш, оти идеш от Север и знаеш кво е пут. Та ние от трънскьите села сакамо пут да има до секо село без дувкье и дръвля, дека кореньете им расту през асвалтът. Са си мремо от яд ка гледамо ко до Зелениград и до Насальевци путът е равън и лъскав ко на зобен конь гърбина.
Не знам от коега деду да посакам да се разшири резервоарът с убавуту воду, дека извира над Стрезимировци. Та мислим да посакам това от младете Снежанкье у общину – Цветислава, Румяна и Станислава. Убава девойчетия, молим ви секьи дън да дудньете на кметатога, че убавата вода требе да шурляе у дворовете на убавите ора у Стрезимировци и Джинчовци...
Трънски приятели, имам още много да пишем, ама картичката малецна, и нема да га побере. И нищо, че тува една приятелица ме учи да изпием парете и да не купуем дръвче, я мислим пай да си накичим елуту, оти ми носи радост на душуту. И ка ми е жешко на душуту, нема да се разсръдим, ако некой от дедовците не дойде при мене, оти на покривът на блокът нема комин.
Айде – със здраве! Здраве ко голем бор да имате, дом да ви е пун ко накичену елу, а очи ко дзвездете на ньайният връ да ви свету от радос!
Ваша Богинка (Йорданова)


Кой е дошъл пръв Дядо Коледа или дядо Мраз

Оказа се, че баба Влада не помни кой е дошъл пръв по българските земи – дали Дядо Коледа или Дядо Мраз. За елхата знае, че е германска традиция, а пръв един свещеник пренесъл вкъщи отсечено дърво, защото преди това хората украсявали някое дърво в гората, защото смятали, че в него живее горския дух, който ги закриля. И за Дядо Коледа тя знае, че е продукт на търговски реклами, най-вече на Кока Кола от 1931 г. Запомнила е годината, защото излиза, че с Дядо Коледа са набори. Но всъщност първообраза на добрия старец, който раздава подаръци е св. Николай Мирликийски Чудотворец, който е правил добрини под условие за това никой да не го хвали. Смята се, че фламандски заселници са пренесли в Америка почитта към св. Николай, а от Сейнт Николас, после станал на Санта Клаус. Баба Влада , като много други хора хич не е наясно защо у нас му викаме точно Дядо Коледа, но пък нямаше съмнения по името на Дядо Мра, който носеше подаръци на нейните деца като малки в училища и детски градини, често придружаван от Снежанка и даже от джуджета. Сега като набор на добрия белобрад старец, чийто днешен образ е сътворен от талантлив художник като другите герои на комикси, бабата се чуди защо е трябвало да се подменя примерът на добротворния св. Николай, със Санта Клаус, но пък явно нататък върви света - към подмяна на ценностите и превръщането на човеците от духовни същества в консуматори.
Всяка година раждането на Христос е новата надежда за спасение, но мъдрата баба знае, че Той ще дойде със слава да съди живи и мъртви и Царството му не ще има край.