Безпартийните атакисти заместиха “Атака” в обслужването на Кремъл

12/29/15 17:11
(http://ivo.bg/)

Безпартийните атакисти заместиха “Атака” в обслужването на Кремъл

Ще стане вече седмица от избухването на скандала в ДПС. Не ви липсва нещо в отзвука от него?

Голям е напънът на леви другари и техните десни побратими в обслужването на Кремъл да обясняват, че в скандала нямало геополитика. По-гъвкавите твърдят, че Русия и Турция са еднакво виновни за намесата. А най-поврътливите допускат Москва да е малко нещо намесена, но не чак колкото Анкара – заради това, че в турското посолство се е скрил за няколко часа Лютви Местан. Не им е важно, че в България за няколко часа се разкри агентурата на Москва в най-важната партия – балансьор в българската политика.

Ще приема за вярно твърдението за преобладаващата вина на Анкара, за да не се „цепя от колектива”, както иронично казвахме в епохата на колективизма ( ако си позволя да се усъмня в това разпределение на порциите вина в миг ще бъда обявен за ибрикчия, туркофил, ердоганист, ислямист, неоосманист и прочее сатана). Именно на фона на тази опорна точка обаче зейва празнината с въпроса: къде са нашите пишман националисти да спретнат един митинг срещу турската намеса ( и в подкрепа на Русия, която възнегодува срещу турската роля в скандала чрез Ахмед Доган)?

Отгоре на всичко Москва даде ясен знак, че тълкува събитието като своя победа в България. Официалната агенция РИА „Новости” тържествуващо съобщи за отстраняването на Лютви Местан именно заради декларацията му за сваления руски изтребител. В същия дух се изказа и най-агресивният жълт печатен официоз на путинизма „Комсомолская газета” ( шампион по оплюване на европейска България, за радост на руските шовинисти тук). Какво по-ясно указание за празнуване от страна на путинофилите в България, които се представят за местни патриоти!

Щом Москва се радва на Доган, туземните московци също се радват тук, макар да дължат своя креслив възход именно на имитацията на война с Доган и ДПС. Ето защо е озадачаващо, че ги няма на площада да спретнат поредния си шумен казачок в полза на Русия и нейната победа над Турция в България.

Същото обаче не може да се каже за дефилиращите в медиите политици, социолози и лица на уж дясната политика. От левия Румен Петков и социолога Андрей Райчев, през Красимир Каракачанов и възприеманите от аудиторията като десни коментатори от рода на Михаил Константинов, та чак до професорите Димитър Иванов-Гестапото и телевизионера ( както сам се определя) Юлиян Вучков, в атаката срещу турския сегмент от скандала в ДПС са мобилизирани всички сили.

В атаката липсва само „Атака”.

Да не би да се окаже, че при толкова много безпартийни атакисти от „Атака” вече няма нужда? Атакист да си в наше време: почиваш си луксозно върху държавната субсидия, докопана с гласовете на лековерни подобия, докато други ти вършат работата- с настървение, при това!

Ситуацията напомня на онова време, когато по събранията най-яростните защитници на марксизма – ленинизма от всяка реална или мнима заплаха за него бяха т.н .безпартийни комунисти, борили се цял живот за членство в партията, но останали извън нея ( най-вече поради някакви роднински грехове, регистрирани по каноните на комунистическия фанатизъм). В БТА имаше няколко такива другари, един от които ( достигнал предела на кариерата си като главен редактор на списание) се открояваше за посмешище на общите събрания, когато всички ехидно очакваха поредното му истерично самодоказване като най-предан ленинец.

Нещо подобно се случва и днес: безпартийни атакисти атакуват по атакистки в борбата да се докарат на Москва. Молодцы!

В паузата, преди от Москва да спуснат новите указания за прегрупиране на силите в България, ето едно малко припомняне за едни пари, отпуснати от ДПС на Волен Сидеров в размер на 1 600 000 лева. Разписката е на бланка на ДПС и е подписана от Ахмед Доган. Не, няма грешка или съвпадение на имената: това е същият Доган, мъдрият, национално отговорният, визионерът, телепатично-резонансно-морфологичният оратор от Бояна, мъдрецът от Сарая, произнесъл най-великата реч на прехода, най-дълбоката на годината, спасителят на етническия мир и изобщо – благодетелят, без когото нямаше да ни има ( все твърдения на безпартийните атакисти).