12/29/15 10:05
(http://ivo.bg/)

Доган и опрас(к)ването на прехода

 

Колегата Христо Христов много добре е припомнил в своя сайт историята с „оня списък”, с която Доган беше шантажиран успешно през 1992 г. и превърнат от таен агент на съветско-българското партийно строителство в зората на демокрацията тук в явен инструмент на същото, довел до свалянето на правителството на Филип Димитров и препъването на прозападната ориентация на България още в зародиша й.

http://desebg.com/index.php?option=com_content&view=article&id=2577

 

Освен свалянето на председателя на Народното събрание Стефан Савов и на самия премиер Филип Димитров, резултатът от онзи шантаж и последвалата от него ключова роля на осветения ( и тогава, както сега!) Доган в ролята на бухалката, пълзящият преврат срещу „непослушните” засегна по онова време и някои други, не толкова значими, величини, като директора на БТА в мое лице. С това на процеса беше придаден характер на реваншистка чистка с цел да се демонстрира, че превратаджиите няма да търпят някой да им мъти вод(к)ата.

 

 

Преди да продължа с разказа от първо лице, трябва да припомня и обстоятелството, че по онова време гражданите все още не бяха отвратени от предателствата и популистките завои на доста „свои”. Дори сравнително незначителният повод, като натискът върху директора на БТА да напусне работното си място чрез незаконен акт на правителството на Мултигруп\Беров ( кабинет с мандата на ДПС), генерираше бурна обществена съпротива. Дни наред прел лятото на 1993 г. , след заповедта за уволнението ми от 3 юни, чиято незаконност доказах във Върховния съд, пред БТА спонтанно митингуваха граждани в знак на солидарност с моя милост.

 

Вбесените продажници от медийния слугинаж се опитаха да превърнат отказа ми да напусна работното си място във гротеска, вменявайки ми „кариеризъм” . Вестниците на Блъсков и подобията им публикуваха схеми къде точно ходя по нужда в БТА, интерпретирайки символичния ми отказ да се подчиня на незаконната заповед като „барикадиране” в агенцията в буквалния смисъл.

 

Целта на операцията беше да ме „прегазят” за назидание, но да представят това като рутинен акт на една власт, която има право да си назначава на съответния пост когото пожелае. Всъщност искаха да избегнат признанието за политическия характер на уволнението ми, което можеше да бъде легитимно само с решение на парламента ( както и стана в крайна сметка по инициатива на мандатоносителя ДПС). Президентът Желев, въпреки мълчанието си по казуса, също беше „осветен”, при това като координатор, след като в медиите изтече информация, че посланиците на САЩ и Великобритания са го посетили с молба да спре разправата с мен, която се вършеше в очевидно нарушение на Конституцията и с това се ерозираше доверието в самата демокрация.

 

Освен че спечелих делото във Върховния съд, след това Конституционният съд беше сезиран и направи тълкувание в същия смисъл, т.е. , че Беров е нарушил конституцията. Имаше само един глас против в Конституционния съд, на тъмночервения съдия Александър Арабаджиев. С протекцията на Бойко Борисов същият се превърна в наше време в лице на българската юриспруденция в Съда на Европа в ЕС- досущ като в случая с Мая Манолова, но на международен пиедестал, стъпил върху плещите на „антикомуниста” от Банкя.

 

Защо ДПС до така степен ми „имаха зъб”, че се опитваха чрез своя премиер Беров да ми отмъщават в нарушение на основния закон на страната? И какво беше съпричастието на Желев?

 

Общото между Желев и ДПС беше самата операция по свалянето на правителството на Филип Димитров ( в което бях поканен да бъда изпълняващ длъжността външен министър, но отказах, тъй като се чувствах длъжен да продължа на поста си като директор на БТА, избран на практика от колегите си с подписка и с масова подкрепа от тях). Тази операция започна с пресконференцията на президента Желев на 30 август 1992 г., на която той нападна кабинета приблизително по същия начин, по който в наши дни Доган изригна срещу Местан ( без геополитическата окраска обаче). Вдигнатата топка от Желев беше отиграна от Доган, който оттегли подкрепата си за правителството и така на власт с мандата на ДПС в прекроения без избори парламент беше докарана свързаната с руските служби и техните местни слуги корпорация Мултигруп.

 

Моя милост възрази като гражданин и журналист срещу тази подмяна още от първия миг. Като директор на БТА изпратих писмо до Желев, заведено в деловодството на президента, в което му съобщавах, че в знак на несъгласие с него отказвам да се явявам на инструктажите му, които всеки месец се организираха под формата на вечеря с медийни ръководители в ресторант „България” за сметката на някоя от избраните от него медии. От онзи момент контактите ни бяха прекратени.

 

Имах обаче „неблагоразумието” да продължа с неподчинението спрямо превратаджиите. Още в първото си предаване „Още”, което започнах да водя в края на ноември 1992 г., (https://www.youtube.com/watch?v=c04-dNrdwfc)

разгласих маргинализираното от сервилните медии сензационно интервю за „Отечествен вестник” на прогонения от разузнаването негов доскорошен втори по ранг ръководител Радослав Райков. В интервюто си той разобличи напълно Доган и компанията му по агентурна линия с подробности, които се потвърдиха документално едва от комисията по досиетата през 2008 г.

 

Радослав Райков беше заплашван ( включително с оръжие, както ми сподели при запознанството ни по повод моята покана да гостува в студиото) и отказа да се появи на екрана лично. Това направи обаче авторката на интервюто Констанца Анчева. Седмици след това тя беше покосена от смъртоносна, скоротечна болест и почина.

 

От кулоарите на Народното събрание депутат от ДПС изпрати по репортерка на БТА послание до мен, че главата ми ще се търкаля по стълбите на агенцията. Въпросният, след дълго и вярно служене, се облажи и като посланик, а отцепниците от СДС в парламента, които помогнаха на ДПС да свали правителството на Филип Димитров, бяха наградени с приобщаване към апетитния бизнес с продажбата оръжие- перверзна ирония във връзка с факта, че операцията по отстраняването на СДС от властта започна именно с измислен от службите скандал с неосъществена сделка с оръжие ( в Македония).

 

В крайна сметка припомням тези подробности от политическия ни пейзаж с елементи на мемоарност заради приликите с онова, което и днес се случва в и около ДПС с главен „герой” същия Доган, но …с обратен знак. Той вече не се зъби на комунистите, а напротив- те го обожават и ухажват образа му публично.

 

Доган беше онзи, който служеше като дразнител за създаване на националистически настроения сред българите с нахалните си „морфологични резонанси” спрямо ролята на Турция в България, заявявайки, че пътят ни към Европа минавал през Босфора. Днес той се е изправил като Боримечката ( с извинение към литературни герой, символ на българското юначество) и реве с руски акцент срещу същия онзи Босфор.

 

Всичко това щеше наистина да е повторение на историята като фарс, ако не представляваше всъщност една и съща история, продължаваща с участието на едно и също двулично лице, служещо на старите съветски господари, решили днес да му сменят чипа ( те успяха да постигнат в България невиждан в историята социалистическо-монархически тандем, та един Доган ли няма да препрограмират!).

 

Да , обърнатият с хастара нагоре Доган не е единствен в това отношение. „Обръщането на палачинката” е шоу, в което участват и други манипулирани манипулатори. Но Доган си остава уникален символ на прехода от първоначалното награбване на капитала до негово оплюскване и опрас(к)ване в наши дни.

 

Покойният бос на Мултигруп Илия Павлов и Стоян Денчев , ректор на днешната люпилня на висши кадри на преродената ДС, край които си чеше носа юношата Делян Пеевски.

 

 

Share on Facebook

Свързани новини:

новини от България
graphic
спортни новини
graphic

Бързи връзки


Търсене


Архив

RSS Абонамент

Новини от Грамофон

"Новини от Грамофон" - Следете последните новини от България и чужбина обединени на едно място. Обновяват се през 1 минута.

 

  •  

Ново: Публикуване