(http://ivo.bg/)
В руско-турската дипломатическа война България попада в компанията на Сирия и Ирак
Статия на руския коментатор Валерий Савелев в сайта Русский мониторhttps://www.facebook.com/valery.saveliev/posts/924927524257382 може да послужи на съзнателно обърквания български гражданин като ориентир в коя ниша се опитват да ни набутат московските началници на Петата им колона в България в рамките на руско-турския сблъсък. И успяват на този етап!
С ббегъл прочит на галопиращите факти Савелев изброява многобройните дипломатически победи на Турция, която държи далеч по-умерен тон спрямо Русия от войнствената реторика на Москва и печели съюзник след съюзник в дипломатическата надпревара. Авторът отбелязва например онова, което е „пропуснал” да забележи изваденият от руския нафталин „мъдрец” Ахмед Доган. В прехвалената му реч той твърди, че Турция нямала подкрепата на НАТО след свалянето на руския изтребител на 24 ноември, но руснакът отбелязва тъкмо обратното.
В обобщението си авторът прави равносметка какви съюзници на международната арена са спечелили двете противоборстващи държави. Получава се следната картина:
На страната на Турция са САЩ, Германия и Саудитска арабия, с която Турция сключи междувременно споразумение за сътрудничество в енергетиката, военната област, търговията. Нещо повече, Турция стопли връзките си с Израел след дълъг разрив в очевидно взаимно изгодно усилие за транспортиране на израелски газ от новооткритите находище в Средиземно море. На всичко отгоре Анкара „посегна” и към отколешния руски съюзник Сърбия, поканена да помага за помиряване с Русия от премиера Давутоглу, който при посещението си в Белград засипа сърбите с ласкателства за величието на тяхната държава. Докато София получи руски предупредителен шамар да не използва предимството си чрез своето многобройно население от турски корен да гради привилигировани отношения с регионалния икономически великан Турция, то Анкара реагира с обходна маневра за урок на туземните ни пишман „геополитици”.
А какъв е активът на Москва в надпреварата с Турция за международна подкрепа? Изчерпва се с васалната солидарност на Сирия и на клатещия се ръба на сектантските размирици Ирак, който протестира срещу турското нахлуване в северната част на страната, без обаче това да предизвика желаното от Москва и Багдад заклеймяване от западните страни, игнориращи този факт толкова, колкото и руските твърдения, че Турция търгува с петрола на Ислямска държава.
И тук руският автор допуска един малък пропуск, защото явно става дума за трудно забележим в тази голяма игра фактор. Такъв изглежда в геополитиката е България. Тя се предпоставя като незначителна държава чрез поведението на своя премиер, зовящ най-редовно през отиващата си 2015 г. „големите да се разберат” помежду си и така да не му създават главоболието да позиционира страната ни с ясна позиция по болните въпроси на деня.
Истината е, че единствената страна, в която Русия успя да постигне някакъв видим резултат на своето влияние в сблъсъка й с Турция беше именно България. От върха на партията на българските турци, както единодушно определят в чуждите издания ДПС, беше брутално отстранен политик, който си беше позволил да не се хареса на Москва в контекста на спора й с Анкара. Жалките опити на участниците в тази операция в България да отрекат съпричастността на Кремъл бяха имперски обезсмислени от триумфалните отзиви в руските медии, които съобщиха за събитието като за руска победа над Турция в България.
Самият премиер Борисов се опита в предпоследния ден на отиващата си година в типичния му стил да неглижира темата „на крак” между няколко самохвалства при откриването на пореден пътен обект, построен със западни пари. Това, че има геополитическото противоборство в рамките на конфликта в ДПС било „внушение”, което било „нечестно”, оплака се той. Същевременно обаче видя „опит за намеса на Турция” в казуса, който започна с официализирането на една инспирирана от руското посолство в София реч на уж напуснал политиката български турчин, призоваващ единоверците си да внимават в руската картинка, предричайки възход на Русия и залез на съюза от държави, които финансират транспортните проекти на Борисов, превърнали се в негова главна платформа за политическа автореклама.
Докато Турция успя мълниеносно да привлече на своя страна фактори от величината на САЩ, Германия, Саудитска Арабия, Израел и дори да покани Сърбия на своята дипломатическа трапеза, Москва се ограничи с успеха да мобилизира подкрепата на две държави с колабирал интегритет, като Сирия и Ирак и на една държава с ограничен ( от руския неоколониализъм) суверенитет в рамките на ЕС, на която самият руски премиер Медведев миналата година се присмя безнаказано ( от гледна точка на националната гордост на българите) като „най – бедната” в рамките на този съюз.
Чия е вината, че се оказваме в такава компания? Само на Москва ли?
Ето случай, в който ще се съглася, че Русия си гони имперските интереси и ние не можем да променим този факт ( защото сме твърде малки). Но сме достатъчно големи да опазим достойнството си, стига да не позволяваме на интелектуални дребосъци със страхови комплекси от кремълски компромати да ни управляват.
Share on FacebookСвързани новини:
- И Видин обявява грипна епидемия
- Без безплатни бързи тестове за грип
- Приложение на „Майкрософт” ще ни предупреждава за сайтове с фалшиви новини
- Опозиционерът Хуан Гуайдо се обяви за временен президент на Венецуела
- Жената, нападнала медик в Горна Оряховица, е с повдигнато обвинение
- Руската ВТБ: Заложници сме на нарастващ конфликт между Тръмп и Конгреса
- Ивелин Попов се настани в хотела на "Ростов" в Доха, ще подписва
- Алберт Попов спечели втория слалом за ФИС
- Паредес се отдалечава от ПСЖ
- Прекратиха търсенето на самолета със Сала поне за днес
- Погба носи тузарски костюм със своите инициали
- Зафиров: Цената на Неделев е висока
- Емери: Арсенал работи по трансфера на Суарес
- Зафиров: Неделев отхвърли ЦСКА и Лудогорец, търсим нападател и ляв бранител
Виж всички новини от 2015/12/31