Баварските замъци и Октоберфест (2): Нойшванщайн и Хоеншвангау

Продължаваме с обиколката на Влади из Австрия и Бавария, която започнахме със Залцбург и Химзее. Днес ше разгледаме замъците Нойшванщайн и Хоеншвангау.

Приятно четене:

Баварските замъци и Октоберфест

част втора

Нойшванщайн и Хоеншвангау

Ден пети – 23.09.2015 г.

Събуждаме се рано, закусваме в ресторанта на хотела и бързаме да тръгваме за замъците, защото имаме резервации и за двата замъка,  които трябва да се спазват. За днес времето ще бъде мъгливо,  студено и влажно,  за да бъде приказката по-интересна. Предупреждават ни да си вземем връхни дрехи, защото за днес няма да бъде по-топло от 10 градуса. А когато се предвиди такова време около замъците –  това не е шега работа. Една малка сутрешна шегичка,  докато закусваме създаде прекрасно настроение: Екскурзоводът закъсня малко за закуска, а ние почти си бяхме закусили. Тогава един турист от групата се огледа на всички страни и се провикна – Екскурзовода днес няма да идва, ще ви водя аз – пригответе си дебелите дрехи и шапките,  защото на замъците  сега не са 10 градуса. Максималната температура ще е 10 градуса. Сега там е три градуса и вали сняг… Та тръгваме.

За днес имаме да гледаме

замъците Хоеншвангау и Нойшванщайн,

гордостта на Бавария. Пътуваме около час.  Сред замъглените сутрешни пейзажи нямаше какво да се види. Не си спомням дали преди замъците или след тях по пътя в равнината видяхме нещо, което изуми всички: Пътуваме по главен път в една равнина. Зелени поляни, кокетни къщички,  пръснати в равнината като малки селца. До тях водят много тесни пътчета, като отбивки от главния път. Тук – там по някое малко хълмче. И изведнъж някой от групата се провикна –  вижте – вижте и посочи някъде в равнината.

Тогава тези,  които бяха от тази страна на автобуса се обърнаха и почнаха да щракат фотоапарати с телеобективи – папарашки снимки. На какво ли –  я да видим… Един чисто гол дядо притичва от къщата си до пътя, за да си вземе пощата от пощенската си кутия… И на снимките се вижда вече как се връща и в крачка на бягащ човек,  прикрива с писмото голото си тяло… Щрак, щрак. И после който не видял, събира погледи пред фотоапаратите да види снимката… Я, ама той наистина е гол…  Да бе  – вярно… Е,  какво толкова може да ги впечатли. Те германците са си такива, свободни, без комплекси, непринудени. И следват коментари на снимката:  Абе тоя човек,   тръгнал да се къпе, съблякъл се,  навън ръми дъжд и той и без това ще се мокри, що да не притича до пощата… А друг му отговаря:  Той пощальона сигурно ще почне да минава рано сутрин,  докато всички спят,  че не се знае,  ако мине по обед,  от коя къща кой и как ще притича за пощата... Настроението е прекрасно.

Пристигаме в подножието на замъците. Паркингът е пълен,  много автобуси и коли. Имаме малко време да се разходим,  да си починем и ни дават час,  в който да почнем да се събираме пред първия замък –  жълтия – Хоеншвангау. И до двата замъка се ходи от един паркинг,  но нашата първа резервация е за този замък. Разхождаме се наоколо и тръгваме към замъка. От паркинга до тук се върви около 10 минути. Пред замъка има два навеса,  за да не се мокрят чакащите. Има и магазин за сувенири. На едно табло са изписани –  номерата на туровете, които следват,  часа за влизане на съответните групи,  езика,  на който ще се води тура и часа в момента. Нашите билети са за

Schloss Hohenschwangau

–  Tour:  155; – Einlasszeit 12:35 Uhr.  И за този час влизаме само ние –  с  друг билет за друг час не може да се влезе, защото баркода няма да мине през четеца). Тук чакаме около 40 минути. Раздали са ни билетите,  казали са ни на бързо къде какво може да се види, къде какво има, кое кога и как е построено и кратка история (защото вътре местният гид е на руски). Идва ни реда,  чекираме си билетите и сме вътре.

Гърнето на краля в Хоеншвангау (ляво) Леглото на краля или прислугата (дясно)

Гледка от замъка(ляво) Из замъка (дясно)

========
Излизаме. Имаме малко свободно време и ни казват час за събиране пред другият

Schloss Neuschanstein

замък – един час по-късно. За него имаме  резервация за Tour:  480; – Einlasszeit 14:40 Uhr.  Време достатъчно да се обиколи наоколо,  за снимки,  за хапване и за придвижване до другия замък –  белия – Нойшванщайн. До него може да се отиде и с файтон. Обаче има голяма опашка от чакащи.

Аз решавам да се кача направо горе,  за да имам време да погледна и от там от високо. Също предполагах,  че там ще има по- интересни места за хапване. Тръгнах нагоре бавно. Пътя минава през гора. Файтони – нагоре и надолу. В един файтон могат да се возят осем души. Отвсякъде обвити в найлон карети,  за да не се мокрят пътуващите. И биологично гориво от конете по асфалта… Да внимавам къде стъпвам.

Да похапнем,преди да влезем в замъка(ляво) От панорамната тераса на Нойшванщайн (дясно)

Стигам до една отбивка, откъдето тръгва пътеката към моста в скалите. За жалост точно по това време е затворен за ремонт и не може да се отиде до там. Малко, преди да стигна до върха на хълма,  където е замъка,  минавам покрай няколко заведения с вкусна храна. Имам достатъчно време и ще седна да си похапна. Нищо не разбирам от менюто,  ама като видя някъде да пише  die Kartoffeln – и си вземам,  пък макар, че веднъж получих само  сварени картоф и половина, дори бяха само разрязани на две половини.  (Да –  и на само сварени картофи попаднах на Октоберфеста)…

[geo_mashup_loctaion_info]

Похапнах си,  изпих една малка бира,  наслаждавах се на всяка хапка,  докато не стана време да тръгвам. Изкачих се още малко нагоре. Пред замъка има една панорамна тераса. В низината –  равно поле с множество къщички,  пръснати,  като в малки села. На панорамната тераса при замъка имаше телеобектив, който за едно евро се включва и  си гледам около минута време… Разгледах с него.

Замъкът отблизо

Влизаме в замъка – Нойшванщайн

Пак с резервация. Разглеждаме около час –  Започване със Стаите за прислугата. Какво може да се види в един Кралски замък – ами стариини мебели, съдове,  полилеи, канделабри със свещи, спални,  големи кревати с балдахин, позлатени тавани,  стени,  килими, картини. В единият замък видях една от най-старата билярдна маса на краля. И от тази маса топките падат направо на земята –  не се събират в улей, като в днешните билярдни маси. В единият замък – Хьоеншвангау дори видях телескопа,  с който краля е гледал строежа на Нойшвайнщайн (1100 м. н. в.), както и гърнето на краля,  под едно нощно шкафче…

Лебедите на Алпзее, до паркинга на замъците

От няколко прозореца в замъка  Нойшвайнщайн се вижда

моста Мариенбрюке

в скалите. Обвит в работно скеле и мрежи. Този мост е на една възраст със замъка. След посещението в последната зала, тръгваме към изхода. Оказа се един много сложен изход с коридори,  тунели,  стъпала. Първо по множество вити стълби  и коридори се слиза до кухнята на замъка –  едни огромни тенджери, тави и пещи, където се е приготвяла храната.  Следва сувенирен магазин. Минаваме през него,  пак вървим,  влизаме в друг магазин за сувенири (така си върви пътеката за изход),  после през един тунел и чак тогава сме отвън.

Имаме още около час време до автобуса. Разглеждам павилиона за сувенири, напитки и храна –  какво ли да си вземем за спомен? Отивам най-отпред,  за да гледам. Гледам,  мисля, чудя се. Нищо не разбирам.

И изпадам в поредната комична ситуация:

Чаши за кафе с картинка някаква. Напитки някакви от машина. Чашата върви заедно с напитката… Някой си взема само напитка,  други си взема напитка с тази чаша с картинката.  други си вземат чаша с напитка и храна. Плащат по-малко от 10 €… И аз искам,  но какво? Заставам на опашката, идва ми реда,  посочвам  на машината за напитки един надпис и казвам, че искам това…

Дава ми се чаша с гореща напитка… Аз до последно си мислех, че ще пия чай…

И си искам захар. Посочват ми една пластмасова форма, бутилчица… Не ми прилича на захар. Ние в такива форми вкъщи си слагаме сол… Намокрям пръста,  поръсвам го и опитвам… захар. Сагам си две лъжички. Човека, който ми даде напитката ме гледа странно. А аз не разбирам от къде се взе тази миризма на вино. Оглеждам се наоколо –  да не би някой пияница да има около мен. Не. А мирише на вино… Тръгвам. Опитвам от напитката в чашата си… И всичко ми става ясно… Напитката не била чай,  а греяно вино или грог… Поглеждам надписа,  който бях посочил. Горещо вино… Цяла чаша за капучино,  пълна с греяно вино… Със захар… И като погледнах картинката –  пише Berlin…

Бях си вземал и един сандвич. В едната ръка сандвича,  в другата чашата с греяното вино. И вървя надолу… От едната страна на пътя –  набити колове за парапет… И аз вървя надолу, спирам се на всеки завой, слагам си чашата на поредния кол,  за да си взема хапка от сандвича… Така се насмуках с това вино,  че не мога да слезя от замъка до паркинга… Ще мине файтона през мен… Весело, забавно и запомнящо се. Слизам. До самия паркинг има езеро –

Алпзее

На брега му –  лебеди. Много красиви бели лебеди. Готови за снимки. Туристите ги хранят. Лебедите излизат от водата, опъват шии и си вземат храната от шепите на туристите. Една жена имаше на дрехата си мъниста и пайети –  бляскащи на слънцето. И лебеда опъва шия,  мислейки мънистата за храна и кълве дрехата… Много забавни. Като в приказките.

Събираме се в автобуса и тръгваме. Следваме посоката за Мюнхен. Пристигаме към 19 ч,  в едно малко селце насред полето. Нощуваме някъде в околностите на Мюнхен –  на 82 км, преди Мюнхен.

Хотелът ни

се казва  Gasthof Haslacher Bobing, а селището се казва

Bobing

Имах време да разгледам селото. Малко, тихо,  скромно и чисто. До хотела –  магазин. Тъкмо е затворил. Съвсем близо до него – кръчма – пицария. Отиваме там. Скромна, подредена, битова обстановка. Дървен тезгях, цветя по масите. Аз избирам спагети и бира. Похапнах си. Пред кръчмата  – малко кръстовище с табелки за посоките на близките селища. След като похапнах,  тръгнах да обикалям из селото,  да видя къде какво има…

Минах покрай една банка. Я, да видим как изглежда една банка в малко немско село… Беше към 20 часа вечерта. Тъмно. Заставам пред плъзгащите се врати на банката,  да видя какво има вътре… И хоп – вратите се отвориха сами… С фотоклетка. Влизам. Вътре в банката е топло, чисто и подредено. Има си столове,  да седне човек,  рекламни брошури на продуктите на банката… Бели листи и химикал,  ако иска човек да си запише нещо… Два банкомата. Германска работа…

Излизам и продължавам. Точно до кръчмата имаше ферма за крави. Десетина крави тъкмо се прибрали от паша и фермера им чистеше. От другата страна на кръчмата на съседната улица – църква. Обиколих и нея. Построена на сравнително високо място. От време на време отекват по един – два удара на църковната камбана. Малко по-надолу видях и пожарната служба… Всичко си има в това село – площад, училище… Чистота и тишина.

Никъде не видях боклук

по тревата, по пътя,  бездомно куче или котка… Тишина… През прозорците на къщите се виждат сините екрани на малки телевизорчета.

Време е за сън. В днешния ден,  някъде по пътя си вземах една карта от рекламните кътчета по обектите. Карта на романтичните места в региона:

Romantische Strasse vom Main zu den Alpen.

Има и интернет адрес:

www.romantischestrasse.de

Проследява интересните и романтични  места  – замъци, църкви и катедрали по пътя от Fussen до Wursburg. И всеки град си има адрес в интернет, например:  http://www.wuerzburg.de/
Слагате само едно .de след града, който сте си избрали.

Очаквайте продължението

Автор: Владимир Георгиев

Снимки: авторът

Други разкази свързани с Другата Германия – на картата:

Другата Германия

Прочети цялата новина http://patepis.com/?p=64422

Свързани новини: