Иван Костов и “проклятието за България” (Ер)Доган

Имам повод да се върна към тезата (си), че възмутеният от оценката на „Ню Йорк таймс” за ДПС като проруска партия Лютви Местан без да иска постигна обратния ефект като падна от върха на партията под ударите на руската тояга Доган. Колкото и да се мъчат русофилите да скрият, че поръчителят на мократа поръчка е Москва, настървението им в надпреварата по замитането на следите ги издава все повече.

Не по-малко парадоксално е развитието по друга, по – важна (и застъпвана от мен) теза. Според нея истинското разделение в България минава не между лявото и дясното, а по фронтовата линия на отношението към Русия и нейната политика. Това се доказа вчера от самия Иван Костов, срещу когото, при всичките му кривици, съм се старал дълги години да не хвърлям камък заради нежеланието ми да се включвам в армията от желаещи да го заровят до шията и да го убият ритуално с камъни.

Дори Иван Костов да беше прав в твърдението си, че България трябва да (прескочи няколко стъпала в йерархията на дипломатическата реакция и да) изгони турския посланик, с това свое искане той попадна в окопа на ВМРО, БСП, „Атака”, Първанов и техния Доган, когото беше нарекъл основателно „проклятието на България”.

Не е едно и също да изгониш руски шпионин, маскиран като дипломат, както стана през март 2001 г. при правителството на Иван Костов ( макар и без обявяване на мотивите за екстрадирането) и съответно да натириш посланика на натовска държава, която те държи в шах на шлюза на бежанската вълна и на вратата към Азия и Близкия изток. Русия може да е важен (постколониален) фактор тук, но от нея България не е зависима географски, освен на пътя ни към Арктика- т.е. тя, за разлика от Турция, е пренебрежимо малка величина по този показател. С Русия дори и обща граница нямаме. Ако ( не дай Бойко!) скъсаме отношенията си с нея, това не ни препъва в никоя посока от движението на хора и стоки , освен по отношение на търговията с въглеводороди, от която Русия печели от нас в съотношение едно към десет

А с Турция какво да правим, как да я накажем чрез акт на отмъщение за това, че посланикът й бил посрещнал за няколко часа български политик в резиденцията си ( място за подобни срещи, а не в посолството, както твърдят вкупом отвсякъде възмутените ни борци за чистота на дипломатическите нрави)?

И как да постъпим тогава с руския посланик, който покани най-тържествено триумфиращата парламентарна група на „Атака” през 2005 г., когато тази руска организация щурмува от небитието Народното събрание и събра цели 8 на сто? Точно това беше демонстративна намеса в българската политика, показваща коя държава стои зад най-агресивния си инструмент за влияние тук, но за подобно деяние желаещи да протестират политици не се намериха- нито сред управляващите, нито откъм опозицията.

А къде е политическото възмущение у нас от факта, че руският посланик Исаков се перчи на сборище на съветофили в обкръжението на паравоенно формирование в съответните униформи, декорирани в модните за днешната агресивна Русия георгиевски лентички? Ако Местан е потърсил турска дипломатическа закрила при свалянето на охраната му от НСО, то какво да кажем за охраната на Исаков от хора в руски униформи в центъра на София!

НА СНИМКАТА: РУСКИЯТ ПОСЛАНИК ИСАКОВ В ОБКРЪЖЕНИЕТО НА ОХРАНЯВАЩА ГО ПАРАВОЕННА ОРГАНИЗАЦИЯ, ЗАБРАНЕНА ОТ БЪЛГАРСКАТА КОНСТИТУЦИЯ

Нима руският посланик не се меси арогантно във вътрешните ни работи като свири сбор на русофилски организации, на който настройва едни българи срещу други, наричани от него открито „маргинали” поради това, че не се харесват на Москва с искането си да се премахне съветската окупационна символика (неприятно ми е да притуря този елемент в текста си, но не си спомням Иван Костов да е поискал публично да се освободим от тези „жалони на робството и жестокостта”, както ги нарече скулпторът Любомир Далчев)?

Обикновено се казва „Господ ми е свидетел”, но аз бих призовал за свидетели читателите си ( хиляди на ден в блога ми, който отбеляза миналата седмица общо 27 милиона посещения), че съм се въздържал да взимам страна в най-яростния спор в дясното пространство. А той е тъкмо „за” или „против” Костов.

В спора „за” или „против” руската намеса в България като проклятието за България обаче не мога да не взема страна. Защото съм се посветил на този спор и имам отношение към факта, че той изобщо се води в публичното пространство, макар и заврян тук, в свободната ниша на интернет. Да се откажа от тази своя същност, градена толкова дълго и на твърде висока цена от гледна точка на личното удобство, е все едно да продам не „Нефтохим” на руската империя, а направо себе си в очите на хората, чиято подкрепа съм спечелил.

Няма да задълбавам и да направя удоволствието на онези, които до вчера се гавреха с Доган и Костов, а днес им аплодират под претекст, че са открили изведнъж колко страшна е заплахата от Турция, щом тя е вече скарана с Русия.

Но понеже всички се крият зад термина Национален интерес, който внезапно им се видя най-застрашен от юг, да се опитат да сравнят параметрите на заплахите, но не потенциалните, измислените в лабораториите на КГБ и неговия филиал Д(АН)С, а реалните.

Ако случайно прозрат например, че България продължава да се мята в мрежите на енергийната си зависимост от Изтока, създадени по време на съветската окупация, да сложат тази тежест на кантара срещу хипотетичната турска карта, с която така гръмко ни плашат в момента. Да, тази карта също трябва да бъде следена при надцакването, но тя олеква дори само по един показател, като енергийното заробване от страна на дядо Иван. От него, апропо, Турция може да помогне да се освободим поне частично като транзитираща държава – може и със собствена користна цел да го прави, но нима не бива да се възползваме според правилото „двама се карат, трети печели”?

Ако турската държава се меси тук с опити да влияе върху едно малцинство, като българските турци, то какво да кажем за облъчваните с русофилия българи от мнозинството! Това заразяване продължава с нескритата цел прозападните хора в България да бъдат държани в подчинение като малцинство – нещо, с което руския посланик открито се хвали като постижение след 45 години съветски колониализъм и препънат от него преход на Запад с обърнати глави назад и на Изток, твърдейки, че обичащите Русия българи били повече от останалите.

Може ли някой изобщо да каже нещо за обратния знак на руската пропагандна инвазия? Колко „години на Турция” в България е имало, или на „Анкара в София”? Кажете ми, за да ги сложим на този кантар само за последното десетилетие, когато тук живяхме под знака на „вечната дружба” с нашите колонизатори (през 2008 –ма „Година на Русия”, после „Година на Москва в София” и т.н.), дефинирани като освободители от турското робство с близо век и половина давност, но чиито престъпления срещу България и българите от епохата на последвалата съветска окупация дори не се коментират в междудържавните отношения. В тях доминира принципът на изнасиления, на когото изнасилвачът се подиграва, че не е девствен.

И още нещо, турската опасност за България е нещото, с което живеем поколения наред и беше особено активно употребявана за нашето снишаване пред съветското „присъствие” тук, което всъщност ни насъскваше на каишката, дърпана от Москва. Да вмениш на българина, включително на пишещия тук, любов към Турция, е абсурд. Но да откажеш от раболепието им към една друга чужда държава болните от преклонение към съветските окупатори днешни българи е още по-трудно поради една основна причина: робът робува по своя воля. Насила свободен човек не можеш да го направиш.

А на онези, които Ботев нарича идиоти и които ще се опитат да залеят (автора на) този текст с обичайните за тях храчки под формата на псувни, закани, русофилски лозунги за вечната дружба и обобщения за своето болшинство, отговарям в аванс: с фанатици не споря.

Share on Facebook

Свързани новини:

• И Видин обявява грипна епидемия
• Без безплатни бързи тестове за грип
• Приложение на „Майкрософт” ще ни предупреждава за сайтове с фалшиви новини
• Опозиционерът Хуан Гуайдо се обяви за временен президент на Венецуела
• Жената, нападнала медик в Горна Оряховица, е с повдигнато обвинение
• Руската ВТБ: Заложници сме на нарастващ конфликт между Тръмп и Конгреса
• Ивелин Попов се настани в хотела на "Ростов" в Доха, ще подписва

• Алберт Попов спечели втория слалом за ФИС
• Паредес се отдалечава от ПСЖ
• Прекратиха търсенето на самолета със Сала поне за днес
• Погба носи тузарски костюм със своите инициали
• Зафиров: Цената на Неделев е висока
• Емери: Арсенал работи по трансфера на Суарес
• Зафиров: Неделев отхвърли ЦСКА и Лудогорец, търсим нападател и ляв бранител