01/14/16 09:36
(http://ivo.bg/)

Тодор умря върде млад, за да се научи на живителен страх, като мен

 

Понеже ( този път) се стигна до убийство след публичен побой на глутница зверове над човешко същество, темата се задържа по-дълго на телевизионните екрани от обичайното воайорство към сходни случаи. Трагедията с убития във Враца 18 годишен младеж отприщи много лични истории в публичното пространство. Мислех, че, поне на този етап, съм приключил с тях. С това:

 

http://ivo.bg/2016/01/13/%D0%B1%D0%BE%D0%B9%D0%BA%D0%BE/

 

Или с това :

http://ivo.bg/2016/01/07/%D0%BF%D0%B0%D0%B7%D0%B5%D1%82%D0%B5-%D1%81%D0%B5-%D0%BE%D1%82-%D0%BB%D0%B0%D0%B5%D1%89%D0%B8-%D0%B4%D0%B2%D1%83%D0%BD%D0%BE%D0%B3%D0%B8-4/

 

Или с това:

 

http://ivo.bg/2014/05/29/%D0%BD%D0%B0%D0%BF%D0%B0%D0%B4%D0%BD%D0%B0%D1%85%D0%B0-%D0%BC%D0%B5-%D1%80%D1%83%D1%81%D0%BE%D1%84%D0%B8%D0%BB%D0%B8-%D0%BC%D0%B0%D1%81%D0%BA%D0%B8%D1%80%D0%B0%D0%BD%D0%B8-%D0%BA%D0%B0%D1%82%D0%BE/

 

В досегашните коментари, включително и в моя акцент, че държавата се оглавява от човек, горд с миналото си на побойник, се съдържа истината за случилото се. Верни са констатациите за бездушието на кибиците и за вината на всички нас, които приемаме насилието за даденост, срещу която нищо не може да се направи.

 

Щом ще е лично обаче, нека бъде и напълно искрено. Особено когато става дума за един прекъснат млад живот пред очите на толкова много хора.

 

Една от причините, поради която Тодор е мъртъв, е в това, че е бил прекалено млад и неопитен. Още не се е научил да бъде страхливец, като мен. Взел, че се опълчил на глутницата, вместо животоспасяващо да си замълчи, като мен. Ако беше поживял повечко, щеше да се научи, като мен.

 

Учиха ме да си мълча още от училищната скамейка, после в казармата. Иначе-бой. Или в буквалния, или в преносния смисъл. И ме научиха. Беше много полезно умение в Ливан, където, както и на война, първо умират смелите. Във войните, преди епохата на умните бомби, умниците се скатават, а глупавите храбреци посрещат куршумите с гърдите си първи.

 

Още преди 30 години много бързо се научих в Бейрут да се позабавя малко след поредната кола бомба и да не бързам прекалено много за мястото на касапницата. Касапите имаха навика да зареждат втора бомба на местопрестъплението, за да избият глупаците от бърза помощ, пожарната и най-глупавата част от журналистите, спринтирали да отразят събитието ( макар то да беше рутинна, всекидневна „новина”). Благодарение на моята схватливост сега имам възможност да споделя умните си мисли с вас.

 

Моят съсед по етаж в Бейрут, журналистът от Холандия Ян Койлен,  ме мислеше за смел или луд ( почти едно и също) защото отказвах да спя в коридора пред асансьора между повечко стени по време на поредния артилерийски обстрел. Всъщност от страх се завивах през глава в кревата, за да не гледам разривите и пожарищата през дупката в стената, пробита от шрапнел.

 

От страх хукнах на бягам с колата веднъж при една престрелка в центъра на ливанската столица. При удара на заден ход счупих задната броня на фиата. После ми го отнеха с пистолет в главата, която страхливо преклоних чак до коленете под натиска на дулото. Храбрият консул на Австрия, само на две пресечки от моя дом, бе проявил смелост в същата ситуация и го застреляха на място. Нима не е полезно да практикуваш правилото за “преклонената главица”?

 

Апропо, благодарение на пукнатината, резултат от моята страхливост, разпознах фиата, паркиран много месеци по-късно на една бейрутска улица. Изтичах първо да поискам помощ (нали съм разсъдлив) от първата срещната въоръжена закрила и това се оказа сирийски военен патрул на централния булевард „Хамра”. С такъв ескорт се върнах и пред очите на събралата се тълпа и пред втрещения от експеримента нов собственик на препродадения автомобил извадих резервния ключ ( предвидливо разнасян от мен винаги с надежда да открия отнето ми имущество) и отключих возилото. След това демонстративно запалих мотора. Извод: страхът помага за спасяване на вашето имущество, белязано с пукнатините на страха.

 

Ето така, учейки се на удобна страхливост, оцелях и до онзи ден през май 2014 г., когато обучението ми по оцеляване беше поставено на изпитание посред бял ден в София от три пияни русофилски мутри , афектирани от появата ми по една телевизия същия ден (виж един от линковете по-горе). Ако бях им се изрепчил поне, да не говорим за физическа съпротива, за каквато ме предизвикваха поне 5 дълги минути, преграждайки ми пътя с псувни и закани, може би нямаше сега да споделям полезния си опит в оцеляването. Обаче , нали не съм вчерашен, оставих ги да ме изнасилват вербално, разголен като страхливец пред любопитните граждани (собственикът на магазинчето, пред което мутрите пиеха, се скри). Бях изнасилен морално, но се измъкнах без да ме бият физически – нещо като секс за кеф на по-силния, но по взаимно съгласие поради липса на възможност на една от страните да откаже.

 

Сега, когато имам малки деца, си имам извинителна бележка за страхливостта от училището на живота. Винаги мога да кажа, че не ми пука за жалкия ми живот, но съм длъжен да го продължа заради създанията, на които дължа това – не само от любов към тях, а по задължение.

 

Така че аз съм невинен относно обстоятелството, че съм се научил да бъда страхлив, но жив въпреки всичко, което ми се е случвало и напоследък убийствено често се повтаря като агресия по софийските улици. Това от една страна.

 

От друга страна, Тодор не имал възможност да се научи да бъде страхливец, за да оцелява, като мен. Да се беше заключил в колата или да беше дал газ, вместо да спира и да излиза от нея! Не е имал шанса да се обучава дълго на страхливост и за наказание му отнеха правото да създаде поколение. Какво повече да кажа, освен, че се чувствам виновен за това, че не съм бил наблизо, за да изкупя вината си за цялата си дългогодишна страхливост, на която животът ме е научил в името на оцеляването.

Share on Facebook

Свързани новини:

новини от България
graphic
спортни новини
graphic

Бързи връзки


Търсене


Архив

RSS Абонамент

Новини от Грамофон

"Новини от Грамофон" - Следете последните новини от България и чужбина обединени на едно място. Обновяват се през 1 минута.

 

  •  

Ново: Публикуване