01/15/16 15:51
(http://patepis.com/)

Гръцка островна сводка (2): Донуса, Икария и Фурни

Продължаваме на обиколката из Цикладите, заедно с Домоседа. Започнахме с островите Делос, Миконос и Парос, днес сме вече из Донуса, Икария и Фурни.

Приятно четене:

Гръцка островна сводка

Делос, Миконос, Парос, Донуса, Икария, Фурни, Сирос, Родос

част втора

Донуса, Икария и Фурни

Следваше умерен ден за начало на плаването в открито море от остров на остров. Като разстояние – около 20 мили. И като вятър. Акостирахме на

Донуса – малко островче

с едно място за лодка на кея на селцето Ставрос (добър повод да разкажа историята за Stavros the GF*). Вързахме лодката на кърма. Пред таверничка с мушами на бели и сини каренца.

Серт чичко ми сервира елиникото, похвали ме за избора на ниво на озахареност (метрио) и се скара на Комшу, че си мие гроздето с прекалено много вода в кухнята на таверната. Преди залез остана време да се пръснем по острова, посока няколкото видими хълмчета с по параклис на най-виското място на всеки от тях. Както и лоцията беше предсказала, с европейски пари са поркарали асфалтово(и) шосенце(а), които не помагат на търсещия забравена от времето на Калибан островна идилия. Но и не пречат много. Яхти може и да нямаше, но летовници чужденци изникнаха, като изпод земята, а и изот морето с връщащо се отнякъде с лодка за разходка. И запълниха двете тавернички. Да ни е чиста съвестта, че никакъв алъш-вериш освен елиникото не им направихме, даже пари за пристан не ни взеха, а си рязахме салатката и мезенцата с узо на борда.

А на сутринта се оказа, че член на екипажа е открил фурната и ни зарадва с банички асорти. Вдигнхаме котва рано. Тоест – веднга, след като изядохме баничките. Че ни чакаха 40 мили за около 8 часа (за домашно – да се изчисли средната скорост във възли!).

Вълни. Клатят.

На някои им попризля. Аз пък си дочетох криминаленцето на Ю Несбьо, за което стана дума Парос.

Пристанахме в

Св.Кирик

– градче на острова-крепост на Лявата идея и комунистическите партии

Икария

Лявата идея пристигнала в лицето на заточени от Атина прогресивни дейци при управлението на непрогресивни сили в средата на XX век. Завареното население взело мерки против облъчване и се изнесло в Австралия (виж изторията за Stavros the GF*) , като останали само тези, които приели присърце прогресивността на заточениците. Така е обяснено в пътеводителя, но се потвърждава от внимателната подборката предизборни плакати по дърветата около пристанището. И от изоставените ъглести бетонни чудовища в подозрително напомнящи стила на почивните бази от българския късен соц.

На тоя остров сигурно и Сириза им се струва дясна.

Но да не си помисли някой, че и православните църкви ги няма. Тук са. Но островът просто е див и недоразвит. Може би от злонамереност на некрайнолевите централни правителства. А може би от географията. Южният бряг, където се намираме, прелива в стръмен, гол, сух и дълъг рид към билото – гръбнак на острова.

Тук бил паднал Икар, след като напук на предупрежденията на баща си прелетял прекалено близо до слънцето и му се разтопили крилата. Пишлеме!

На нас пък горещата минерална вода, извираща направо в морето изпод облите крайбрежни камъни, замалко да ни разтопи динята. Динята беше доволно изкуфяла, но затова пък – охладена, та до разтопяване не се стигна. А като я гарнираш, излегнат в топлата вода, с чаша извадена от яхтения фризер мента в ръка, хич не ти и пука, че е куха. Единствена компания ни правеше малка комуна нудисти в съседната скална ямичка с гореща вода. Нямаха вид нито на комунисти, нито на прогресивни заточеници. Май бяха най-обикновени атински юпита.

Всеки следващ от тия гръцки острови вдига летвата!

Следващият избран не беше далеч и затова не си дадохме зор да претупваме закуската с банички. Даже и на портокаловите резенчета не посягахме, преди да бъдат аранжирани радиално симетрично в кръгла чиния от назначен за целта член на екипажа. А и вятърът беше на наша страна.

Остров Фурни

представлява два(!) малки острова, разделени с тесен пролив. През който минахме на ветрила на отиване, не си харесахме заливечето отвъд и се върнахме обратно до главното селище. Там не ни разрешиха да паркираме на тихия кей за големи лодки и ни предложиха подветрения с малките. Шведската яхта след нас огледа и се върна нацупено през пролива и пак останахме сами.

Fourni, Гърция

Пристанището на западното островче вече беше потънало в сянката на ранния есенен залез. А ние си харесахме занемарен товарен пристан на километър северно от селцето на източното островче с умрял микробус фолксваген и два привидно изоставени контейнера, носещи логото на тайванска спедиторска компания. Биха могли да съдържат всичко, което поема въображението – изкуфели дини, пиратски съкровища, радиоактивни отпадъци, нелегални имигранти. Не проверихме.

Вместо това за вечеря слязохме пеша в селото, защото преценихме, че това ни е мястото и вечерта за прясна риба в таверна.

По главната улица с варосани до половината стъбла черници

може да се снима филма за Гърция от 70-те (примерно). Достатъчно е само по-XXI-вечеещят се от двата бара да не влезе в кадър и илюзията е пълна. Оживление с пикапи настъпва, когато акострира фериботчето (и пракира точно там, откъдето ни изгониха по-рано следобед).

На войнишкия паметник,

съвсем по гръцки, датите на световните войни не съвпадат с общоприетите от учебниците по история. Гръцката първа световна е продължила до 1922, а ако броим и Петричкия инцидент – до 1925. А втората – поне до 1953. На стената на баскетболното игрище в гимназията е изрисувана карта не на цяла Гърция, още по-малко – на Европа и света, а на о-в Фурни. Трябва да се поддържа пламъкът на островния патриотизъм! Но в таверната на Манолис се изложиха. На покривките беше изобразен големият брат остров Самос.

Барбунът наистина беше пресен!

И калмарите. Някои по-придирчиви подложиха на въпрос възрастта на октоподите, но аз предпочетох да си ги похапна без втеляване в подробности. Узо! А за спомен от острова си взех … предизборния позив на Сириза от таблото за стенвестници на пристанището. Ако изборите не бяха минали, бих могъл да им повлияя и да спечели друг. Но те минаха преди седмица. И Сириза спечели.

На сутринта ме обзе онова на край на сезона чувство. Даже – на свършил сезон. Надуваемият плаващ замък, изнесен на плажчето край пристана още не е успял да спихне. Но човек да се грижи за него не се забелязва. Само тлъстата черна с прошарена глава юрдечко-мисирка клечи невъзмутимо на пясъка с вид на стопанин и на кейчето и на сламените чадъри. Но водата е топла и става за плуване преди закуска.

А след закуска ни чака да разберем какво значи край на сезона. На гладкото море и умерения вятър. Клатенето започва … спирам да пиша …

Очаквайте продължението

Автор: Димитър Тодоров (Домосед)

Снимки: авторът

*Репликите на Ставрос, могат да се цитират само на английски. С тежък гръцки акцент!
Извинявам се за неудобството.

Ставрос е гръцки емигрант в Австралия.
Седят в тамошната кръчма и той показва снимки от родния си гръцки остров.
Снимка на църква:
– You see, my friends, this church. I built it with my own hands. Do they call me Stavros The Church Builder? No! They don’t.
Снимка на мост:
– You see, my friends, this bridge. I built it with my own hands. Do they call me Stavros The Bridge Builder? No! They don’t.
Снимка на училище:
– You see, my friends, this school. I built it with my own hands. Do they call me Stavros The School Builder? No! They don’t.
И въздъхва:
– But you f#ck one goat! Just one goat! And they call you Stavros The Goat F#cker for life!